Средно едно на 700 бебета се ражда със „синдром на Даун“. Диагнозата е шокираща за всеки родител, защото със себе си носи огромни предизвикателства в хода на развитието на детето, свързани с намалената способност на възприемане, умствената изостаналост и в много случаи вродени сърдечни и други здравословни проблеми.
„Синдром на Даун“ обаче не е присъда. И тези „деца-слънца“ могат да водят нормален начин на живот. Ако случайно не вярвате, нека ви запозная с Крис Никич, който ще промени вашите възприятия.
През уикенда Крис се превърна в първия човек със „синдром на Даун“, който завършва успешно Ironman триатлон. 16 часа, 46 минути и 9 секунди или иначе казано, по-малко от 14 минути преди края на контролното време, което е необходимо, за да бъдеш официално Ironman. Толкова бяха необходими на 21-годишното момче да преодолее едно от най-тежките атлетически изпитания в спорта – съчетание от 3,86km плуване, 180,25km колоездене и 42,4km бягане едно след друго, без никаква почивка между тях. В 42-годишната история на Ironman никога човек с „Даун“ не е пробвал изобщо да участва, какво пък да говорим да завърши ултра триатлона. Но в събота Крис направи точно това на състезанието в Панама Сити Бийч, Флорида, с което попадна и в книгата на рекордите на Гинес и показа на всички хора със синдрома, че могат да постигнат всичко, което искат, стига да го вярват.
Пътят до постигнатата цел, разбира се, е дълъг. Той започва от двама смели родители – Ник и Пати, които не спират да вярват, че синът им може да бъде като всички останали. А това не е лесно. „Бях повлиян от много негативни съвети през първите 18 години от живота на Крис, от всички професионалисти. Мисля си за всички други родители като мен, когато детето им се роди със синдром на Даун и биват заливани с всякакви негативни информации затова какво техните деца не могат да правят. Никой не им говори затова какво могат да направят, ако настроят мозъка им в правилната посока“, разказва Ник.
За него и за Пати началото наистина не е никак леко заради препятствията, които смелият им син трябва да преодолее. На 5 месеца Крис претърпява сърдечна операция, до 4-годишна възраст не може да ходи, а до 5 не яде твърда храна. На 17 вече е имал четири тежки операции на слуха, а и до днес продължава да има проблеми с баланса, с реакциите и понижения мускулен тонус.
Промяната идва преди 3 години, когато Крис се записва за новосформираната програма по триатлон на Special Olympics Florida. Баща му също помага много. Защото като собственик на консултантска фирма Ник е наясно, че хората не обичат да се променят рязко. И така се ражда философията „1% по-добър“. Резките промени са трудни, но да се подобряваш с по 1% не е. Дори да си със „синдром на Даун“. И така двамата започват тренировки. Началото е с една лицева опора. За да се стигне до това през миналия октомври да плува 1 километър в езерото Лъки в Орегон.
„Научих, че искам да работя здраво и да ставам по-добър с по един процент всеки ден и че тогава „всичко е възможно“. Но и научих, че мога да постигна моята мечта“, споделя Крис за онзи момент.
По стар обичай финиширалите плувното състезание в Орегон получават правото да напишат нещо на „стената на славата“ на езерото. „Крис световен шампион“ – това пише момчето с големи мечти, а баща му започва да се чуди в какво синът му може да е световен шампион. Така идва идеята да завърши Ironman, защото друг в неговата позиция не го е правил.
„Случайно открихме много неща, които не разбирахме затова как той учи и как трябва да фокусира вниманието си върху едно нещо на момента и как трябва всичко да е разделено в просто компоненти, за да стане добър в тях. И тогава можем да надградим един компонент върху другия“, обяснява Ник за процеса в изминалата година.
Голямото предизвикателство е колоезденето – процес, изискващ баланс, въртене на педалите, смяна на скоростите, използване на спирачките, дейности, които за момчето са си предизвикателство. Отнема 6 месеца и разчертано трасе от една миля в квартала, по което Крис има конкретни стъпки за изпълнение като спиране и смяна на скоростите на точно определени места. Но постепенно момчето се научава и започва да напредва изключително бързо. Толкова, че в един момент става по-бърз от първия си треньор. Затова Special Olympics го свързва с Дан Гриб, ветеран в триатлоните Ironman, който преди това не е срещал никой със „синдром на Даун“.
„Крис надмина очакванията ми от него. Когато започнахме не движеше ръцете си правилно във водата. Но най-впечатляващото беше, че никога не се отказа. Не се побърка. Не се уплаши. Просто продължаваше.“
Тренировките са между 4 и 8 часа. Понякога Крис става в 5 сутринта, за да вмъкне тренировка преди училище, където между другото завърши тази година и само няколко изпита му остават, за да вземе своята диплома.
Тичането му е любимата дисциплина, защото „прави дупето ми сладко и момичетата го обичат“, шегува се винаги усмихнатият Крис.
Премеждията не го отказват. Падане с велосипеда води до 14 шева и месец без тренировки. Не го спира и отмяната на полу-Ironman, в който трябва да участва през май. С Гриб просто измислят собствено трасе и се впускат в своето състезание, което е и генералната репетиция преди същинския Ironman. Завършва за 8 часа и 25 минути.
Никич вписва всяка своя тренировка на голяма бяла дъска вкъщи. Целта винаги е „да бъда с един процент по-добър всеки ден“. Преди година започва с една лицева опора, сега прави 160. От една дължина плуване, сега може да измине близо 4 километра без прекъсване.
Организаторите на състезанието в Панама Сити изискаха Никич да бъде вързан за Гриб за плуването в океана и за бягането поради мерки за безопасност. Гриб кара зад Никич и при колоезденето. Но нямаше дърпане или помощ. Никич върши работата сам. И като всички останали трябва да го направи за 17 часа. А след 16 часа, 46 минути и 9 секунди официално влезе в историята.
„Ти преодоля бариери, доказвайки, че без съмнение няма невъзможни неща“ – с тези думи официалният Twitter акаунт на Ironman отпразнува постижението на момчето, което за отрицателно време се превърна в любимец на Ironman обществото. Но не само на тях. Крис вече е вдъхновение за всички деца и родители, които са чували колко неща не са възможни със „синдром на Даун“, но които вече знаят и колко неща са възможни. Крис им го показа. И изглежда няма намерение да спира.
„Целта бе поставена и постигната. Време е за нова и по-голяма цел за 2021. Каквато и да е, стратегията е същата. 1% по-добър всеки ден“, написа Крис в Instagram, където моментално натрупа близо 40 хиляди нови последователи.
Засега следващата цел изглежда участие на Special Olympics през 2022-а, когато надпреварата ще се проведе в Орландо, Флорида. В последните месеци популярността му става все по-голяма. Наскоро той засне видео за националната общност на „синдрома Даун“, бе корица на редица списания, даде интервю от ESPN и бе назначен за посланик на Special Olympics. Все по-често дава и мотивационни речи, вече е говорил пред аудитория от над хиляда души.
А знаете ли каква е мечтата му за живота? „Да си купя собствена къща, собствена кола и да си намеря гореща руса съпруга от Минесота“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
