"Виждаме как плажовете буквално изчезват": Гърция под заплахата на климата

Халкидики привлича около 10% от 30 млн. чуждестранни туристи в Гърция всяка година - включително от България. Експерти обаче предупреждават, че бреговата ерозия на полуострова започва да се увеличава значително.

Обсерватория, създадена преди две години в Солун, наблюдава явлението с помощта на сателитни снимки, отчитащи обекти във водата, и алгоритми. В региона са идентифицирани осемнадесет области, които властите наричат „червени точки“ - при тях се вижда силна уязвимост на крайбрежието.

„За съжаление сме свидетели на региони, в които ще имаме сериозни проблеми по крайбрежието“, каза Костас Джутикас, заместник-префект по околна среда в Централна Македония. "Виждаме как плажовете буквално изчезват."

Икономиката на Гърция беше тежко засегната по време на финансовата криза 2010-2018, а значението на туристическата индустрия за общия БВП на страната става все по-голямо през последното десетилетие, като разчита много сериозно на чуждестранните посетители. Съседната страна е изложена и на климатични рискове - през 2019 г. седем души загинаха при буря край Неа Ираклия, при която още 100 души бяха ранени.

В доклад на Европейската космическа агенция се вижда, че в периода 1995-2020 около 40% от анализираните гръцки брегови линии са показали „проградация“, което представлява нарастването на плажовете към морето, причинено от прогресивното натрупване на наноси.

Заради последиците от повишаващите се температури, променливия климат и ускоряващата се ерозия, ключови сектори като туризма и селското стопанство може да изпаднат в ситуация, която да застраши финансите на най-задлъжнялата държава в Европа.

Гърция направи идеалната реклама за хората, преуморени от локдауна

59-годишният грък Георгиос Перпер - пенсиониран механик и лидер на местната общност в Неа Ираклия - казва, че някогашният 20-метров плаж от младините му вече е почти изчезнал.

"Годините в пика на кризата бяха наистина трудни, много магазини затвориха, туризмът се стесни значително, а след това дойде COVID…Но изменението на климата ще е катастрофално, та какво ще правят туристите тук без плаж?", коментира той пред "Ройтерс".

Преди пандемията туризмът представляваше около 1/5 от икономиката на Гърция и подобен дял при работните места, като за 2019 приходите са 18 милиарда евро.

Икономистите предупреждават, че предизвикателствата, породени от изменението на климата могат да представляват значителна пречка за потенциала на растеж на Гърция.

Най-скорошното изследване на Централната банка в Гърция от 2009 г., показа, че цената на бездействието спрямо климатичните отражения върху икономиката на страната ще надхвърля 700 милиарда евро до 2100 г. Това е годишен спад от 2% в националното производство. В доклада се казва, че мерките за адаптиране към промените в климата могат да намалят разходите с 30%, а политиките за смекчаване с още 30%.

С публичен дълг, оценен на 196,6% от БВП, Гърция е най-задлъжнялата икономика в еврозоната, което прави от жизненоважно значение страната да може да поддържа растеж, за да продължи плащанията.

Янис Стурнарас, управител на централната банка на Гърция, твърди, че финансите на страната са управляеми. Плащанията на лихви по дълга - повечето от тях рефинансирани при много ниски проценти от около 1,5% - представляват по-малко от 3% от националното годишно производство. Темповете на растеж трябва да надвишават разходите по заеми, за да се държи дългът под контрол.

Климатът или хората? Кой носи вината за горските пожари

При срещата на световните лидери в Глазгоу за глобалната климатична конференция COP26, Стурнарас споделя, че не се прави достатъчно за справяне с най-вредните ефекти от глобалното затопляне.

„Не е просто теория или академичен проблем, случва се в момента и съм опасен, че светът не прави достатъчно“, каза Стурнарас. "Хоризонтът е толкова далечен, че никой не мисли, че трябва да предприемем действия сега, за да разрешим това, което ще се появи най-вече след 50 години."

Лятото на 2021 г. показа на Гърция последствията от климата, след като покрайнините на Атина и други райони на страната пострадаха при големите горски пожари.

Ако температурата се покачва с 2,5 градуса до 2046-2065 г., в сравнение с 1971-2000 г., екип от Атинския университет прогнозира, че дните с горещи вълни (най-малко 3 дни над 40C) ще се увеличават с 15-20 дни годишно до 2050 г. При този сценарий валежите ще намалеят с 10% до 30%.

Учените предупреждават, че има опасност морското равнище да се повиши с 20 до 50 см за същия период. Това може да направи 16 000 км брегова линия уязвима.

Една трета от населението живее на разстояние до 2 км от брега и 90% от туристическата инфраструктура на страната се намира в крайбрежните зони.

„Разбира се, всичко е резултат от смущенията в климата“, казва Христос Зерефос, професор в Атинската академия и експерт по климата. „Ако не се направи нищо за стабилизиране на климата съвсем скоро, тези явления само ще продължат и ще се увеличават през следващите години.