Българското кино идва с високите очаквания на публиката и се приземява тежко. Авторите му имат нелеката задача да бъдат сравнявани с истински като бюджет продукции по HBO и Netflix, като последният добре финансиран сериал беше “Под прикритие”.
Дали всички дефекти на българското кино се решават с пари е интересен въпрос.
Тази неделя, 15 януари, БНТ излъчи първи епизод от сериала по романа на писателката Людмила Филипова “Войната на буквите” - разказ за края на управлението на Симеон Велики, съперничеството между синовете му Петър и Баян (Боян Магесника), родени от различни майки, византийското влияние в Преслав, появата на богомилството, мистицизма на "изгубените древни български букви" и др.
Сценаристите на "Войната на буквите" Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова, заедно с писателката Людмила Филипова, по чийто роман е сериалът (Снимка: Десислава Кулелиева/ БНТ)
Заради него обществената телевизия дори "поразкраси" логото си, което изправи косата на оригиналния му дизайнер Николай Тонков - Бен.
Първото нещо, което можем да кажем е, че в ерата на стрийминга, линейната телевизия все още е способна да събере критична маса хора по едно и също време.
Второто: че след премиерата на “Ботев” на Максим Генчев, който единодушно взе приза на публиката за най-негледаем български филм, “Войната на буквите” може само да се катери нагоре.
Пак за разлика от “Дякон Левски” и “Ботев”, сериалът на Людмила Филипова няма претенции да е исторически достоверен. Филипова пише в стилистиката на Дан Браун, затова и репликите от типа "Ти слънчасал ли си?”, “Май сме се засичали някъде”, "Ти си бил голям смешник", "Ще си стоиш на задника" или бодрото “Охо, здравей”, с който българският княз поздравява внучката на византийския император, трябва да ги приемем като опит за подаване на ръка към TikTok поколението.
Деян Донков (в ролята на цар Симеон I), Теодора Духовникова (царицата), Захари Бахаров (кавхан Георги Сурсувул) - българското кино в момента няма по-големи магнити от тези имена.
Връзката им със зрителите обаче идва по-скоро от театралната сцена, отколкото от киното. Може би затова и усещането за “телевизионен театър, ако се съди по декорите, диалозите и всичко останало” (Юлиян Агайн) да е толкова често.
Захари Бахаров е сякаш единственият късметлия, който в последните години участва в някои много силни международни продукции: френския “Бюрото на легендите”, британския “Slow Horses” и разбира се “Игра на тронове”.
Както актьорите, така и сценаристите Теодора Маркова и Георги Иванов стоят зад най-успешен сериал на БНТ "Под прикритие" - охулен преди дни от генералния директор на БНТ Емил Кошлуков като филм за "дръг дилъри и проститутки".
Явно съвременната атмосфера не дава много поводи за гордост - затова времето се връща назад, до края на Златния век на цар Симеон Велики, с типичните за епохата династични интриги и политически драми.
“Войната на буквите” следва рецептата на "Game of Thrones": започва със секс сцена на трона на Симеон в 5-ата минута, но пропуска един важен момент - да въведе зрителите си в реалната историческа епоха.
Опитите за копиране на стилистиката от най-добрия сериал на HBO (включително с отношенията между царицата и брат ѝ) се отразяват и в критиките на зрителите. Веднага изплува сравнението “Game of Thrones от Aliexpress”.
В най-голямата група за кино във Facebook “Препоръчай филм” сериалът предизвиква интересна дискусия. От там е и заглавието на този текст: След “Ботев” всичко е ок.
Няколко неща стават бързо ясни - след години на нескопосано кино, като зрители ни радват дребните неща:
- продукцията да има приличен звук;
- да разбираме какво казват актьорите;
- последните да не рецитират твърде много;
- декорите да не са като в центъра на Скопие.
И явно все още трябва да ги чакаме. Дилемата на българския зрител остава: дали да пуснеш телевизора с оптимизъм или с песимизъм. Това ще предопредели градацията на чувствата.
Зрителите правят искрено усилие да харесат “Войната на буквите”.
“Хареса ми. Трябва да се правят такива филми, за да има качество. За мен лично е увлекателен. Кастингът е добър. На моменти наистина дикцията куца, диалогът е съвсем осъвременен, но, пряко това, има сюжет, има линия, има интрига, която държи в напрежение.
Не е съвсем далеч от историческата истина. Музиката не е натрапчива. Чела съм книгата и считам, че филмът добре я отразява. Тревожех се за Донков в ролята на Симеон, но съм приятно изненадана. Винаги може повече, но трябва да се научим да ценим и това, което е направено. Нека си признаем, че ни липсват такива филми. Българинът има нужда да се отъждестви със себе си, да открие себе си и този филм е сполучлив вариант за национална идентификация. Ако не друго, поне ще породи дискусии, а в спора се ражда истината. Давам му шанс.” (Станислава Желева)
“Сериалът си има кусури, които ще запазя за себе си, а и от уважение към създателите му, част от които имам честта и удоволствието да познавам. Но има и проблясъци. Аз лично ще му дам шанс. И понеже виждам, че тук много хора се възмущават - сериалът не гони историческа достоверност. Това беше многократно заявявано много преди премиерата му. Сериалът е базиран на едноименния роман на Людмила Филипова. А колкото до речта, ако героите говореха така както през 10-ти век, 99% от зрителите нямаше да разберат и дума. Само казвам.” (Ивайло Николов)
“В общи линии изглеждаше приемливо. Някои реквизити като мечовете и владетелският трон например бяха изключително бутафорни. Радвам се, че са потърсили експертното мнение на проф. Милияна Каймакамова, тя е отличен медиевист. Костюмите на българските бойци и византийските гвардейци не изглеждаха добре изпипани.
Персонажите на Боян (Мага) и съпругата на Симеон бяха много сполучливо изпълнени. От диалозите имаше много какво да се желае. В редица случаи речта звучеше съвременно, а понякога и наивно за ранга и позицията на говорещия. Не можах да се отърва и от чувството, че на моменти действието протича някак накъсано и скача произволно от сцена в сцена.” - Веселин Асенов.
“На мен ми хареса. Опитали са се да вдъхнат живот на историческите фигури. Показали са гледната точка на различните възрасти. Отначало ми беше трудно да свикна с по-модерното звучене и леко скованите крясъци, но после ми стана интересно. Смятам, че спокойно може да се нареди сред различните известни и полуизвестни сериали на историческа тематика, дето сме изгледали през годините по знайни и незнайни канали. Твърде критично му се мята публиката тук, сякаш всеки ден само с високо изкуство се занимават.” - Юлиана Попова.
Мненията за “Войната на буквите” са полярни, но умерени. Един факт сякаш е безспорен и това е добрата операторска работа на Борис Славков.
Върху него акцентира и режисьорът на първите епизоди Виктор Чучков. Другият режисьор е Зоран Петровски.
“Искрено се надявам и ще сe радвам да се е получило, макар и с много ограничени възможности за такъв тип европейски сериали, често с по над 10-12 сцени снимани на ден, което в този жанр означава изключителни усилия на всички, особено на оператора Борис Славков, който работи и твори като “вълк”, казва Чучков, който обръща внимание и на новите лица в продукцията.
Сред тях добро впечатление прави Даниел Върбанов като княз Баян. Климентина Фърцова също е интересна в ролята на принцеса Мария.
Финансирането идва от Фондация “Лъчезар Цоцорков” - както казва режисьорът Виктор Чучков, с "може би с най-голямата сума, давана за такъв проект от спонсор”.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
