Снимка: © Getty Images

Трактори и тежка техника, пъплеща по пътните платна из цялата страна, с плакати в стил "Вносът ни убива" и "Българска храна без ГМО, пестициди и радиация" - така изглеждаше днес обявеният национален протест на Националната асоциация на зърнопроизводители и Съюза на земеделските кооперации.

Представители на двете организации плашат с протестни действия още от лятото, а оттогава аргументите, които привеждат към недоволството си, растат на брой.

Новата заплаха е, че ако исканията им не бъдат удволетворени след днешния ден, следващите демонстрации ще блокират с трактори София и граничните пунктове на страната.

Първият голям проблем на родните зърнопроизводители се оказа Украйна - по-точно вносът на зърно и маслодайни култури от там. Нападната от Русия страна е сред най-големите производители на пшеница и слънчоглед в света.

Според местните им конкуренти - вносът у нас е прекомерен, подбива цената им и им пречи да реализират реколтата си на пазара, а вместо това зърното залежава по складовете.

Зърнопроизводителите още от лятото твърдят, че въпросните култури влизали в България "безконтролно", без да бъдат подлагани на фитосанитарен контрол, а производството в Украйна не отговаря на стандартите на ЕС, тъй като страната не е част от Съюза. Още в края на юли от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) опровергаха това, а земеделски експерти отхвърлят твърденията за "ниско" качество на украинската продукция и внушенията, че тя била "опасна и заразна" заради войната.

Единственият "проблем" на украинския внос е, че сваля печалбите на зърнопроизводителите - сектор със силна концентрация на собствеността и с ежегодни субсидии от ЕС, с които няколко ключови земевладелци успяха да станат мултимилионери.

В същото време, цените на българския хляб и брашно не спират да растат в последните месеци, а парламентът правеше допълнителни реверанси към индустрията, като премахна ДДС за тях.

Заради войната и риска от задълбочаване на продоволствената криза в света ЕС реши да освободи от мита украинската земеделска продукция.

Това обаче не значи, че на територията на Европа влиза зърно и слънчоглед без фитосанитарен контрол. Основните пунктове, откъдето влиза украински внос, са Силистра и "Дунав мост" - тоест през Румъния.

Тя се явява външната граница на ЕС и сертификатите за чистота на зърно, слънчоглед и други продукти, за неналичие на пестициди, тежки метали, както и проверката на качеството се издават в северната ни съседка. Тоест продукцията би следвало да има всички нужни сертификати за европейско качество.

Родните зърнопроизводители продължават на настояват на тезата си, а председателят на НАЗ Костадин Костадинов обяви днес на нарочна пресконференция, че "няма страна в света, която да не прави фитосанитарен контрол". И без да се разбере защо, даде за пример не друга страна, а Русия - там на границата "и едно живо цвете да искаш да внесеш, ще ти го вземат на границата".

Следващият пункт на недоволство - този път специално на зърнопроизводителите от Добруджа - се оказа шистовият газ. От местните браншови структури се обявиха "категорично против опитите Добруджа да бъде надупчена и унищожена с добив на шистов газ".

Според местната председателка Радостина Жекова "политиците да спрат да говорят политически и да говорят глупости, правейки са на експерти по нещо, от което не разбират - да питат хора, които знаят какво означава шистов газ".

Каква е причината за подобни аргументи за протест в момента е трудно обяснимо, защото в България не само добивът, но и проучванията за наличие на залежи от шистов газ са забранени с решение на Народното събрание още през 2012 г. И единствено Народното събрание може да промени тази забрана.

За момента не се наблюдава наличие на мнозинство, което да направи това, като се има предвид, че забраната бе въведена по времето на ГЕРБ. Съпредседателят на ПП Кирил Петков пък неотдавна се обяви против отмяна на органиченията за добив, въпреки че темата е актуална заради опита на Европа да се отърве от руския природен газ и търси всякакви алтернативи.

Третият аргумент за протеста на зърнопроизводителите - европейската "Зелена сделка" и новите параметри за Обща селскостопанска политика на Съюза. В най-общи линии тя залага на постепенна промяна в начина, по който се прави земеделие на континента, на повече площи за биоземеделие, ограничаване на използването на пестициди и торове и др.

Въпросните изисквания ще оскъпят продукцията, вярват от бранша. В същото време в момента имат проблем с твърде високите цени на торовете, които зависят от цените на природния газ, както и проблем със скъпите горива.

По тази тема напрежение има не само в България, но и в още няколко страни от ЕС, а в Чехия също се очаква протест по време на предстоящата среща на земеделските министри от съюза в Прага в четвъртък. Там обаче недоволството идва от това, че според местния план за имплементиране на Общата селскостопанска политика ще бъдат намалени субсидиите за големите производители за сметка на малките и семейни ферми.

По данни на "Капитал", предоставени от фонд "Земеделие" в началото на годината, директните европейски субсидии в земеделския сектор в България по различните схеми достигат 1,5 млрд. лв. през последните години, а половината от тази сума са плащания за единица площ - близо 800 млн. лв. годишно. Почти всички от 20-те най-големи получатели на субсидии са производители на зърно.

Бунтът обаче имаше ефект, защото по-късно след среща със служебния земеделски министър Явор Гечев от министерството излязоха с позиция по темата. Освен обещание, че ще се вземат повече проби от украинско зърно, влязло у нас, за да се проверява качеството и безопасността му, се поема ангажимент и Брюксел да бъде информиран за ситуацията.

"България призовава Европейската комисия да обърне специално внимание на ситуацията на пазара на маслодайни култури и да приложи всички възможни инструменти, включително и прилагането на извънредни мерки срещу смущения на пазара", пише в разпространената министерска позиция. С нея България ще отиде на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Прага.

"В Република България безпокойство будят смущенията на пазара на слънчоглед, на който след временното либерализиране на търговията съгласно Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна има внесени над 650 хил. тона маслодаен слънчоглед с произход Украйна, което изправя българските земеделски стопани пред сериозни предизвикателства като затруднена реализация на произведения в страната слънчоглед, ограничени складове за съхранение на зърното и съответните разходи, ценови натиск", се казва още в документа.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Явор Божанков: Правителство на ГЕРБ и ДПС ще взриви обществото

Божанков каза, че "по-скоро би му изсъхнала ръката", отколкото да подкрепи кабинет на ГЕРБ и ДПС

Apple е принудена да смени зарядните си в Европа след приета промяна от ЕС

Реформата, приета с огромно мнозинство в Европейския парламент, е първата по рода си в света

Служители в МВнР се готвят за стачка заради ниски заплати

Те посочват, че проблемът е "следствие на погрешно водената години наред държавна политика спрямо ведомството".

Русия е поставила експлозиви по "Северен поток 2" още при строежа му, твърди бивш шеф на "Нафтогаз"

Според експерта зад експлозиите може да стои единствено Москва

ЦИК обяви под 40% избирателна активност на 2 октомври

Активните избиратели продължават да намаляват и през 2022

Ким Кардашиян плаща 1,2 млн. долара след обвинения за реклама на криптовалути

Регулациите върху криптовалутите засегнаха и една от най-популярните инфлуенсърки

Прокуратурата на Гешев предупреди Нинова "да се въздържа от политическо говорене"

Млад прокурор обвини Нинова в "манипулативни твърдения" заради жалбата на Кирил Добрев

Алибегов застана "на амбразурата" за Фандъкова срещу "Спаси София"

Протестът срещу безобразния ремонт на жълтите павета "съсипвал туризма"

Украинските сили са пробили руската отбрана на юг, Зеленски забрани преговорите с Путин

Украинските части си върнаха няколко села при настъпление по стратегическата река Днепър