Войната на Русия в Украйна от първо лице - в картина и звук, заснети в един от градовете, превърнали се в символ и на украинската смелост, и на бруталната руска жестокост. Документалният филм "20 дни в Мариупол" на журналиста от Аssociated Press (AP) Мстислав Чернов и екипа му е една от номинациите за "Оскар".
Първоначално не е имало план кадрите от начлните дни на окупацията на града на Азовско море да се превръщат в кино.
Годината е 2022, месец след началото на руската инвазия в Украйна. Светът още не може да повярва напълно какво се случва в Европа в 21 век, заради действията на руския президент Владимир Путин.
"Бяхме единствените чуждестранни журналисти, останали в Мариупол. Вече втора седмица документирахме с кадри обсадата на града от руските войски. Предавахме от болницата, когато вътре влязоха въоръжени мъже и се наложи хирурзите да ни дадат техни престилки, за да не ни разпознаят. Това се случи на 15 март, а ние не знаехме дали ще оцелеем," разказва за тези първи дни в обсадения град видео журналистът на АP Мстислав Чернов.
Като тийнейджър, израснал в Харков, само на около 30 км. от границата с Русия, в учебната програма на Мстислав е била в включена и военна подготовка. Тогава той я е смятал за излишна, защото си мислел, че "Украйна граничи с приятели".
По-късно отразява военни конфликти в Ирак, Афганистан и Нагорни Карабах, но първата му мисъл, след като посолствата в Киев масово започват да евакуират служителите си през зимата на 2022 г., е "Бедната ми страна".
Той е сред първите, които са в Мариупол - един от украинските градове, които станаха символ и на смелостта на украинците да зашитават земята си, но най-вече на бруталността на руските действия в Украйна.
Престоят им продължава 20 дни от началото на обсадата, след това екипът си тръгва оттам.
Мстислав е обзет от чувство на вина, че трябва да напусне града в тези най-тежки дни, когато всъщост още никой не знае, че най-страшното тепърва предстои.
По време на престоя си там журналистът успява да заснеме около 30 часа видео материал, от който, заради лошата интернет връзка, до света чрез новините на АР стигат само около 40 минути.
Тогава Чернов и двамата му колеги - фотографът Евгений Малолетка и продуцентът Василиса Степаненко, решават, че ще направят нещо по-голямо.
Така се ражда идеята за документалния филм "20 дни в Мариупол”, който две години по-късно им носи номинация за "Оскар" в категорията за документално кино.
We are privileged to be included among these amazing films. https://t.co/t175MaBA3O
— 20DaysInMariupol (@20DaysMariupol) January 23, 2024
Филмът е определян като болезнена хроника на обсадата на Мариупол - град, в който по данни на ООН почти 90% от сградите са били повредени или разрушени, а около 350 хиляди от общо 430 хиляди жители (колкото са били преди войната) – принудени да го напуснат.
В кратката анотация на документалната продукция не могат да се поберат всички човешки истории, до които успяват да се докоснат авторите - смъртта на 4-годишно момиче, масовите гробове, руските бомбардировки в родилното отделение на местната болница.
Част от тези истории вече са излъчени по новините, но събрани заедно носят още по-дълбоко послание.
"Чувството е особено, защото знаем, че този филм показва една огромна трагедия за човечеството. За Украйна това е огромна загуба на човешки животи. Нашите усилия бяха насочени към това да направим така, че тази трагедия да не бъде забравена," казва в интервю след номинацията Мсистлав Чернов.
"Всяка номинация, всяка награда, всяко признание за този филм означава, че сме успели да разкажем история си на повече хора и да знаем, че тя няма да бъде забравена," допълва той.
Новината, че "20 дни в Мариупол" е номиниран за "Оскар" заварва Чернов на премиерата му в Париж.
В същия ден научава, че родният му град Харков в североизточна Украйна отново е бил бомбардиран от руските сили и че при нападението са загинали шестима души, а други 57, сред които осем деца, са ранени.
"Родният ми град беше бомбардиран. И преди очите ми са кадрите от филма и кадрите от случващото се в Украйна в момента - не само в Харков, но и в Киев, и в други градове. Кадрите са същите. Същите неща се случват отново и отново", не крие емоциите си Чернов.
По данни на ООН от началото на руската инвазия в Украйна са убити над 10 хиляди цивилни, а над 20 хиляди са ранени.
"Всеки ден някой град в Украйна е сполетян от подобна на Мариупол съдба. През последните две години този филм се превърна в символ не само на Мариупол, а на всеки украински град, който беше разрушен напълно от руските бомби", казва още журналистът.
Миналата година "20 дни в Мариупол" е отличен с награда "Пулицър" за обществен принос, а сега е с две номинации за наградите BAFTA за най-добър документален филм.
В България той беше показан като част от програмата на международния фестивал за етнографско кино "Око" през октомври 2023 г.
За най-престижните кино награди тази година, които ще бъдат раздадени на 10 март, в категорията документални филми са номинирани още:
- Bobi Wine: The People's President - филм на National Geographic за възхода на Боби Уайн - поп звезда, превърнала се в политик, който иска да сложи край на диктатурата в Уганда.
- The Eternal Memory - чилийска продукция, която проследява връзката на местния журналист Аугусто Гонгора и актрисата Паулина Урутия, докато той се бори с болестта на Алцхаймер.
- Four Daughters - филмът на режисьорката Каутер Бен Ханя, в който само на пръв поглед сюжетът се върти около живота на едно тунизийско семейство.
- To Kill a Tiger - индийски документален филм за битката за справедливост на бащата на 13-годишно, отвлечено и малтретирано момиче.
Миналата година "Оскар" за документалистика взе филмът "Навални", който разкрива как руските служби стоят зад опита за убийство чрез отравяне с "новичок" на руския опозиционер, днес затворник на Владимир Путин - Алексей Навални. В разследването участва българският журналист Христо Грозев.
Христо Грозев: Путин е бил много по-вбесен, след като е гледал филма "Навални"
Филмите и актьорите, номинирани за "Оскар" 2024 (пълен списък)
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
