Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Категорични сме, че националната фланелка е чест, гордост и огромна отговорност" - с тези думи БФС и неговият президент Борислав Михайлов изразиха "силното си възмущение" от "катастрофалната" загуба от Грузия в неделя. Спроед тях изброените качества са отсъствали от представянето на отбора в последния двубой. Кога за последно обаче която и да е от тези думи е била асоциирана с Българската федерация по футбол?
"Решението" е готово - Ясен Петров напуска поста на национален селекционер и "още утре" ще бъдат прегледани вариантите за негов заместник. Никой обаче не вярва нито на възмущението на Михайлов, нито се вълнува от опита за внушаване за взимане на спешни и кръговратни решения.
Това ще е треньорска рокада №13 под ръководството на бившия вратар и макар някои специалисти да успяваха да закрепят за кратко положението, посоката неизменно е надолу.
Ако трябва да сме болезнено искрени, дори е трудно да наречем поражението от Грузия "катастрофално" - то е просто пореден удар, породен от често безпричинно развеселеното и залитащо управление на Борислав Михайлов и компания.
Той застана "зад волана" на 21.10.2005, когато България бе №39 в световния футбол. През 2012 достигна най-ниската си точка под №96, а в момента отново се е устремила натам и е №73 - зад страни като Кабо Верде, Конго и Ирак.
Вината е във всеки друг, но не и в управата, която върши работата си "безупречно": "България е малка държава и чакаме тези големи поколения, които сме имали в миналото. В момента има смяна на поколенията - разчитам треньорът така да сглоби състава, че да може да се борят за класиране за голямо първенство," коментира настоящата ситуация Борислав Михайлов през ноември. "Работата си по справянето с развитието на българския футбол оценявам с пет. За прозрачността на БФС като организация оценката ми е отличен, както и за борбата с корупцията, защото няма корупция в българския футбол."
Капитанът на легендарния национален отбор от 1994-а година остава неразбран. "Развитието на българския футбол" изглежда е налице, просто не е видимо за простото око отвъд изпълкома.
Да, тезата с поколението е удобна, но когато достига дъното (№96) през 2012 г., в отбора бяха състезатели като Мартин Петров и Стилиян Петров. В началото на квалификационния цикъл за Европейското, който доведе до спада в класирането на страната, начело на състава бе един от най-добрите български треньори - Станимир Стоилов. Не бе тайна, че специалистът трябва да се бори за всеки свой избор от селекцията, а голямата звезда Димитър Бербатов се оттегли изцяло към клубния футбол само на 29.
Причината?
Хора от ръководството, начело с дясната ръка на Михайлов - Йордан Лечков. Само след два мача от цикъла Стоилов подаде оставка, поставен под натикс, а на негово място бе назначен Лотар Матеус, който далеч не очарова и след година прекрати треньорската си кариера.
Въпреки посочените отлични резултати на БФС, голяма част от българските клубове почувстваха нужда от промяна през 2021. Стигна се до президентски избори на извънреден конгрес, на който Михайлов и Димитър Бербатов бяха разделени само от 11 гласа - бившият вратар спечели, но при много спорни обстоятелства. Гласове изчезваха, появи се информация за заплахи срещу клубове и недопускане до вот на други.
В навечерието на конгреса екипът на Бербатов разкри множество злоупотреби на управата на БФС - за неправилно изразходвани средства, получени милиони от заплати и бонуси, натиск върху клубове да гласуват за него и други нарушения.
Първият мач под ръководството на Михайлов завърши с победа 6-2 срещу Грузия. Щеше да е подобаващо последният да е поражение с 2-5. За целта обаче въпросните чувствата за "чест, гордост и огромна отговорност", които той авторитетно изисква от играчите, трябваше да бъдат налични и при него. А надеждата за това отдавна е изчезнала.
