Ботев казва “силно да любят и мразят…”. Обърнете внимание – “силно”. А не “шумно”. 

Шумната любов обикновено не е силна. И знам, че не е за вярване, но човек може да обича Ботев, без да се бие в гърдите и без да си го татуира по краката.

За историческия му подвиг се говори шумно и това е разбираемо. Но шумът понякога заглушава говоренето за поетическия подвиг. 

След 145 години и безброй анализи, ние, изглежда, сме способни да схванем приноса на Ботев към българския език. Но не зная кога ще бъдем способни да го чуем наистина, в пълнотата му. 

Цялата музика на България – на езика, природата и съдбата ѝ – в един 28-годишен живот. 

Цялата сила и категоричност на това решение – догонвайки песента, сам да се превърнеш в песен. 

Ботевото писане е най-близкото нещо до национален епос, което имаме. Сравнете “Я надуй, дядо, кавала/ след теб да викна – запея” с началото на “Илиада”. 

Затова и всичко тръгва от Ботев. Преди него е народната песен. А вътре в него тя се среща с безпокойството на гения. Всеобщото се среща с частното. Фолклорното става лично.

Чувството се възпламенява и поражда взрив, който никога след това не е бил повтарян в българската лирика. 

Не, че опити не са правени. Почти всеки наш голям поет след Ботев се опитва повече или по-малко да бъде Ботев. Някои го правят и житейски – вижте биографията на Яворов. Лора в “Нирвана” на Константин Илиев има известни основания за своите подмятания (“Защо се правиш на Христо Ботев тогава?”). 

А Далчев на едно място съпоставя много умело Яворовото “Млад – на младост зноя не усетих” с Ботевото “Млад съм аз, но младост не помня”. Кое се чува по-силно днес, кое отеква? Присъдата на времето е ясна.

В Ботевия стих няма и следа от излишество, от украса, няма нищо бъбриво и “направено”. Чисто чувство. 

Търся това чувство днес. И ми е трудно – може би защото съм син на шумна епоха, която фетишизира излишеството. Но не съм се отказал. Щом има всичко, значи все пак и чувството го има някъде из цялата тарапана.

Пиша тези редове от една стаичка в къщата на ген. Кирил Ботев, брат на поета. Майка им Иванка Ботева също е живяла тук.

Трябва скоро да се върна към “дневната” си работа, но сега поглеждам през прозореца на този дом, който Ботев не е доживял да види. И виждам Ботев. Днес ще вали, зададе се облак темен. В новинарските емисии ще се редуват приказки за стари времена и песни за нови теглила. 

В 12 ч. сирената започва да вие. Заставам на място. Но не мирно, защото у Ботев никога не е имало нищо мирно. Чувството не позволява.


Прочетете още от Иван Ланджев: 

Някой трябва да кара

7 години по-късно Путин пак няма дворец, но Навални има биография

Новият “прочит” на 1984 или съсипването на Оруел


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Вече има Viber бот за превенция на домашното насилие в България

"Силна" е разработен от фондация Future Perfect

Съдия Мирослава Тодорова, която критикуваше Борисов и ВСС, осъди България в Страсбург

Основната цел на санкциите срещу нея била да бъде сплашена заради критиките ѝ към ВСС и властта

Секс, лъжи и тайни плащания: Bild смени главния редактор след дългогодишен скандал

Axel Springer първо защити Юлиан Райхелт, после го освободи

Капитанът на Vera Su и вторият му помощник остават за постоянно в ареста

Започна акцията по разтоварване на заседналия кораб

Мистичната авторка на криминални романи Кармен Мола се оказа измислица на трима мъже

Бестселърите са писани не от жена, а от трио ТВ-сценаристи

Болницата в Монтана е в критично състояние след рекорден брой болни от Covid-19

Пациенти са принудени да чакат за освобождаване на легло

Днес отбелязваме Деня на българския лекар

Доц. Ангел Кунчев спечели отличието "Лекар на годината"

Обсъжда се тестът за антитела да влезе в "зеления сертификат" за учителите

Учителите без сертификат могат да преподават онлайн, държавата трябва да осигури антигенни тестове