Отново е събота и отново е време за "Gen Z дневници" – 5-те неща от седмицата, които са направили впечатление на някой от представителите на поколение Z* в редакцията на "Булевард България"?
За втори път аз - Мария (24 г.), ще ви разкажа за новините и историите, които привлякоха вниманието ми през последните дни. Признавам, че днес ми беше трудно не толкова да вляза в обувките на виртуален водещ, колкото да подредя мислите си и да степенувам историите по важност. Но без да губим повече време с ненужни откровения, нека да навлезем в хаотичния ми ум.
За щастието - откровено
Започвам с една история, която в Булевард България разказахме в края на миналата седмица, но в центъра ѝ стои така бленуваното от всички щастие. А то е винаги актуално.
Артър Брукс води един от най-популярните курсове в Харвард с "много, много дълъг списък" от хора, нетърпеливи да бъдат записани при него - "Лидерство и житейско щастие". Дори без знанието за многото желаещи, името ме заитригува заради комбинацията от думи, струва ми се, доста различни в естеството си.
Биографията на Брукс е впечатляваща - автор е на 12 книги, сред които поредица от бестселъри, има собствена седмична рубрика в The Atlantic и участва в един от най-популярните документални филми по Netflix "The Pursuit".
След претърпени множество кризи и обрати в живота си, в качеството си на социален изследовател и преподавател той достига до няколко интересни за мен извода.
"Щастието не е поредица от успехи - то е предварителното условие. Само хората, които са щастливи, могат да бъдат успешни. А не обратното", казва Брукс, а аз си мисля колко просто можем да формулираме едни толкова големи теми.
"Най-доброто нещо, което може да се случи на един човек, пристрастен към успеха, е собственият му упадък на средна възраст. Неумолимият упадък на собствената му брилянтност. Точно тогава човек има повод да стъпи на втората крива, която има потенциал да го направи много по-щастлив", казва той.
Какво точно представляват първата и втората крива, както и още няколко термина като "флуидна интелигентност" например, може да научите от текста на сайта ни, който препоръчвам с две ръце.
Като представител на поколението Z, чиято основна черта е вярата, че "всичко, което лети, се хваща", а щастието е само на една ръка разстояние, неуспехът за нас е немислим. Това е нещо неприятно, което се случва на другите, не нас. Именно поради тази причина думите на харвардския професор ми се сториха супер интересни.
Да поговорим за любов
Така и така говорим за емоции, нека да затворим темата "както трябва". Има ли нещо общо между изказване на папа Франциск и еротичната интелигентност? Вероятно подобен въпрос може да възникне само в ума на някой от поколението Z.
Всъщност това, за което говоря, е аудиокнигата "Еротична интелигентност" на Естер Перел в Storytel. Попаднах на нея случайно, но е от онези неща, които си пускаме уж само за да убием няколко минути, но часове по-късно осъзнаваме, че сме се захласнали по тях.
Перел, която е дългогодишен психотерапевт и полиглот (владее 9 езика - супер впечатляващо!), пише за културно-обособените различия и начинът, по който те влияят на "демокрацията в спалнята".
Писателката отвежда читателите на една разходка в историята - от сексуалната революция в миналия век до рекорден брой разводи и двойки, които са преценили, че "докато смъртта ни раздели" не отговаря на съвременните изисквания. Все пак, става дума за продължителност на живота почти два пъти по-голяма в сравнение с преди, нали?
Междувременно ми попадна изказване на папа Франциск, в което той заявява, че сексуалното удоволствие е "дар от Бога, който трябва да бъде дисциплиниран с търпение".
Къде е пресечната точка между двете неща? Трудно ми е да отговоря, без да бъда обвинена в богохулство.
Но всъщност така или иначе това не е фокусът ми - с казаното по-горе исках да онагледя, че подобни социални процеси са изключително любопитни за анализиране.
Как една сексуална революция приключва в сексуална незадоволеност? Как най-големият съдник на свободата в интимно отношение - Църквата, в край на сметка благославя секса?
И да, поколението ни "не си зяпа" единствено телефоните, мислим за случващото се около нас, колкото и невероятно да звучи.
От серията - когато вярваме, че сме „най-зле“, реалността да ни помага
България е в постоянен демографски спад през последните 30 години, а населението ѝ е намаляло с над 2 млн. души - страната е на първо място по отрицателен прираст и в ЕС, и в целия свят.
Част от причините са общи за цяла Европа, но четири проблема са специфични за България и именно те трябва да бъдат променени: високата смъртност, острият дефицит на младо население, диспропорционалното разпределение на хората по региони и високият процент на неграмотно население.
Това не ви го казвам аз, а писателят и доц. Георги Бърдаров в своя лекция по покана на ПАНЕВРОПА в СУ "Св. Климент Охридски" на 18 януари - от здравето и образованието на нацията, до създаването на условия за връщането на младите и активни българи от чужбина.
Лекцията е дълга, а демографските проблеми на България са сложни и тъжни, но думите на един от най-четените съвременни български автори замислят.
И най-вече, оставят студентите или читателите с извода, че "ми то тука си е така" като аргумент не върши работа.
"Аз съм убеден, че България има бъдеще, докато имаме млади хора. Нашата огромна отговорност е тези хора да могат да живеят, да работят и да създават семейства в България - независимо дали са в София, Бургас, Каспичан, Малко Търново, Мюнхен или Брюксел", казва Бърдаров.
Слушам го и си мисля колко хубаво би било, ако една част от нашите избранници - политиците, спрат да злоупотребяват с не само деликатни, но и обезпокояващи теми за България.
Би било страхотно освен лична отговорност, да потърсим такава и от тези, които ни плашат с несъществуващи заплахи, напълно пренебрегвайки реалните.
Нека всички дружно да кажем три пъти: "Сандра Хюлер е по-добра от Барби"
Докато медиите броят номинациите и наградите на "Барбенхаймер", актрисата Сандра Хюлер прави абсолютен триумф в кариерата си.
45-годишната германка играе в два от най-високо оценяваните филми на годината - "Анатомия на едно падане" ("Anatomy of a Fall") и "Зона на интерес" ("The Zone of Interest").
"The Zone of Interest" вече има номинация за "Оскар" в категорията за чуждестранен филм, а "Анатомията..." е сред фаворитите за най-престижната статуетка "Най-добър филм на годината" (очаква се претендентите да бъдат обявени до дни).
Сюжетът на "The Zone of Interest" е запленяващ. Филмът е създаден по роман на Мартин Еймис и разказва една от най-странните истории в света - какво е да живееш в тих разкош, докато къщата ти е "залепена" на стената на концлагера Аушвиц по време на Холокоста.
Интересно е, че Хюлер дълго време отказва да се снима във филми за Холокоста заради емоционалната тежест на този трагичен епизод от историята.
Използвам случая, за да споделя личното си мнение, че феминизмът има много лица и нито едно от тях не е представено в предизвикалия абсолютен фурор филм "Барби". Или поне не повърхностно.
С лека усмивка за финал – Не се страхувайте от глутена
People in LA are deathly afraid of gluten. I swear to god, you could rob a liquor store in this city with a bagel.
— Ryan Reynolds (@VancityReynolds) January 7, 2017
Известният холивудски актьор Райън Рейнолдс отново накара света да се смее, този път чрез туит в социалните мрежи.
"Хората в Лос Анджелис ужасно се страхуват от глутена. Кълна се в Бога, в този град можеш да ограбиш магазин за алкохол с един бейгъл", написа в Х Рейнолдс, популярен със своето чувство за хумор.
Не е история, нито новина, а само повод да не забравяме да подхождаме с лека насмешка на всичките ни усилия в контекста на по-голямата картина.
Vol. 4: Марк Хамил най-сетне се запозна с майка си, Везенков и хазартът?!, „Yes, Chef"
Vol. 3: За много книги, Селена и Бритни пеят последна песен, Saltburn
Vol. 2: Рохипнол в питието, почит за Милен Цветков, колко важно е да бъдем откровени
* Поколение Z са родените между 1997 г. и 2012 г., други източници посочват и малко по-широк диапазон: 1995 г. - 2015 г.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
