Виктория Данова е била като много други хора по отношение на бягането като физическа активност – просто не ѝ е харесвало. Казва дори, че го е мразела.
Нямаше да ви повярва, ако преди десетина години ѝ бяхте казали, че то ще се превърне в едно от най-важните неща в живота ѝ. Плюс, че ще ѝ донесе много щастливи моменти, приятели, ценни уроци. И медали. Много медали.
Виктория е спортист от ученичка. Занимава със синхронно плуване и всеки ден стиска палци загрявката да не включва обичайните обиколки бягане преди да влезе в басейна.
Мнението ѝ се променя в много по-късен етап. Приятелка я кара да участват заедно в масовата дистанция от 3 километра на Софийския маратон. Почти всеки активен човек може да се справи с нея. Но след два километра Виктория не може повече и до финала достига с ходене.
Приятелката ѝ я побеждава. „Казах си, че не е възможно човек, който не е спортист, да завърши преди мен. Това беше мотивация да започна да бягам“, разказва ни тя.
Вайбът е в детайла: Япония и стрийт еклектиката на чувства и цветове
Може би се досещате какво се случва после – от кратките обиколки в близката градинка до по-големите дистанции в Западния парк и влизането в бегаческото общество. До днешата ни среща, когато бягането вече определено не ѝ се струва скучно.
Открива и един от най-хубавите му елементи: „То е като вид социално събитие, на което се виждате и си говорите за различни неща“.
Виктория Данова и Моника Блидова от отбора на ASICS FrontRunner.
Тази група любители е в основата и на сформирането на българския ASICS FrontRunner – едно общество от хора, обединени от любовта към бягането и от вярата в положителното въздействие на движението върху тялото и духа.
ASICS създава глобално бегаческо общество в над 33 държави в целия свят като интересното в тях е, че членовете са изключително разнообразни и да бъдеш бърз и да печелиш медали изобщо не е най-важното условие.
Като един от членовете от самото начало Виктория добре знае колко ценно е да бъде заедно с хора със сходни интереси и виждания за живота.
„На първо място ти дава някаква мотивация. И приятелите, които имам от този отбор. Не сме само спортен отбор, а сме приятели, с които ходим заедно по събития. За мен това е много важна част. Ако не съм част от този отбор, ще загубя част от мотивацията си за спорта. Това ме поддържа да съм активна, да искам да се видя с тях, да си поприказваме, да побягаме.“
Виктория е скромна и ако не я попитате конкретно, най-вероятно няма да разберете, че всъщност тя е и сред най-бързите.
Още в началото на своето приключение в бягането решава да се включи във Витоша 100.
През 2017-а се впуска в нещо още по-сложно – дуатлонът на Витоша 100, в който първо преминаваш 100 километра на велосипед, а на следващия ден и с бягане. Виктория не само завършва, тя печели състезанието.
Колоезденето е другата ѝ страст, а комбинацията логично я отвежда и към един набиращ все по-голяма популярност спорт – триатлонът. В него последователно се впускаш в плуване, колоездене и бягане.
С оглед на дългогодишните тренировки в басейна, логично и плуването не е проблем за нея, така че и там успехите не закъсняват. Няколко пъти е най-бърза в ултра крос триатлона „Лъвско сърце“, който се провежда около Приморско и включва 3 км. плуване в открито море, 116 км планинско колоездене и 21 км бягане в пресечен терен.
Друг голям успех, за който я молим да ни разкаже, е спечелването на L’Etape Bulgaria by Tour de France – любителско състезание под егидата на най-известната колоездачна обиколка в света, което през 2023-а се проведе за първи път и у нас. Първото място ѝ позволява да облече и легендарната жълта фланелка, която е същата като тази, която носят лидерите в „Тур дьо Франс“.
Четейки за всички тези успехи е много вероятно да си помислите, че Виктория не прави нищо друго освен да тренира. Но ще сбъркате, защото тя работи на пълен работен ден като счетоводител.
„Смятам, че съм постигнала баланс. По време на работа си почивам физически, извън работа си почивам психически. Това е моята формула, която работи за мен.
Харесвам работата си, но в нея няма никаква физическа активност и после имам нужда да изразходя енергията. Това ме мотивира. Чакам с нетърпение да изляза и малко да побягам. Вече уикендът съвсем с нетърпение го очаквам. Когато имам възможност сутрин да изляза да побягам, после съм много по-организирана в работата.“
Виктория е отлично доказателство, че спортът влияе положително и на ума.
„Ако нямам този спорт, активност преди и след работа, мисля, че ще полудея. Бягането е моят начин да си почина психически, да се заредя с енергия.“
Като част от ASICS FrontRunner тя има достъп и до всички модели маратонки на японския бранд. Затова с интерес я питам и за мнение за новите GEL-NIMBUS 26, които наскоро аз самият изпробвах.
„Използвам ги доста, особено за ежедневните ми тренировки. За моя крак са перфектни. Включително и за разходки. От асфалтовите на ASICS всички са ми много удобни. ASICS Metaspeed ми е фаворит за бърза маратонка. С тях постигнах най-добрите си резултати миналата година.“
Подобни резултати през 2024-а няма да има, защото временно Виктория ще намали участията си. Но не си мислете, че бягането ѝ е омръзнало. Напротив. Причината е възможно най-хубавата за една жена. Затова и не се съмняваме, че в близко бъдеще тя отново ще сложи състезателния номер и ще поеме по пътеките на някое ново спортно предизвикателство, показвайки, че и майките могат да са бързи.
Интервюто взе Емил Евтимов.
Фотограф: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
Благодарим на Геритидж парк за гостоприемството по време на снимките.
Да тичаш в облаци, но на Земятa
Две истории за килограми, бягане и мотивация, които си струват да бъдат разказани: Анна и Зорница
Семейството на ASICS - многообразно, но обединено от любовта към бягането
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
