"Украйна трябва да направи всичко възможно, за да победи до края на 2023 г."

Украйна трябва да направи всичко възможно, за да победи до края на 2023 г.

Тя трябва да сложи край на войната войната, но не с цената на териториален компромис - трябва да си върне своите територии до границите от 1991 г., включващи Донбас и Крим.

В противен случай рискуваме мирът да е само примирие, което да даде време на Путин да реорганизира армията и да се върне скоро, за да нападне по-силен от преди.

Това казва украинският историк проф. Ярослав Хрицак, преподавател в Университета в Лвов и автор на "История на Украйна", в интервю за италианското издание "Кориере дела сера".

Първата годишнина от войната показва три основни извода, смята изследователят:

• Западния фронт удържа и остана единен в подкрепа на украинците;
• Конфликтът се трансформира от бърз блицкриг - първоначалната мечта на Владимир Путин, в дълга и болезнена война;
• Украинската идентичност не се огъна пред руската агресия, а удържа именно защото вече си стоеше солидно на краката и беше готова да се бие, за да се защити.

Володимир Зеленски просто интерпретира вярно разпространената воля за отпор на своя народ и успя да предаде украинските чувства. Това е и причината за неговата огромна популярност, казва историкът.

Рисковете пред Киев обаче са свързани с изтичащото време - засега то е на страната на Владимир Путин, затова е нужна и "сравнително бърза военна победа", за да се наложи устойчив мир.

В интервюто той обръща внимание на факта, че противно на убежденията на Путин от последните години "Западът се обедини заради войната, НАТО излезе на повърхността мощен и единен".

"Путин се лъжеше, че ще може да преговаря поотделно с Берлин, Рим, Париж, Вашингтон или Лондон, вярвайки, че всеки ще си гледа интереса, но остана поразен от тяхната единодушна и обща позиция, когато всички осъдиха агресията", казва Ярослав Хрицак.

Ако добрата новина е възстановеното единство на Запада, "лошата новина е, че динамиката на конфликта е вече различна".

"Това са битки, които напомнят Първата световна война - естествено с технологични елементи - но в действителност това са конвенционални бойни действия между двама горе-долу равнопоставени противници, блокирани в позиционна война", смята той.

Има ли изход? Отговорът на проф. Хрицак е, че една от двете страни ще се сгромоляса. Владимир Путин е наясно с това и поради тази причина разчита на фактора време. Надеждата на Кремъл е, че рано или късно западните страни може да изоставят Киев - въпреки че засега САЩ и Европа поддържат стабилни военни помощи за Украйна.

Но също толкова важна е моралната решителност на украинския народ да се бори - и тя не е намаляла.

Затова и Украйна трябва да използва предпоставките за успешна контраофанзива с цел победа до края на годината.

В противен случай "рискуваме да станем една нова Чечня, а след зверствата в Буча и Ирпин, след много тежките случаи на руско насилие, никой украинец не е съгласен на териториален компромис".

"Продължителната война е предизвикателство за ресурсите на двете страни", казва той. Но Москва е в неизгодна позиция. БВП на Русия e по-нисък от този на Италия, а икономиките на украинските съюзници са много по-силни.

Поради тази причина - по-вероятната прогноза е поражение за Русия и смяна на Путин.

Украинският историк не смята, че е възможно на негово място да се появи още по-фанатичен диктатор, но и едва ли новият руски президент би бил представител на демократичната опозиция като Алексей Навални.

По-скоро ще бъде търсен "някой, който стои по-ниско от настоящите ръководители в Кремъл", за да управлява преходния период, както се случва през 1991 г.

На онези, които твърдят в Европа, че вината за руското нападение срещу Украйна е на НАТО, украинският историк отговаря, че "това са глупости и лъжи".

"В момента на краха на съветската власт, управляващите в Москва са били съгласни да оставят Украйна да стане независима, водени от убеждението, че после самите украинци на колете ще молят да се върнат при майка Русия", казва Хрицак.

"Путин реши да ни нападне, когато разбра, че искахме да останем в свободна Европа", казва още той.

Лидерите на НАТО не са подписвали какъвто и да е официален пакт с Русия, който да удостоверява, че Алиансът няма да се разширява на изток. Валиден остава принципът на самоопределението на държавите.

"След краха на СССР нашите народи масово поискаха от НАТО да бъде наблизо заради заплахата от Москва. От балтийските държави до Полша и Украйна - ние знаехме, че руснаците скоро щяха да се върнат и да се опитат да ни окупират. Това трябва да е достатъчно, за да се разберат нашите мотиви - потвърдени между другото от трагичното нахлуване преди една година", казва още той.