Велик мореплавател и откривател на Новия свят? Или безскрупулен убиец и търговец на роби?
Почитта към Христофор Колумб в Европа е изграждана в продължение на столетия. Италианският пътешественик и неговите екипажи достигат до Карибите и Южна Америка в края на 15 век, за да отворят пътя на средновековните империи към нови територии и жизненоважни ресурси.
Мисиите му променят завинаги историята на Западния свят. Въпреки че Колумб не е пътешествал в Северна Америка, през 19 и 20 век името му се превръща в символ на гордостта на италианските имигранти в САЩ.
Изследванията на историческите източници от 15-16 век обаче разказват по-различна версия за легендата на Колумб: версия, свързана със смърт, робство и тормоз над коренното население на Карибските острови. Осветяването на случилото се по време на колонизацията на Новия свят понякога провокира шок и недоверие сред съвременните поколения, за които откривателите от предмодерната епоха винаги са слабо познати отвъд митовете и паметниците.
Няма как да разделим Колумб от историческия му контекст - той е част от епохата на религиозните войни, епохата, в която търговията с роби съществува и се разраства.
Както неговите екипажи, така и следващите колонизатори на Америка лишават от свобода много мъже, жени и деца от т.нар. Западни Индии, като ги изпращат в Европа като роби или ги подлагат на мъчения и брутално отношение. От първия ден, в който Колумб стъпва на новата земя през 1492 г., той нарежда няколко туземци да бъдат задържани и пише в дневника си, че ще станат добри слуги. През всички години на европейското заселване в Новия свят Колумб използва местното население за принудителен труд в плантациите и златните мини.
Хиляди души от племето таино от остров Испаньола (Хаити и Доминиканската република) са продавани като стока и са пращани в Испания - мнозина от тях умират по пътя заради насилието и болестите в корабите, прекосяващи Атлантическия океан с месеци.
Още през 1493 г. на връщане към Европа Колумб пише писмо до крал Фернандо II и кралица Исабела, в което описва таиносите по следния начин: "Нямат желязо и стомана, нямат никакви оръжия. Не са и пригодени за битка. Не защото не са добре оформени или недъгави хора, а защото са удивително боязливи... те са неизлечимо плахи. Простодушни и щедри с всичко, което разполагат, до такава степен, че никой не би повярвал, докато не се увери с очите си. Ако им бъде поискано нещо от всичко, с което разполагат, те никога не го отказват, а дори приканват човека да го приеме. Проявяват такава привързаност, сякаш дават душата си".
През 1500 г. Колумб пише в писмо до доня Хуана де ла Торе, сестра на един от помощниците на мореплавателя, че на островите има много търговци на плът, които търсят млади момичета - "тези от 9 до 10-годишна възраст сега са най-търсени".
При завръщането си от третата си мисия Колумб губи титлата си на губернатор на американските територии. Още тогава започват да се появяват свидетелства за нечовешкото отношение и злоупотребата с коренното население. За кратко той попада в затвора, преди да бъде помилван от крал Фернандо II. Макар че някои обвинения срещу него са мотивирани от политически съперници, самият Колумб признава истинността на голяма част от твърденията за методите му на подчинение.
Колумб повежда последната си четвърта мисия, след като излиза на свобода, но вече не разполага със старата си власт и репутация.
През 1542 г. Бартоломе де лас Касас - един от моряците на Колумб - пише книга за последствията от мисиите на Колумб под заглавие "Кратка история на унищожението на Индиите".
"Има два основни начина, по които онези, които пътуваха до тази част на света и се преструваха на християни, изкореняваха горките заселници и ги изтриваха от лицето на земята. Първо, водеха война срещу тях - несправедлива, жестока, кървава и тиранична война. Второ, избиваха всеки, който показваше и най-малък жест на съпротива, дори ако пожелае да избяга от мъченията, на които го подлагаха", пише Де лас Касас.
"Последната политика", казва той, "имаше ключово значение за потискането на вождовете на коренното население. Действително, имайки предвид, че испанците обикновено пощадяват жените и децата, се стигна до унищожение на всички възрастни мъже, които често бяха подлагани на най-грубото, порочно и брутално робство, което човек някога е упражнявал върху ближните си, третирани по-зле и от животните".
Съпътстващ ефект от мисиите на откривателите е пренасянето на болести от Европа към Новия свят, които с течение на времето ще доведат до още по-масово обезлюдяване в селищата на коренните жители.
Имунните системи на местните хора не са били подготвени да се справят със заразните болести, които са пренасяни в корабите на европейските колонизатори. Според изследване от 2013 г. близо 95% от туземците на остров Испаньола са загинали между 1492 и 1517 г. заради новите инфекциозни болести - вкл. едра шарка, морбили, грип, бубонна чума, тиф, скарлатина, малария, сифилис, ботулизъм и др.
Това, което никой не може да отрече, е, че мисиите на Колумб променят цивилизацията както в Европа, така и в Америка. Между двете страни на океана започва обмен на стоки, земеделски култури, технологии, идеи. Откриването на новите територии постепенно поставя основите на модерната епоха.
За добро или за лошо, Колумб е символ на промяната и търсенето на нови хоризонти. Символ е и на опасните дългосрочни последствия от насилственото упражняване на чужда културна, религиозна и политическа власт. Ехото от тези промени се усеща в съвременните бунтове срещу легендите за мореплавателите. Повече от 5 столетия по-късно децата на колонизаторите отрязаха главата на своя баща.
Прочетете още:
Как Чърчил стана "расист": Размириците отвъд Океана преляха в Западна Европа
"Долу Христофор Колумб": Протестите взеха главата на мореплавателя
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
