Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Пиесата започва с видеозапис на мъж, който масту,бира в банята и завършва със самоубийството му в същата баня. И между тези две сцени, световно известният американски актьор Джон Малкович и прочутата литовска актриса Ингеборга Дапкунайте се въплъщават майсторски в ролите на Клиент и Дилър, договаряйки се за неясна забранена стока. Дългите, алюзивни диалози, в които се преплитат реалност и поезия, накрая се сливат в образа на един човек, водещ болезнен, разтърсващ и дълбоко философски вътрешен монолог за своите потиснати желания и сексуалност в минутите преди да отнеме живота си.
"В самотата на памуковите полета" на Бернар-Мари Колтес, една от най-мистериозните пиеси в съвременното изкуство, е написана в стила на философския диалог от 18-и век. И в тъмнината на сцената театралният режисьор Тимофей Кулябин осветява неизказаните, потиснати и престъпни копнежи на героя, забранени от обществото.
Както отбелязва режисьорът от руски произход: „Прекарваме по-голямата част от времето си в подсъзнателни, кошмарни видения на герой, когото не виждаме. Вместо това на сцената има две конфронтиращи се фигури, които водят напрегнат, гневен и сложен диалог. Това е диалог на човек със собствените му тайни желания и страхове. С нещо, което дори не може да признае пред себе си – и в същото време нещо, от което не може да се освободи, без да се лиши от живот.“
Действието тече едновременно в два плана - този на непосредствената игра на актьорите на сцената, в който човешките фигури изглеждат крехки и несъвършени и този на симултанна видео-реалност, в която високотехнологични камери предават върху голям екран над сцената крупни черно-бели кадри на актьорите, като натрапчиви и застрашително доминиращи мисли, чувства и желания на действащите лица. Художественият монтаж, който се извършва на момента, специалните ефекти и самият мащаб на огромната мултимедия, създават усещането, че театър и кино се сливат в едно.
Имахме възможност да се докоснем до интелигентна, дълбоко психологическа и може би леко травматична драматургия на световно ниво, в която всеки знак има значение на вселена. Минималистична, но много прецизно обмислена сценография, впечатляващо майсторско техническо изпълнение, дълбоко философски текст, който подлежи на развиващи се с времето интерпретации и абсолютно феноменална игра на двамата актьори.
Това не е първият път, в който звездното дуо Малкович и Дапкунайте работи заедно. Двамата имат вече над десет театрални и филмови сътрудничества. И това е осезаемо на сцената, където се потапят в образите с майсторско себеотдаване и сурова автентичност. Двамата с лекота сменят динамиката в диалога и си разменят местата на антагонист и протагонист, предавайки въздействащо себеразрушителната битка с вътрешните демони.
Ако зрителят очаква да си тръгне приповдигнато разтърсен, озарен и разчувстван, срещата с тази тежка, но проста и откровена драматургия го оставя по-скоро леко объркан и дълбоко замислен. В главата остават да кънтят и отделни фрази като: „нежността те наранява на части, които не очакваш“, „злонамереността те пази цял“, „ядосай ми се, откъде да черпя сили иначе“, „какво, ако ви кажа, че тук ме задържа несигурността на вашите намерения“, „надеждата, която превръща всеки в длъжник“ и една от най-последните - „срещаш смъртта от една светлина към друга“.
Интересно е, че вместо светлините в залата да светнат след края на постановката и да разсеят тъмнината от неизказаното на сцената, те останаха загасени по време на бурните аплодисменти от публиката.
Дори и цветята от Йорданка Фъндъкова и директора на Народния театър, Василев Василев, бяха поднесени на тъмно и за изумление на актьорите (но и на залата) с освиркване от публиката в първата вечер на постановката (тя се играе в три поредни дни).
Парадоксално е, че българските зрители заплатиха най-високата цена за билет в цялото световно турне на постановката досега. Но бързото разпродаване на билетите показва и друго - глад за световна култура и бихме могли да се надяваме, че страната ни ще влезе в картата и на други постановки от подобна класа.
Руският режисьор Тимофей Кулябин е известен със своя радикален подход към класически писатели. Той е една от най-ярките звезди на своето поколение и въпреки младостта си, вече е многократно награждаван и признат в Европа и Русия.
Публичната му критика срещу инвазията на Русия в Украйна, която той изрази още в началото на войната, го накара да потърси убежище в Европа.
Снимки: Марис Морканс
