Защо са важни за света изборите в САЩ

Погледнати от България, изборите в САЩ имат най-вече значение във връзка с политиката за помощ на Украйна. Само продължаването на тази помощ в достачен размер би осигурило победа на Украйна и мир в Европа. Само помощта на Европа няма да е достатъчна, а и ще е под засилващ се натиск от “партията на мира” да бъде отслабена. Особено, ако САЩ променят своята политика.

А знаци в тази насока не липсват.

Републикаците печелят Долната камара, а много от тях направиха заявка за намаляване или дори спиране на тази помощ. Това е малко вероятно, но е ясен сигнал за засилващи се разногласия по темата, която изцяло отсъстваше в изборите, категорично изместена от темите за инфлацията, абортите, миграцията, престъпността и състоянието на демокрацията.

Всъщност, засилващото се противоборство в американското общество е от предимно културно-ценностно естество. За разлика от икономическата и външната политика, където двете основни партии намират допирни или дори съвпадащи гледни точки, то по теми, свързани с расовата, половата и сексуалната идентичност, миграцията и дискриминацията са издълбани дълбоки разделения.

Тези конфликти са най-големият враг на Америка, които отслабват и отнемат от авторитета й на световен лидер в период на засилващо се геополитическо противопоставяне.

По отношение на външната политика, най-голямо значение след сегашните избори ще има тежестта на крайно дясната неоизолационистка част на републиканската партия, която има незавидна историческа роля през 20-и век. Републиканците -изолационисти имат най-голям принос за провала на плановете на американски президенти-демократи за по-активно участие на Америка на световната сцена и дори предотвратяване на световните войни.

След края на Първата Световна Война идеята на президента Уилсън за Общество на народите се сбъдва, но републиканците в Конгреса блокират участието на САЩ в него. В резултат, предшественикът на ООН се проваля да спре агресорите Япония, Италия и Германия, които започват Втората Световна Война.

Пак републиканците-изолационисти налагат на президента-демократ Франклин Д. Рузвелт няколко закона през 30-те години, които забраняват помощ на нападнатите страни и така пасивно подпомагат агресорите, които по-късно нападат и самите САЩ.

Предстои да видим какво ще се случи с помощта за Украйна. От изхода на войната ще зависи позиционирането на демократичния и авторитарния блок до края на 20-те години на настоящия век, а вероятно и дълго след това.

Несполучливото уреждане на международните отношения след края на Първата Световна Война доведе до втора и затова е нужно сега да се изведат важните поуки.

• Първата поука е, че войната в Украйна не може да бъде с успешен край, ако тя приключи със съхранен режим на Путин. Това вероятно ще повтори сценария от преди век като Русия, както Германия тогава, ще търси реванш в нова война.

Това няма да е прецедент, а напълно в духа на историческата логика - от Петър I насам, винаги в моменти на слабост Русия се е обръщала към Запада за технологична модернизация, за да преодолее огромното си изоставане, което заплашва устоите на империята.

Оспорвана битка за Сената на САЩ, Републиканците печелят Камарата на представителите

• Втората поука е, че този път вероятно Русия ще започне нова, но не регионална, а континентална или световна война, след като е намерила надеждни съюзници.

Завоят на Китай обратно към агресивния комунизъм с ускорена милитаризация и заявки за “аншлус” с Тайван е предпоставка за нова геополитическа ос, но с Китай, вместо Япония. Засилващите се социални брожения в Иран правят войната атрактивна опция за вътрешно сплотяване и разширяване на неговите позиции в Близкия Изток и Централна Азия.

Така Иран също може да стане част от новата ос, която ще търси най-малко избутване на САЩ от азиатския материк. Индия - предвид нейната история и управленска традиция не е вероятен участник в такава ос, по-скоро ще се противопостави на Китай.

• Третата поука е, че за да предотврати континентална и нова световна война, демократичният свят трябва да търси начини да не допусне тази ос.

Затова ключово за него става смяната на режима в Москва с режим, който ще смени изцяло путинския наратив за Запада и ще насочи вниманието към Китай като основна заплаха за Русия.