Вероятно най-горещата международна новина за Украйна от последната седмица е отказът на Германия - засега - да предостави свои танкове или разреши на други държави да ги предоставят на Украйна.
Засега - защото вече в няколко ситуации канцлерът Олаф Шолц отказва да направи нещо, но под напор - отвътре и отвън - го прави.
Защо Германия отказва своите танкове?
За да имаме донякъде по-ясна картина, трябва да познаваме не само историческия, а също политическия, геополитическия, икономическия и личностния аспект на такова решение в епохата на Zeitenwende* - тектонични промени - както ги нарича самият канцлер Шолц.
Ето няколко от най-важните причини:
1. История
Германия едва от миналата година се върна на военната сцена като фактор - тя промени Конституцията си, за да дава оръжия на Украйна и започна масирано превъоръжаване на армията си. От една страна е нормално да се приеме, че понеже Германия носи тежка историческа вина за агресията си срещу СССР и десетките милиони жертви, тя не би искала да предоставя тежки оръжия като танкове, които биха били решителни в украинска офанзива и така да стане фактор № 1 в победа на Украйна над Русия.
Същевременно, еднакво вярно е и че историята става много удобен параван за германския канцлер да не предприеме такова решение.
2. Политика
Исторически, (западно)германските леви винаги са изпитвали симпатия към СССР и Русия и неприязън до съпротива срещу САЩ и ролята на НАТО. Самият канцлер в миналото си е участвал в такива антизападни митинги. Нормално е неговата солидарност в рамките на НАТО сега да има ясни граници и помощта да не стига чак дотам да става фактор № 1 във войната.
Затова и последното оправдание на Шолц е, че Германия ще прати танкове, само и ако САЩ го направи - въпреки ясните обяснения на САЩ за непригодността на техните танкове - като цена, логистика и релевантност - за войната в Украйна.
3. Геополитика
Германия винаги се е възприемала като самостоятелна велика сила и никога не се е чувствала удобно в ролята на втора цигулка в съюзи като НАТО, където САЩ и Великобритания доминират. Исторически, тя е търсела разширение на своето влияние на Изток.
Затова е много предпазлива да не би чрез своята помощ да размести важни баланси, които да застрашат нейното влияние не само на Изток, а и в самия ЕС. От една страна, тя вече подкрепи инициатива в началото на войната да осигури свои танкове на държави като Полша, които пък да дадат своите танкове от съветската ера на Украйна.
Иронично, сега именно Полша предлага най-рязката критика на нерешителността на Германия, като заплашва, че ще даде своите германски танкове без изискваното съгласие на Германия. Твърде е възможно германският елит да си дава сметка за последиците от намеренията за военен съюз между Полша и победна Украйна и влиянието на този съюз с население по-голямо от нейното в Европа.
И как това би се отразило на бъдещите й отношения с Източна Европа, вече разделена от Русия географски от този антируски съюз.
4. Икономика
При всички положения - въпреки скъсването на зависимостта от руския газ - Германия си представя сценарий след войната, в която тя пак ще разчита на евтините руски ресурси за своята икономика. И затова не желае да къса своите политически с ефект върху икономическите отношения с Русия.
Германия, заедно с Франция са в лагера на Запад, който най-бързо би приветствал всеки мир, независимо на каква цена, дори да е за сметка на Украйна.
Русия също е и голям пазар за германски стоки и инвестиции и най-краткия въздушен път до един от двата най-големи нейни пазари - Китай. Самата перспектива да изгуби и Китай, който да бъде въвлечен в блоково противопоставяне ужасява Германия. Канцлерът написа подробна статия за Foreign Affairs по този повод след негово посещение в Китай - в опит да се противопостави на доминиращите вече нагласи за втора световна студена война, този път между САЩ и Китай.
5. Личностни особености
Профилът на германския канцлер е на ляв политик, известен с антизападна реторика и никога с антируска. През 80-те години Източната Германска комунистическа партия го е идентифицирала като “важен съюзник срещу САЩ и НАТО”, а той е посещавал Източна Германия над 8 пъти със специално разрешение на ГКП. Описват го като марксист.
На практика, той не е много по-различен от Румен Радев като вътрешни убеждения, не като риторика. Сега си представете как се чувства като съюзник с тези, които е ненавиждал и срещу бившите си съюзници.
Дори се появи на шега терминът scholzing - да говориш постоянно как нещо трябва да се направи, но да не го правиш.
* Zeitenwende е термин, който в превод от немски означава "историческа повратна точка", "време на обрат". На 27 февруари 2022 г. германският канцлер Олаф Шолц изолзва думата в обръщение пред Бундестага. Речта му бе реакция срещу руската инвазия в Украйна, която започна три дни по-рано - на 24 февруари 2022 г. В тази реч Шолц обяви смяна на курса в дотогава предпазлизата отбранителна политика на Германия - бел. ред.
Оръжие за Украйна: Кой какво дава в момента?
Защо без "да" от Германия Украйна не може да получи танкове Leopard 2
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
