Класическото лихварство, при което се дават заеми със собствени пари срещу лихва, не е престъпление.
Това следва от новия задължителен прочит на чл. 252, ал. 1* от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), съобщи правният сайт Lex.bg.
ВКС обърна преобладаващата досега практика, като прие, че по тази разпоредба не се преследват лихварите.
В тълкувателно решение Наказателната колегия обяви: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“.
Това означава, че класическото лихварство, при което човек дава собствени пари назаем срещу огромни лихви, не може да се преследва по тази разпоредба в НК, а няма и друга, чийто състав да покрива тази дейност.
И решението дали ще има такова престъпление в НК е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по наказателен път може да се преследват евентуално съпътстващите лихварството измама, принуда и данъчни престъпления, но не и самото то.
Остава гражданскоправната защита – установената съдебна практика е, че договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. А ако вземанията на кредитора са обезпечени, за нищожна се приема тази, която надвишаваща двукратния размер на законната лихва.
чл. 252, ал. 1* Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до ½ от имуществото на деца.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
