САЩ са любимото оправдание на всяко зло, което Путинова Русия върши. Но дали омразните САЩ са реално враг? Историята показва точно обратното.
Откакто има САЩ, Русия е минала през само три режима: царска, комунистическа и Путинова Русия. Има доста съвпадения при двете резки смени на режимите досега, от които могат да се направят важни изводи какво може да очакваме при сгромолясване на Путинова Русия това десетилетие, а може би още тази година.
На първо място, смяната на режимите е свързана с огромна загуба на територия, върху която Русия упражнява влияние.
Месеци след като последният руски цар абдикира от властта и месеци преди да бъде убит от болшевиките, Русия е принудена да подпише договора от Брест-Литовск през 1918 г, с който губи над 1 млн. кв. м. територия в Източна Европа и дава живот на Финландия, балтийските републики, Полша и Украйна (за кратко). Още преди разпада на СССР през 1989 г, Русия губи своето директно влияние в шест държави от Източна Европа, а впоследствие и в балтийските държави - всички, които стават по-късно членки на НАТО и ЕС.
Това е почти същата територия, пак близо 1 млн. кв. км. С разпада на Путинова Русия е сигурно излизането на цяла Украйна (с Крим), Молдова и Грузия, а под въпрос са Беларус, Армения, Казахстан и Чечня. Сигурна е и загубата на влияние на Балканите - като България, Сърбия и Македония. Не е невероятно да помислят за отдалечаване средноазиатските стан-държави, а също така и отделни области с мюсюлманско население като Дагестан и Татарстан.
На второ място, режимите се сменят след загуба на решаваща военна битка: такава за Русия е японската война през 1905 г и афганистанската война през 1979-1989 г. И много вероятно - украинската война сега.
След тях идват вътрешните размирици. Много вероятни да има такива в Русия - не като гражданската война през 1918-1920, но сигурно по-драматични от опита за преврат през август 1991 г, предшестващ края на СССР.
На трето място - и тук идва САЩ - в такива трудни моменти, на Русия винаги е помагано от САЩ.
През 1921-1923 г, чрез програмата АРА на САЩ, начело с бъдещия президент Хувър на Русия са осигурени храни на днешна стойност от близо 200 млн щ.д. и са спасени от гладна смърт над 10 млн. души.
По време на индустриализацията на СССР от Сталин, през 1930 г в Москва открива бюро американският прочут архитект на индустриални обекти Алберт Кан. Той и неговият брат привличат най-известните американски инженери и най-големите западни фирми като General Electric, Siemens, Ford и др. Благодарение на тях, в СССР са инвестирани над 250 млрд щ.д. по сегашна стойност, изградени са над 500 предприятия и се обучават над 4,000 архитекти, конструктори и инженери, чрез които на практика превръщат СССР от аграрна в индустриализирана страна.
По време на Втората Световна Война, СССР получава по програмата Lend-Lease на САЩ помощ за около 200 млрд. щ.д. по сегашна стойност, вкл. 11,000 самолета, 7,000 танка и 2 млн.т. храни, чрез които СССР обръща войната. Благодарност обаче за тази помощ, която иначе Русия изисква от други страни, никога не може да бъде чута от Путинова Русия на нейните любими паради на победата.
След разпада на СССР, САЩ финансират с милиарди щ.д. структурните реформи и приватизацията, за да стане Русия бързо капиталистическа модерна страна с пазарна икономика. Но техният неуспех днес не просто е приписван на САЩ, вместо на икономическия екип на Елцин - Чубайс и Гайдар, които оглавяват процеса на прехвърляне на руското богатство в определени ръце. Твърди се, че нарочно САЩ са отслабили Русия, за да се възползват от нейната слабост.
И така, при предните смени на режима, САЩ са помагали на Русия да преодолее хаоса и кризата и са имали решаваща роля - за добро или лошо - в стабилизиране на управляващия режим.
Тази грешка не бива да се допуска отново.
След края на Путинова Русия, САЩ не трябва просто да предоставят стокова, инвестиционна или експертна помощ, както досега. Може би по-скоро помощ в изграждане на институции, съобразно местната култура и особености, които да дадат по-добър шанс на страната за нейното вграждане в световната политическа система с модел, който да я направи велика страна без войни? Модел, атрактивен не само за нейното население, но и за завръщане на най-големите й таланти от чужбина?
Може би трябва да се опита, колкото и наивно да изглежда това.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
