Защо сънуваме кошмари?

Проф. д-р Михаел Шредл е научен ръководител на лабораторията за сънища - Централния институт за психично здраве в Манхайм. Той е автор на книгите Analyzing a long dream series: what can we learn about how dreaming works? и Researching Dreams: The Fundamentals

В интервю за Зюддойче Цайтунг ученият разкрива механиката на кошмарите.

Защо ги сънуваме? Дава ли ни тялото сигнал с тях? Можем ли да ги предотвратим?

Кошмарите, които понякога сънуваме нощем, представляват драматизирана версия на негативните емоции, които човек изпитва в реалния живот.

И тъй като притесненията на хората, макар и да варират, са по-скоро няколко типа, това е и причината кошмарите също да си приличат.

Най-често става дума за пропадане в бездна, не стигане на време за нещо - закъсняване, изпадане в ступор, докато някой ни гони, смърт на любим човек, разказва д-р Шредл.

В тези "типични" сънища има модели, които са подобни, но всеки от тях се движи по индивидуален дизайн. Преобладаващото усещане е страх. В редки случаи може да бъде и отвращение или тъга, понякога дори гняв. Почти всеки човек е сънувал кошмари.

Субективното преживяване е част от съзнанието ни. Тази функция на мозъка никога не се изключва и по време на сън тя произвежда сънища. В този отрязък от време мозъкът функционира по различен начин, по-креативно, отколкото когато е буден. Прилича малко на това да си пиян.

Какво точно е сънят и каква функция има е нещо, над което учените си блъскат главата от векове. По време на сън мозъкът обработва и съхранява информацията, придобита през деня. Този процес може да се отрази на съня, но се случва отделно от него.

Тъй като на сънищата липсват преки външни стимули, съзнанието може да прави каквото си иска – и също така използва тази творческа свобода.

Когато сънуваме кошмари, ние се чувстваме застрашени, безпомощни, паникьосани или тъжни. Често предизвиканите емоции са толкова интензивни, че водят до събуждане. Кошмарът обикновено ни съпътства и натоварва през следващия ден. Причината е, че обикновено го помним добре. Но това обикновено е и случаят с по-емоционално интензивните сънища, включително позитивните.

Кошмарите са пряко свързани с т.нар. "модел на предразположеност към стрес", казва още д-р Михаел Шредл. Факторите на стреса – професионални или лични – играят роля. Стресът дори не трябва да е бил много силен предния ден, достатъчно е, ако по принцип сте под напрежение. Класически пример са студентите по време на изпити, когато процентът на кошмарите се увеличава.

Съществуват различни теории за предразположеността към стрес, но се предполага, че чувствителните и креативни хора са по-склонни да бъдат засегнати. Проучванията показват, че онези, които реагират силно на външни стимули, сънуват повече кошмари. Същото важи и за хората, които са много емпатични. Емоционалните инвалиди ще страдат по-малко от кошмари.

По принцип жените са два пъти по-склонни да страдат от депресия от мъжете и това естествено ги прави по-податливи на кошмари. Но има и други фактори освен стреса, предразположението към него и пола.

Това например е травмата, която може да носим – природни бедствия, автомобилни катастрофи, малтретиране и т.н. Това може да доведе до посттравматично стресово разстройство, което причинява повече кошмари дори години по-късно.

Много типичен източник на кошмари са травмите от война. Оказва се, хората, преживели Втората световна война, десетилетия по-късно все още сънуват кошмари, свързани с нея.

При по-чувствителните хора се забелязва, че ако гледат филм на ужасите вечерта, той може да се повтори по-късно в нощната програма на ума им. Но има и други фактори като алкохолът. Той потиска REM съня - фазата на сънуването, през първата половина на нощта, което го кара да се връща през втората половина и да причинява повече кошмари. По време на REM съня, който представлява около 20 процента от общия сън, емоционалните центрове в мозъка са много активни и това води до по-интензивни сънища. Храната също играе роля.

Експертите говорят за „Хипотезата за пица Пеперони“. Късното ядене или пикантната храна прави съня по-неспокоен, а това може да причини кошмари, защото храносмилането работи и тялото не може да се отпусне добре. Освен това се увеличава и вероятността от събуждане посред нощ, респективно нараства и вероятността спящият да си спомни какво е сънували, особено ако е имал кошмар.

Сред съветите за по-добър сън е този да се вечеря рано. Да се придържаме към редовни часове за лягане и правим някаква релаксация преди лягане, например медитативни дихателни упражнения. Въпреки това е малко вероятно кошмарите да могат да бъдат предотвратени, смята д-р Михаел Шредл.

Кошмарите са форма на преувеличение – страховете ни изглеждат много по-големи, когато спим, отколкото когато сме будни. Прост пример е сънят за преследване: страхуваме се, бягаме от нещо. Това обикновено се дължи на поведение на избягване в реалния живот. Ние избягваме нещо и чувството на безпомощност се материализира в съня ни, казва още експерът

Кошмарите са изключително драматизирани изображения на смущаващи ситуации в живота ни. Сънят е като филмов режисьор, който преувеличава много, за да изложи гледната си точка.



Кошмарите нарушават съня, правят ни по-бавни и мудни през деня. Те са като болката в коляното, която ни кара да се обърнем към лекар.

Те са сигнал, че сме под твърде много стрес, имаме нужда от повече почивка или сме преживели нещо травматично.

По време на кошмар сърдечната честота се увеличава в относително малка степен, от около 68 удара в минута до 75. Следователно физиологичната реакция на страх в тялото по време на кошмари е доста малка.

Съвсем различно е положението с Pavor nocturnus - т.нар. "нощни ужаси". Те се срещат предимно при деца, които се събуждат от дълбок сън. Тогава сънят не е толкова ярък, както е в кошмара. Повечето от засегнатите не помнят какво ги е уплашило. Феноменът често се случва в рамките на един час след заспиване, докато кошмарите обикновено се появяват през втората половина на нощта, когато има повече REM сън. 



По време на нощни ужаси тялото реагира по-екстремно - пулсът се увеличава от 60 на 180. Това е силна физиологична реакция на страх. Но здравото тяло може да издържи на това. Хората са създадени да се страхуват. 



За да говорим за кошмарно разстройство - има международна диагностична класификация и тя изисква кошмарите да се случват толкова често, че да причиняват клинично значим дистрес. Около веднъж седмично или по-често, казва още експерът от Манхайм.

Смята се, че около пет процента от населението принадлежи към групата на страдащите от травмиращи сънища. Хората, които сънуват кошмари, често се страхуват да заспят, защото кошмарите може да се появят отново. Много хора не могат да заспят отново след кошмара – това се отразява негативно на съня им. Освен това мисленето за кошмарите може да продължи през целия ден и да окаже значително влияние върху функционирането на човек на следващия.

Ако лесно успеете да загърбите лош сън, то по-вероятно е това да е бил просто плашещ сюжет. От кошмара не можем да се отърсим толкова лесно, казва още д-р Михаел Шредл.

Ефективна практика за справяне с кошмара е т. нар. IRT, Imagery Rehearsal Therapy. Това означава да опитаме да променим хода на кошмара. Противопоставяме се, изживяваме отново съня, но мислим за нов, по-добър край. Например, ако сънуваме, че падаме в пропаст, можем да си представим, че някой поставя мека постелка под нас и ние се приземяваме безопасно. Или че ни растат крила и можем да летим.

Съветът на лекаря е това го правим през деня. Най-добре поне веднъж на ден в продължение на пет минути за период от две седмици като се концентрираме само върху един кошмар.

Този метод е ефективен, но не и когато става въпрос за посттравматични кошмари, т.е. когато истинските преживявания са причината за кошмара. Тогава е необходима терапевтична подкрепа, обръща внимение д-р Шредл.

Повтарящият се кошмар обикновено е само симптом на по-голямо психологическо разстройство, така че има смисъл да се потърси терапевтична помощ. Единственият проблем е, че много терапевти не са запознати с лечението на кошмари, защото то обикновено не е част от тяхното обучение, казва още той.

Повечето хора, които страдат от кошмари, не правят нищо по въпроса. Съществува силна тенденция засегнатите да избягват ситуацията, защото са необходими сила и смелост, за да се изправят срещу нея и да потърсят помощ.

В обществото кошмарите са стигматизирани - те се тълкуват като признак на слабост или податливост на стрес.

В здравната система също има много невежество или липса на знания. В действителност кошмарите са лечимо разстройство и трябва да бъдат признати и третирани като такива, смята д-р Шредл.