За демокрацията: Светът лети напред, а дали българските олигарси го могат?

Днес Германия изпрати самолет за Алексей Навални и преместването му в болница “Шарите” в Берлин. Полетът е финансиран по частна инициатива, но беше изпратен със съгласието и решението на германското правителство да помогне за спасяването на Навални. Самолетът беше допуснат със съгласието на Русия.

Надявам се не се учудвате защо това е възможно. То е лесно. Казва се Меркел. Ангела Меркел. Може би единствения лидер на демократична страна, с който Путин се съобразява.

Едно европейско изследване в последните месеци показва, че 97% от европейските граждани разчитат на Германия да е водач на Европа. Числото е вярно. Повтарям 97%.

Държавите, които получават най-голямо одобрение: Германия окупира първата позиция за сметка на САЩ

Пак е лесно да се досетим защо. Те вървят заедно. Демокрацията и Ангела Меркел.

В сряда вечер Демократическата партия на САЩ бе дала трибуна на своята предизборна конференция на Барак Обама. Той е изключителен оратор. И умел мотиватор. Да, изборите в САЩ са като референдум за Тръмп (предговор на книгата “Страх. Доналд Тръмп в Белия дом” от Боб Удуърд). Но Обама изведе напред не само недостатъците на Тръмп, а най-вече американската и световна тенденция (за съжаление) -“Демокрацията е в опасност” (ако имате време прочетете The Jungle Grows Back от Робърт Кейгън). Да, тя е в крещяща опасност.

За щастие от другата страна на Атлантическия океан също има една жена, която я брани с достойнство. Нанси Пелоси. А в сряда вечер до нея застанаха още десетки жени. И пред нея една успяла досега в политиката, но много по важна за бъдещето - Камала Харис.

За да си лидер в демокрацията, разбира се, е от значение да умееш да говориш с/на хората, които са те избрали да ръководиш.

Някой са оратори по природа, други не са. Но с действията си и говоренето си са извоювали доверие. Затова ги чуват.

Ангела Меркел, Нанси Пелоси, Камала Харис и други жени са крепители на демокрацията в света.

Къде са мъжете? Къде са Рейгън, Горбачов, Кол, Митеран, Блеър и да не се връщаме назад в историята. Обратното. Все повече самодържци.

За миг да се пренесем у нас. Жестока битка между двама генерали. На какво са обучавани те? По-добре да не отговарям. В историята по време на битка генералите правят само едно: унищожават и разрушават всичко по пътя си. Това е модел на мислене.

Ние вероятно сме единствената страна на земята, управлявана от двама генерали от двете страни на улицата.

Наш избор. На незрялата демокрация. На трудното достъпното косвено или далечно мислене. И на неразбиране на демокрацията.

Протести е имало и ще има. Но в съвременната ни история има два значими. 1990, когато защитихме Свободата. И 1997, когато намерихме пътя към Европейския съюз и НАТО. Без тези два исторически момента, нито един последващ протест, включително сегашния, нямаше да е възможен. И последните 30 години не са тотален провал. Ние все пак още сме живи и няма как да се съгласим, че всичко хубаво сега започва от този или онзи.

Какво не успяхме? Сигурно много неща. Но най-вече не случихме с произвеждащи, успели, създаващи блага за другите и после за себе си много богати хора. Получиха се арогантни олигарси.

Оттук нататък промените ще са ужасно трудни. Невероятно трудни. Но не невъзможни - ако има култура на разговора и мъдрост на мисълта. А не на победители и победени.

А светът лети - до Марс, до дълбините на интелекта, с 300-400 км/час по жп линии и какво ли не. Думите, които ще водят Европа следващите 20, а може би 50 години, са - зелено/синьо за океаните, социално, дигитално, иновативно.

Дали българските олигарси ще могат?

И ще има ли българки с поне половината или четвъртината от класата на жените споменати по горе? Засега няма. Нищо, че има някои шумни, други клиширано надути. Просто няма. Дано да има. Невероятно важно е!

България досега имаше само един политически лидер на европейско ниво, когото светът припознава - Петър Стоянов.

* Всъщност заглавието би трябвало да бъде:

“За демокрацията и българските лидерки (каквито засега няма)”.