Парламентът одобри предложението да отпадне забраната за внос украинско зърно след 15 септември. Решението беше взето със 124 гласа „за“, 69 „против“ и осем „въздържал се“.
В началото на дебата стана ясно, че разнобой по темата в кабинета вече няма.
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, който беше против отпадането на забраната, се е съгласил с решението.
Той заяви, че се е съгласил с макроикономически показатели, показани на Министерски съвет, според които не е толкова притеснително България да се откаже от забраната за внос от Украйна.
" Има възможност да бъдат набелязани мерки за подкрепа на нашите земеделски производители, където има проблеми. Приех аргументите на правителството", каза Вътев.
По думите му са предприети мерки за завишаване на контрола за всички украински стоки и най-вече за зърнени култури, като стриктно ще се контролира наличието на радиоактивност и на тежки метали, плюс останалите показатели, които се следят – хербициди, пестициди и т.н.
От "Възраждане" и БСП определиха падането на забраната като "национално предателство и тотално отказване от българските национални интереси".
Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков обясни, че става дума за забрана дали зърното да влиза в 5 страни, които са част от един общ пазар.
"Всички осъзнаваме, че цената се определя от този общ пазар", каза Петков.
Той изтъкна, че животновъдите също имат нужда от подкрепа и по-евтин фураж.
"Кое е по-важно - да намалим инфлацията на 7 млн. човека или сектор, който получава 2,5 млрд. помощ на година", каза Петков.
И допълни, че предпочита цените на хляба, месото, олиото, да са малко по-ниски.
Председателят на БСП Корнелия Нинова също определи решението провокация към Европейскяи съюз.Тя попита дали, ако ЕС удължи забраната, дали управляващите също ще променят решението си.
Според нея аргументите, че падането на забраната за внос на украинско зърно ще намали инфлацията и цените, не са верни и няма да се случат.
Десислава Танева от ГЕРБ коментира, че решението така или иначе няма правна стойност, защото забраната, приета от ЕС, изтича.
Малко по-късно от Министерство на финансите съобщиха, че ще бъдат отпуснати допълнително 63 млн. лв. за подпомагане на земеделските производители след отмяната на забраната за внос на украинско зърно.
Средствата се очаква са бъдат гласувани от правителството следващата седмица и да бъдат преведени по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“.
От ведомството уточняват, че допълнителна подкрепа за производителите на храни през втората половина на годината е обещана на среща на животновъди с премиера Николай Денков и финансовия министър Асен Василев през юли по време на подготовката на бюджета за 2023 г.
Средствата в размер на 213 млн. лв. са заложени в държавния бюджет. Тогава животновъдите се противопоставиха категорично на удължаването на забраната за внос на зърно от Украйна с аргумента, че това оскъпява фуражите, а оттам и храните и повишава инфлацията.
В края на август с постановление на Министерския съвет по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ бяха одобрени допълнителни разходи от 150 млн. лв. от централния бюджет за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на евергоносителите, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.
Втората част от помощта в размер на 63 млн. лв. ще бъде отпусната, тъй като след вдигането на забраната за внос от Украйна ще се гарантират необходимите приходи от данъци, уточняват от МФ.
Асен Василев: Забраната за внос от Украйна ощети бюджета заради сектор с печалба от 2,5 млрд. лв.
Решението за освобождаван е на вноса от Украйна не е обсъждано с министъра на земеделието
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
