"Мъжете са от Марс, жените - от Венера", гласеше заглавието на класическата книга за психологията на връзките от Джон Грей, която опитваше да обясни разликите във възприятията на половете.
30 години по-късно обаче разликите между мъжете и жените вече стават политически проблем, който още повече се задълбочава от социалните мрежи.
Ако до преди две десетилетия младите мъже и младите жени в Европа споделяха сходни разбирания за политиката по оста "консервативни / либерални идеи", днес изследванията показват сериозно разделение между двете групи.
The Economist цитира данни от три големи проучвания в Европа, САЩ и Южна Корея (т.е. развити икономики), които засичат самоопределението на мъжете и жените между 18 и 29 г. между 2002 и 2020.
- Оказва се, че младите мъже запазват сравнително стабилна позиция, без големи амплитуди.
- Но младите жени през 2020 г. вече много по-често клонят към лявата идеология, отколкото към дясната. Разликата в политическото им самоопределение е цели 27% в посока на силно либерални ценности.
Във всички държави с голямо население, които задават този въпрос, се вижда значително по-консервативна позиция на младежите спрямо момичетата. В Полша то е 1,1 точки по десетобална система, а в Америка стига до 1,4. Между 0,71 и 0,75 е в страни като Италия, Великобритания и Южна Корея.
Успехите на предишното поколение феминистки вече нямат същото значение за съвременните млади жени. Те са по-притеснени от съществуващите примери за несправедливост като насилието над жени или драконовските забрани за аборти в държави като Полша. Други са възмутени от продължаващото подценяване на труда на работещите жени, които поемат непропорционална тежест от домакинската работа и грижите за децата.
- Различните политически възгледи не се пренасят директно в поведението на гласоподавателите - но все пак са видими, включително в България.
- Повече жени и повече хора с висше образование например са гласували за ПП/ДБ на последните парламентарни избори, докато вотът за партии като "Възраждане" е традиционно по-високо представен сред мъжете, отколкото сред жените.
В Европа младите жени са по-склонни да подкрепят ляво-либерални партии, докато младите мъже клонят към десницата и дори към крайната десница.
На президентските избори във Франция през 2022 г. например младежите са били по-склонни да гласуват за популиста Ерик Земур - автор на книга, която оспорва идеите на една от най-известните френски феминистки Симон дьо Бовоар. В Португалия напредъкът на крайно дясната партия Chega също се дължи на мобилизацията сред младите мъже с по-ниско образование.
Южна Корея избра открито антифеминистки президент през 2022 г., а над 58% от мъжете между 20 и 29 г. са гласували за него. И обратното - сходен висок процент млади жени са подкрепили конкурента.
През 2022 г. 74% от младите американски жени са гласували за Демократическата партия на изборите за Конгрес, при около 54% от младите мъж. Но през 2008 г. между двете полови групи не е имало почти никаква разлика.
Младите мъже се оказват и по-консервативно настроени спрямо по-възрастните мъже по въпроса за това дали подкрепата за правата на жените и момичетата е "прекалила, защото застрашава възможностите за мъжете и момчетата".
Във Великобритания има относително повече младежи, които смятат, че е "по-трудно да си жена, отколкото мъж". Но сред възрастните британци делът на съгласните с това твърдение е по-висок, отколкото сред младото поколение.
В страни като Южна Корея има и още по-сериозни крайности - почти 80% от корейските мъже между 20 и 30 г. например смятат, че съществува дискриминация срещу техния пол.
Какви са причините за това разделение?
Най-вероятното обяснение се свързва с три фактора:
- образованието
- опитът от промяната през последните десетилетия
- ефектът на социалните мрежи.
И още един проблем: В някои демократични държави много от консервативните политици експлоатират недоволството на младите мъже, докато либералните говорители не обръщат почти никакво внимание на реалните проблеми на тази група.
Образователният статус води до промяна в отношението към политиката и обществото. Хората, които учат в университети, са по-склонни към либерално и егалитарно възприятие. Разликите се натрупват и в нагласите спрямо живота, работата и романтичните връзки.
Ако една жена завърши университет в развита страна, тя вероятно ще се стреми да си намери добре платена административна работа и ще може да се издържа сама.
Но когато тя търси житейски партньор, ще установи, че "предлагането" на либерални и високо образовани мъже не отговаря на търсенето - просто защото жените с висше образование вече са повече от мъжете.
Сходен е и случаят в България, където относителният дял на жените с висше образование (от всички възрастови групи) достига 29.3%, а на мъжете - 21.5%, според националното преброяване.
"Ножицата" се отваря още повече в последните години. Данни на НСИ за завършилите висше образование между 2017 - 2022 показва следната картина:
Мъжете, които не са посещавали университет, също се сблъскват с разочарования при търсенето на половинка.
Амбициозните жени търсят по-различен тип партньори. The Economist цитират млад полски фермер на име Михал, който споделя, че една от приятелките му го напуснала, защото не харесвала миризмата на селското стопанство и искала да живее в град.
Михал мечтае за "традиционен, стабилен начин на живот", докато момичето е търсило "забавление". Впрочем, една от популярните телевизионни програми в полската телевизия се нарича "Фермер търси жена".
Негов сънародник, пожарникар на име Лукаш, се пита какво всъщност искат младите жени от един мъж: "Преди търсеха мъж със стабилна заплата, който може да поправя нещата вкъщи и който има шофьорска книжка".
Не е ясно дали това разминаване ще има пряко отражение върху склонността на съвременните млади хора да създават семейства с деца, но първите сигнали в тази посока са притеснителни.
Съпротивата сред младежите спрямо феминизма може да се дължи на това, че те се чувстват най-застрашени от напредъка на момичетата. Много от тях смятат, че по-добрите професионални възможности за жените ще доведе до свиване на възможностите за мъжете. Това притеснение не съществува в същата степен сред възрастните мъже, които вече имат установена кариера или са се пенсионирали.
Младите мъже, които едва сега навлизат на работния пазар, са по-склонни да възприемат младите жени за потенциална заплаха за житейския им път.
Скорошно европейско изследване намира връзка между отрицанието на феминизма и повишаването на безработицата в даден регион - нещо, което не би трябвало да представлява проблем в България от 2024.
Но данните от изследването "Млада България" от началото на 2024 г. показват, че младите мъже между 16 и 25 г. продължават да смятат, че политиката е "мъжка работа".
- На въпроса "как изглежда идеалният български евродепутат във Вашите представи", 54% от младежите отговарят "Мъж", докато този дял е само 19% сред момичетата.
- Предпочитанията към жените-политици, които биха могли да представляват България в Европа, са само 11% сред младите мъже и 38% сред младите момичета.
Един от най-сериозните фактори за видимата промяна е появата на социалните мрежи, през които младежите гледат към света - заради затварянето на единомислещи групи в ехокамери, в които мненията може да се изострят до крайност.
Групите на разочаровани млади мъже често стават платформа за женомразки коментари, а хора като Андрю Тейт се превръщат в инфлуенсъри за подрастващите, докато ги учат как да упражняват физическо и вербално насилие спрямо приятелките си, за да ги държат под контрол. Откъсването от тази среда за един млад човек може да се окаже трудно заради груповия натиск към него да доказва "мъжеството" си за сметка на грубото отношение към жените.
Алгоритмите на социалните мрежи също изтикват напред съдържание, което ужасява или разгневява, като кара хората да възприемат света като несправедливо и опасно място.
Жените, които кликнат върху история за #MeToo, ще продължават да виждат все повече подобни статии. Същото се отнася и за мъжете, които попадат на разкази за фалшиви набедявания в сексуално насилие.
При всички случаи това може да доведе до нереалистично преувеличение на възприятията за заплахите, които ги грозят лично.
Либералните партии успяват да убедят жените, че се интересуват от техните проблеми - но не знаят как да говорят с мъжете за това. Прогресивните политици често възприемат половото неравенство като еднопосочно - само във вреда на жените, коментира пред The Economist Ричард Рийвс, автор на книгата "Of Boys and Men". Тези говорители са склонни и да лепят безразборно етикети като "токсична мъжественост", с което едва ли не внушават, че има нещо вродено нередно в мъжкия пол.
И вместо да увлекат момчетата и мъжете в диалог, те ги отблъскват към затворени общности в социалните мрежи, където някой ги убеждава, че са жертви на либерална конспирация.
Подкрепата за проекта "Млада България" е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на "Булевард България" и авторите на медията, и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.