От няколко години размазаните или по-професионално казано разфокусираните снимки преобладават в онлайн пространството. Instagram е пълен с грозни снимки, не особено по-различни от онези злополучни изображения, които майка ви праща в семейната група във Viber.
Разликата с само, че те се харесват заради "артистичния" си хаос.
В последно време дори сватбените фотографи получават заявки за размазани снимки.
,,Мисля, че разфокусираните снимки са чудесен начин да осигурите разнообразие в галерията, която предоставяте на клиента. Аз ги стимулирам да ги искат, тъй като ги намирам за уникални и красиви.“, споделя сватбената фотографка Асанта Ханстад в TikTok видео с 4,6 милиона гледания.
Не ни разбирайте погрешно, не всички размазани и разфокусирани снимки са грозни. Пълно е с майстори във фотографията като Ричард Аведън, Ян Грувър, Бернар Плосу, Дилон Блър и още десетки имена, правили и правещи снимки без остър като бръснач фокус. Не е в това проблемът.
Проблемът е в избора дали и какво да публикуваш, както и в претенцията за фотографски вкус и усещане за естетика, когато такива очевидно отсъстват.
Даже да не сте Аведън, хубаво е (само ако искате да покажете малко усет за красота) размазването или липсата на фокус да допринася по някакъв начин за сюжета на кадъра - за историята, която разказвате.
Разбира се, може да си кажете ,,нали е изкуство". А чували ли сте думите на Далай Лама, че първо трябва да научите правилата, за да знаете как порядъчно да ги нарушавате?
Откъде дойде тенденцията?
Тенденцията с размазаните снимки така и не успя да се наложи с име, но е факт.
Ковид пандемията се смята за виновна и за тази рожба на интернет - нещо като културен ход след локдауна, в който „живеенето за момента“ е основен приоритет. Корените на носталгията по Y2K (Year 2000K) също играят роля.
Поддръжниците на този вид "фотография" твърдят, че тя е стъпка към реалността и заклеймяват излъсканите и филтрирани снимки като отживелица.
Като всяка тенденция, ако не е адаптирана от знаменитост, за какво говорим?
Дуа Липа, Ким Кардашиян, Били Айлиш, Оливия Родриго и Ема Чембърлейн са сред първите големи имена, започнали да публикуват кадри, заснети по този начин. Спокойно, не е само женски тренд, влезте в Инстаграма на Хари Стайлс - със знанието, че има кадри от, които могат да ви заболят очите от визуална артистичност.
Вече може и да си обясните защо поколението Z приема разфокусираните кадри с такава лекота.
Ефектът първоначално най-често е страничен продукт от нощния режим на iPhone, който се активира автоматично, когато мястото е слабо осветено. Настройката забавя скоростта на експозицията и увеличава вероятността от замъгляване на фона (няма предпоставка да се получи, когато снимате със смартфона си през деня).
Изданието Mashable нарече тези снимки „plurry shots"— комбинацията от planned + blurry (планирани + замъглени/разфокусирани). Това изглеждаше като естествена революция за друга подобна тенденция, популярна като ,,plandid shots" (planned + candid), която дойде с дебата дали става въпрос за планиран или откровен момен, тъй като уж такива изображения се получават обикновено, когато просто се забавлявали прекалено много, за да проверите дали камерата ви е на фокус.
Дупката в концепцията тук, както и при всичко в Instagram, е че публикуването на снимка, която изглежда сякаш е направена за части от секундата, не означава, че в процеса по правенето ѝ не е вложен огромен замисъл, нито че на човека всъщност не му дреме как изглежда.
И така стигаме до въпроса дали автентичността в социалните мрежи наистина е възможна.
Продавачът в супермаркет, който днес е фотографът на Хари Стайлс