За крава България дава повече, отколкото за дете

Публикуваме коментара на Кирил Вълчев - водещ на публицистичното предаване "Седмицата" по Дарик радио.

За дете – 480 лева, за крава – 515.

Месечната помощ за отглеждане на първо дете в България е 40 лева, тоест 480 лева годишно. Подпомагането за отглеждане на млечна крава под селекционен контрол беше 515.89 лева за миналата година, като за тази предстои да бъде определена, но вероятно сумата ще бъде подобна.

Като се прибавят и 40 лева de minimis (една от допълнителните минимални помощи заради кризата с Ковид-19), ако гледате селектирана млечна крава, ще получавате над 555 лева – повече, отколкото за дете, ако имате две или три деца, за всяко от които годишната помощ е 540 лева.

Управляващите правилно обявиха през тази седмица, че подпомагането от държавата на отглеждането на деца не трябва да се дава само на семейства с нисък доход. През всичките им години на власт, преди да се зададат изборите обаче, за получаването на пълния размер на детските надбавки доходът трябваше да е до 410 лева на член на семейството, а при доход до 510 лева на човек помощта се намаляваше с 20%.

Да, държавата трябва да дава детска надбавка за всяко дете независимо, че родителите му изкарват над 510 лева на член от семейството. Но помощта трябва да стане значително по-голяма от тази за гледане на добитък.

Не е нормално събраните постоянни и кризисни помощи за гледане на бивол през тази година да стигат 600 лева, а за дете да са между 480 лева и 540 лева според това дали в семейството има едно, две или три деца.

Не е нормално през тази учебна година заради пандемията от коронавируса правителството да определи 250 лева за помощ за първокласник в семейства с доход до 450 лева на човек, докато сборът от преходната национална помощ и помощта заради Ковид-19 за говедо да бъде 275 лева без значение от дохода на семейството на говедаря.

Не е нормално, ако едно дете прочете един тон книги, да получи ученическа стипендия за отличен успех между 21 и 60 лева за учебен месец в зависимост от училището, тоест дори при учебна година от десет месеца сумата да е между 210 и 600 лева. След като от 200 лева започва помощта за хектар градински домати, 600 лева е помощта de minimis за отглеждане на тон домати в оранжерия, а за оранжериен пипер помощта е 800 лева на тон.

Не е нормално пълен отличник в Софийския университет да получава стипендия до 150 лева месечно – по-малко от годишната помощ по схемата за единно плащане на площ за един обработван хектар земеделска земя в размер на 194.98 лева според последната определена ставка.

Не е нормално учител, който е посял знание сред пет отлични ученици, да не получи 2000 лева допълнително върху заплатата си, които взима като помощ заселият пет хектара картофи – при de minimis за един хектар картофи 400 лева.

Не е нормално субсидията за билет на дете, отишло на театър да са си определените за който и да е зрител между 3 и 8 лева, а като се съберат различните помощи за овце и кози в оборите сумата да надхвърля 100 лева за една коза или овца.

Държавните пари за помощ на всяко дете трябва да са повече от парите за крава или бивол, домат или пипер!

Селектирането на едно образовано дете е по-ценно от селектирането на крава, колкото и мляко да дава.

Вярно, Европейският съюз отделя за земеделие повече от една трета от бюджета си, но и сред европейците вече има все повече гласове срещу такова разпределението на общите пари, което доведе всички високи технологии от компютрите и мобилните до космическите ракети да се правят извън Европа.

Вярно, че заради това наследено още от гладните следвоенни години разпределение в България Програмата за развитие на селските райони е 6 милиарда лева срещу 1 милиард и 200 милиона за Оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж.

Но България е свободна да инвестира собствения си бюджет така, че помощите за отглеждането на деца да бъдат многократно по-високи от помощите за отглеждането на крави, биволи или говеда.

А стипендиите за отлични резултати в училищата и университетите може да насърчават талантливите деца и младежи на България да виждат смисъл да учат тук. Не да заместват рано учебниците с работа за пари. Не да емигрират там, където получават високи стипендии и държавата помага на децата да пораснат образовани и успешни хора. Не да остават да работят в страни като Гърция, в която през седмицата стана ясно, че Microsoft предпочете пред България да инвестира 1 милиард долара за регионален център.

Обяснено: Защо Microsoft избра Гърция, а не България

Драматичното увеличение на подпомагането на децата, които учат повече, ще помогне и на земеделието, защото доброто образование и в тази сфера носи много по-високи добиви и по-добро качество благодарение на просветеното използване на високи технологии. И резултатът от усилията е много повече от каквато и да е субсидия …

Затова помощите за учене и земеделие трябва да се съотнасят така, че коли за стотици хиляди в България да карат не само едрите в земеделието, а и най-големите в знанието. И резултатът от усилието на живота в България не трябва да се оказва накрая 10 лева – разликата между 40-те лева месечно детски помощи и 50-те лева отгоре върху мизерната пенсия, които правителството даде на пенсионерите заради кризата с коронавируса.

Но затова трябват държавници, които да подредят приоритетите и парите за децата да станат повече от парите за добитъка.

Трябва първи в управлението на България да станат хора с друго мислене.

Човек, който не знае чужд език, е логично да дава по-голяма помощ за м-у-учене, отколкото за учене на чужд език. Човек, който не чете, е логично да дава повече за картофи, отколкото за книги. Човек, който сам се хвали как блести, е логично да търси бле-е-еща публика.

Просветените деца са риск за безпросветната власт, която не иска да чува истината за своята безпросветност.

Както управляващите в България слушат, но не искат да чуят жестоките критики в 25 точки към тях в нарочната резолюция в подкрепа на протестите в страната на евродепутатите от онзи ден, от които първата е, че Европарламентът „изразява дълбоко съжаление относно факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите и изразява своята солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“ …

Нито чуват интелектуалния елит на страната като номинирания за Оскар Тео Ушев, който през седмицата каза, че в България се е установила „система, в която неспособни и посредствени хора са назначавани на отговорни позиции не заради качествата им, а защото са послушни ...“

"Произволно избрани 20 души от протеста ще са по-добро правителство от политиците "трета цедка"

Властимащите биха искали да няма протестиращи млади хора и гневни интелектуалци, за да не им пречат да дочакат до края на мандата.

Както онези трима в пиесата на Матей Вишниек с премиера в Народния театър през тази седмица искат да го няма виолончелиста, който свири в чакалнята …

„Не свири за пари … Тогава за какво свири по дяволите?!“ – питат се те. И го наричат луд, маниак, лъжец …

И си слагат памук в ушите … И се опитват да го заглушат с фалшива хармоника …

„Но вече е късно да го забравим, работата стана твърде сериозна! … Излиза, че ние се страхуваме от него … “ – признават и крещят, че им пречи.

Накрая решават да го махнат, защото все пак нали са три пъти повече.

„Трябва да бъде убит!“ – казват и го убиват.

И тогава идва въпросът – заглавие на пиесата:

„Какво да правим с виолончелото?“

Така сигурно и на властимащите у нас – които дават повече за овца, отколкото за зрител в театър – им идва да убият тези, които от София до Брюксел свирят на протести срещу тях …

Но даже да ги убият, истината остава …

Остава и въпросът какво да правим с истината …Истината, че за крава България дава повече, отколкото за дете.

Шест килима трета употреба и духът, който властва над материята