Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Опитите за промени в съдебната система може да продължат, но "едва ли скоро ще се стигне до нови промени в основния закон". Така констуционният съдия Янаки Стоилов коментира по bTV решението на КС да занули съдебната реформа, която 49-ото Народно събрание гласува.
Магистратите отмениха промените в частта за правомощията на главния прокурор, но се разделиха в позицията си за процедурата по съставяне на служебен кабинет. Така КС остави ограничен избора на президента за служебен премиер. Оставено по този начин, според Стоилов, решение на практика няма и то може бъде преразгледано.
На въпрос защо е налице различен аршин в решенията, въпреки ролята на главния прокурор и на президента като самостоятелни органи в Конституцията, Стоилов отговори, че критериите трябва да бъдат едни и същи, за да са убедителни решенията на Конституционния съд, и допълни, че той самият е гласувал по двата казуса еднакво. Според него и двете поправки противоречат на Конституцията.
Бившият депутат от БСП и настоящ конституционен съдия определи като "реалистична" хипотезата част от Конституционния съд да работи за определени паритийни интереси.
Стоилов обаче обясни, че би говорил по темата в качеството си на политик, но не и в настоящата си роля на конституционен съдия.
В отговор на въпрос за разминаването между годишния доклад на Европейската комисия, в който ограничаването на правомощията на главния прокурор и разделянето на ВСС са посочени за пример, който отговаря на препоръките на ЕК, Стоилов отговори, че "комисията е политически орган, а Конституционният съд би трябвало да бъде юридически орган".
На въпрос оказван ли му е натиск, той отговори, че дори "някой да търси контакт и да сподели вижданията си, аз не го определям като натиск, а дори да е натиск, не е въпросът такъв съществува ли, а кой как отговаря на такива опити. При всички случаи, когато КС решава такива дела, има голям обществен контекст.”
В петък Конституционният съд отмени всички най-важни елементи от съдебната реформа, приети от 49-ото Народно събрание.
Отпадат основни поправки като:
- разделянето на Висш съдийски и Висш прокурорски съвет заради позицията, че правомощията на прокуратурата в Общото събрание са нарушени и заради модела, по който е предложено Прокурорският съвет да се попълва от Народното събрание.
- съкращаването на мандата на главния прокурор до 5 г. без право на преизбиране
- механизма за разследване на главния прокурор, както действа от 2023 г. - със съдия от ВКС, който води разследването срещу него. Причината е в редакционна грешка в приетия текст, в който се казва само, че "изборът и назначението" на разследващия съдия се определя в закон", но не се описва как ще се определят неговите правомощия. Само заради това КС решава, че текстът не може да остане в сила и е противоконституционен.
Христо Иванов: С решението си КС каза, че България е прокурорска република
