Кои са 5-те новини от седмицата, направили впечатление на представителите на поколение Z* в редакцията на „Булевард България"?
Работната седмица се извъртя, а аз (Михаил Петров, 24) отново съм тук, за да досаждам с пет новини, които имат много малко общо по между си, но които ме провокираха лично.
Като един истински Swiftie се изкушавах да взема рубриката "Gen Z дневници" за свой заложник и да фокусирам всички пет теми върху Тейлър Суифт. Не само в чест на новия ѝ албум "The Tortured Poets Department" , но и като отражение на алгоритъма в TikTok, който вече 7 дни отказва да ми покаже съдържание, различно от TTPD. Все пак в името на плурализма и животът извън TikTok - реших това да е само една от петте теми днес.
Кой изобщо слуша Тейлър Суифт?
Who's Taylor Swift, anyway? Ew. Това е част от текста на песента "22", която излезе през 2012 г. Въпросният цитат намеква, че Тейлър Суифт не е любимка на хората, които са "твърде готини", за да слушат мейнстрийм музика. В същото време обаче името ѝ е толкова популярно, че всички знаят коя е тя.
12 години по-късно историята не е много по-различна. Миналата седмица поп звездата пусна новия си албум "The Tortured Poets Department" (TTPD) - отзвите за него обаче бяха смесени. Докато издания като "The Times" и "Guardian" определиха новия проект на Суифт като "петзвездно удоволствие", други бяха доста по-недоволни и откриха в него просто един "измъчен" и "нередактиран" опит за поезия.
Mакар моето лично мнение за албума също да е разколебано, нещо съвсем друго ми направи впечатление в цялата еуфория около TTPD - колко голям всъщност се оказа дебатът за творчеството ѝ. Всички не само чуха новата музика от Тейлър, но имаха и много конкретно мнение за нея. Ако нямаш мнение - просто не си в тренда. В моето обкръжение почти всички приятели, познати и дори случайни хора във Facebook - запалени или скептични слушатели на Тейлър - имаха какво да кажат за този албум.
Това се доказва и с рекордите, които албумът продължава да чупи - TTPD стана първият албум в историята на Spotify, който е слушан над 1 млрд. пъти само в първата седмица от своето излизане. Друг музикален продукт с такова постижение към момента няма.
Количеството няма как да е обективна оценка за качеството - особено, когато говорим за нещо толкова субективно като музиката. Последвалата вълна на разсъждения в публичното пространство, обаче, като че ли изобщо започна да измества фокуса от самото съдържание - и го насочи към личността на Суифт. Нейният навик да споделя твърде много за бившите си гаджета, количеството музика, което издава всяка година - и дори очевидният ѝ кариеризъм и бизнес модел.
В TikTok някои потребители побързаха да пенсионират звездата след негативните коментари и започнаха да спекулират дали това няма да е последният ѝ албум.
Междувременно Тейлър обясни замисълът на една от песните си, но думите ѝ са пряко свързани точно с темата, която и аз повдигам. Тя казва:
"Какво правим с нашите писатели, художници и творци? Прекарваме ги през ада. Гледаме как създават нещо, а после го критикуваме. Обичаме да гледаме как творците се мъчат, често до такава степен, че понякога си мисля, че като общество провокираме тази болка и просто наблюдаваме случващото се".
Гълъб в парламента
Сменям рязко темата, за да ви разкажа за нелепа ситуация с гълъб в парламента. И не, не визирам поява на бившия премиер в две служебни правителства Гълъб Донев (благодаря предварително на всички, които ще оценят тази леко криндж шега).
Случката е от заседание на Европейския парламент тази сряда, когато евродепутатът от Словакия Мирослав Радачовски реши да пусне бял гълъб в пленарната зала, за да изобрази нагледно, че "Европа има нужда от мир".
Докато говори от трибуната Радачовски, който е представител от крайнодясната партия "Словашки патриот", извади птицата от малката си чанта през рамо и каза: "Нека този гълъб лети над цяла Европа. Нека обедини всички ни".
Животното обаче нямаше чак толкова амбициозни планове и прелетя няколко пъти над главите на евродепутатите, след което кацна на една от масите. Докато камерите и фотографите в залата снимаха птицата, един от присъстващите попита Радачовски: "А сега дали ще можете да я хванете?".
Купата без дъно, която Трой Сиван продава за 610 долара.
Оставаме на вълна странности, но категорията вече е продукти. Става дума за нетрадиционната купа, която поп изпълнителят Трой Сиван рекламира тази седмица в профила си в Instagram. Артикулът на практика представлява купа без дъно и се предлага от собствения независим бранд на Сиван - TSU Lange Yor.
Потребителите в социалните мрежи обаче останаха изненадани от цената на продукта - тя се продава на сайта на компанията за 610 долара (или 1004 лв.).
Нетрадиционният стил си спечели някоя и друга подигравка - някои смятат, че това по-скоро прилича на обръч. A други се притесниха, че ще дадат толкова голяма сума пари само, за да може плодовете им да изпадат заради липсата на дъно.
Практичna или не - бездънна купа вече е с етикет "Разпродадено" на сайта на TSU Lange Yor.
Сбогом "Ема Стоун"
Много скоро може да се сбогуваме с Ема Стоун - но не в буквалния смисъл. Американската актриса е готова да се раздели с името си, което за моя изненада, се оказа артистичен псевдоним.
Истинското име на носителката на "Оскар" всъщност е Емили Джийн Стоун и в скорошно интервю пред "The Hollywood Reporter" тя споделя, че отново би искала да използва това име.
"Това би било толкова хубаво. Бих искала да съм Емили", признава тя.
Актрисата е трябвало да приеме името Стоун, когато е станала част от Гилдията на актьорите (SAG), защото в профсъюза вече е имало регистрирана друга актриса с името "Емили Стоун". Сега, обаче, тя иска хората отново да се обръщат към нея с Емили.
Всъщност Ема/Емили съвсем наскоро беше спомената официално с пълното си име. То беше изписано в кредитите на една от песните на Тейлър Суифт - "Florida" заради заслугата, че актрисата е помогнала да напише част от текста.
Ема Стоун е любимата ми знаменитост с това първо име, следвана в класацията от Ема Робъртс и Ема Уотсън, като по мое мнение, трите актриси имат и още нещо, което ги свързва - талант и красота. ;)
Какво е нужно да си режисьор? Добра оценка в Rotten Tomatoes
Завършвам този дневник отново в Холивуд, където се оказва, че сайтът за рецензии на филми "Rotten Tomatoes" се превръща във все по-важен фактор за получаването на работа. Доклад на "The Hollywood Reporter" твърди, че в индустрията оценките на Rotten Tomatoes за предишните произведения на режисьорите вече са основен източник на информация, по който продуцентите решават кого да наемат.
Представител на режисьорите, който е интервюиран за материала, дори споделя, че "критическото знание" вече не се взима толкова на почит - а се гледат оценките от рецензиите.
Приемам тази новина с известен скептицизъм, но отчитам, че тя засяга интересен проблем. В ерата на бързото производство от стрийминг гигантите и стремежа да се правят повече филми и сериали, които продават - това ми се вижда като казус, който тепърва ще се развива.
Въпросът е обаче можем ли да виним продуцентите, че използват подобна система във взимането на такива решения? Особено предвид факта, че преди да изгледам последните два-три филма тази година проверих първо оценките в IMDb. И съм убеден, че не съм единствен.
Vol. 13: Подкрепя ли "Евровизия" войната, Кен като поп звезда, безплатни презервативи на концерт
Vol. 10: Никой не гледа "Ергенът", от Disney до Харвард, истината за Tinder
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: