Конституционният съд (КС) е отхвърлил искането на служебния министър на правосъдието Крум Зарков да „отмени“ правомощия на прокуратурата, свързани с т.нар. надзор за законност. Те са регламентирани в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и бяха оспорени от служебното правителство, което поиска тълкуване и на основния закон по отношение на надзора за законност. Поводът - Зарков е на мнение, че главният прокурор и подчинените му напоследък се месят в работата на най-различни институции, използвайки като аргумент именно "надзора за законност".
Конституционният съд още при допускането на делото, поискано от Зарков, отказа да тълкува Конституцията в частта за "надзор за законност". Остави да се занимава само с текстовете от ЗСВ, посветени на това правомощие на държавното обвинение.
Самият Конституционен съд съобщи, че е взел решение по делото, след като в същия ден вече беше каза, че се разпространява "невярна информация", че такова решение е взето. В крайна сметка членовете на КС са били единодушни в отхвърляне на искането на Зарков, макар актът още да не е публичен, за да се видят мотивите. Двама съдии са се подписали, но са добавили и различно становище от това на колегите си - Соня Янкулова и Янаки Стоилов. И тези документи още не са публикувани.
Министърът поиска да бъдат обявени за частично противоконституционни две разпоредби от ЗСВ. Зарков твърди в мотивите си, че в атакуваните частично разпоредби са уредени правомощия, присъщи на отменения общ надзор за законност, предвиден в Конституцията от 1971 г., но не и в тази от 1991 г., припомня правният сайт "Лекс". Според министъра конституционният проблем идва от това, че съдебният закон дава възможност на прокурора да възлага проверки не само, когато има данни за незаконосъобразни актове (както е предвидено в основния закон), а и при незаконосъобразни действия. Според него така вместо последващ, надзорът на прокурора се превръща в предварителен и се разпростира върху неограничени по характер дейности на изпълнителната власт.
Как КС е оборил аргументите на министъра ще се разбере, когато излезе решението им в цялост. От публикуваните в сайта на институцията предварителни становища се вижда, че Върховният касационен съд, Съюзът на юристите в България и Съюзът на съдиите в България подкрепят мнението на Крум Зарков. Главният прокурор Иван Гешев, Върховният касационен съд и Висшия адвокатски съвет смятат, че с правомощията на прокуратурата по "надзора за законност" няма проблем, както в крайна сметка е заключил и Конституционният съд по отношение на оспорените текстове от ЗСВ.
Гешев е доволен от развоя - стана ясно от негова публикация в Twitter.
Върховенство на закона е спазване на Конституция,българско и европейско законодателство.Решението на КС доказва,че тезата за политическа целесъобразност,защитавана от министри като Крум Зарков и политици,ни връща във времена на правна несигурност и липса на демократични ценности.
— Ivan Geshev (@IvanGeshevPG) April 25, 2023
Пресцентърът на прокуратурата пък заяви, че институцията "ще продължи да изпълнява задълженията си в съответствие с Конституцията и законите на страната за защита на сигурността на българските граждани, и няма да позволи да бъде превърната в заложник за постигане на политически цели“.
В Конституционния съд е и друг казус, който засяга отношенията Гешев - Зарков, но там основно действащо лице са депутатите от ГЕРБ. Те сезираха КС с питане дали проектозаконът на служебния министър, внесен в предишния парламент и засягащ разследване на главния прокурор, противоречи на Конституцията. Решение още няма, а Гешев твърди, че идеите независим орган да води такива разследвания е в конфликт с основния закон и зад нея има политически мотиви.
От години и Европейската комисия, и Венецианската комисия, и на база решение на Европейския съд по правата на човека срещу България, партньорите ни настояват за изработване на механизъм за реална възможност за разследване и контрол над главния прокурор. Но за това никога досега няма парламентарно мнозинство.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
