Опити за намеса на Русия във вътрешната политика на България, риск за сигурността на газовите доставки и проблем с фалшивите новини и дезинформацията - това са някои от предизвикателствата, описани в незасекретената част от годишния доклад на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за 2021 г. Документът бе приет от Министерския съвет.
В него агенцията обобщава какви са били заплахите срещу националната сигурност през 2021 г., както и предприетите мерки за противодействието им. Ето и кои са някои от основните изводи на правителствената агенция:
⦾ България остава обект на системен разузнавателен интерес
Чужди специални служби са извършвали дейности, засягащи вътрешнополитическата ситуация в страната. Интересът им е насочен предимно към ангажиментите на страната към ЕС и НАТО и вътрешната политика, в това число и провелите се три кръга избори през 2021 г.
В доклада се споменава групата от петима бивши военни, които бяха уличени в началото на миналата година, че са шпионирали в полза на Москва, както и пресичането на дейността на руски разузнавачи в България. Единствената държава, която е спомената, е Русия, макар в документа да се говори за няколко чужди служби, които са извършвали дейност на територията на страната.
Техните основни цели са свързани със създаването и разширяването на позиции за влияние в държавни, военни, научни, културни, образователни и религиозни структури, както и в институции, медии и неправителствения сектор.
⦾ "Военната инвазия" в Украйна и отражението ѝ в България
Специално внимание е отделено на "мащабната хибридна кампания", която Русия е започнала от средата на 2021 г. за прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави, включително и България. Тези действия прераснаха през 2022 г. в "безпрецедентна след Втората световна война агресия на територията на Европа", допълва ДАНС към миналогодишния доклад, защото е изготвен след 24 февруари 2022 г.
"Същевременно руската инвазия подсили единството на Европейския съюз и НАТО и решимостта за защитата на общите ценности и интереси и за намаляване на зависимостта от Русия в сферата на енергетиката и отбраната, които Москва активно използва в рамките на хибридния си инструментариум", пише в доклада.
В него се допълва, че за хибридните си атака Кремъл използва различни инструменти, сред които "дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки”.
⦾ Рискове за сигурността на газовите доставки
"Засилената геополитическа конфронтация, засягаща региони за добив и пренос на енергийни ресурси, продължава да генерира рискове за енергийната сигурност на България, свързани с доставките на необходимите количества и непредсказуемо нарастване на цените на енергийните ресурси", е установила ДАНС миналата година, в средата на която поскъпването на газ и ток в Европа вече видима тенденция на пазарите.
"През 2021 г. не се отчита риск от възникване на дефицит на природен газ за вътрешния пазар. Потреблението се осигурява основно чрез текущи доставки по дългосрочните договори, търговски суап операции и количества от Подземното газово хранилище „Чирен“, констатират от агенцията, но все пак следва предупреждение, че "недоразвитата диверсификация на източници и маршрути ограничава способността на България за противодействие на възникващите колебания на пазара на природен газ".
"Значимата зависимост от Русия създава допълнителни рискове предвид хибридна операция срещу Украйна, прераснала във военна инвазия. В тази връзка са налице рискове за сигурността на доставките", се казва в документа.
През април 2022 г. след началото на войната в Украйна руският доставчик "Газпром", с който е основният дългосрочен договор за природен газ, преустанови едностранно доставките за България и започна да отказва плащания от "Булгаргаз" във валутата, записана в самия договор.
(Не)решими газови задачи: Как ще се отрази налагането на таван на цените на руския газ
⦾ Крайните послания и дезинформацията продължават своя възход в интернет
През изминалата година се отбелязва и продължаващ ръст на употребата на криптирани интернет канали, които биват използвани, за да се избегнат ограниченията на големите социални мрежи, както и евентуално преследване от органите на реда. На този фон продължава и разпространението на крайни и пропагандни послания в онлайн средите, които се използват като "основно средство за пропаганда, мобилизация и създаване на трансгранични връзки".
Този извод е пряко свързан с глобалната пандемия от COVID-19 и наложените ограничителни мерки за разпространението на вируса, тъй като именно в този контекст се разпространяват "адаптирани към пандемичните условия конспиративни теории и фалшиви новини". От ДАНС отчитат и подобни опити, които дискредитират държавните институции и международните структури като ЕС, НАТО и здравните организации.
TikTok уж забрани руското съдържание, но то още е достъпно - и в Русия, и у нас
⦾ Киберсигурността също е под заплаха
През 2021 г. са извършени и редица кибернападения в България, като преобладаващата част от тях са извършени срещу структури на държавната и общинската администрация, както и в банковата сфера, медиите, бизнеса. Като основен фактор за ръста при киберзаплахите в страната е посочена ускорената дигитализация на обществото.
⦾ Миграционният натиск и "златните паспорти" все още са проблем
Миграционният натиск към България е нараснал над 3 пъти, сравнено с данните от 2020 г. Сред причините за това е ситуацията в Близкия изток и Афганистан, където талибаните отново поеха властта - действие, което предизвика нов бежански поток към Европа.
"Нарастващият миграционен поток води до запълване на местата за настаняване на чужденци. Задържаните незаконни мигранти, включително кандидатствалите и получили закрила у нас, продължават да не желаят трайно установяване в България", се казва в доклада.
Сред проблемите на страната, свързани с миграцията, продължават да бъдат така наречените "златни паспорти" - схеми за фиктивни инвестиции от граждани на трети страни в дялове на български дружества - извършвани, за да се получи разрешение за пребиваване в страната или българско гражданство.
"Основните закононарушения от чужденци, получили българско гражданство по подобна процедурат, касаят неподдържане на инвестициите в рамките на поне две години", посочват от ДАНС.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
