Филм за войната. Мнозина често остават объркани от мащаба на това понятие, а този тип продукции често се възприемат като биографични или пресъздаващи дословно история. Когато обаче имаме филм със сходна идея като „Спасяването на редник Райън“ и със същия апокалиптичен мащаб като „Дюнкерк“, случаят съвсем не е такъв.

„1917“ е големият победител на наградите БАФТА, след като спечели седем приза от общо девет възможни, включително и за най-добър филм, а сър Сам Мендес бе избран за най-добър режисьор. 54-годишният британец черпи вдъхновение от дядо си Алфред Мендес, сражавал се в Първата световна война, и посвещава тъжната история именно на своя „герой“. 

Военната драма, чиято премиера бе на 4 декември 2019, представлява много повече от традиционния филм в този жанр. Мендес, заедно със сценариста Кристи Уилсън-Кеърнс и оператора Роджър Дийкинс, поставя човека във фокуса на Голямата война и създава усещането, че всеки един от нас може да бъде в обувките на главните герои – Блейк и Ско, изиграни на високо ниво от актьорите Дийн-Чарлз Чапман и Джордж МакКей. 

Сър Сам Мендес и Дийкинс са работили заедно и по филма „Skyfall“, но този път колаборацията им надминава всички очаквания и дава сериозна заявка за наградите „Оскар“. Причината за това е, че продукцията е заснета сякаш с един-единствен кадър. Камерата проследява двамата главни герои през фронтовата линия, през блата, гори и реки, през ден и нощ. Пълзи с тях в калта и през бодливата тел между вражеските територии, бяга заедно с тях от куршумите на врага и лети над двамата, рисувайки апокалиптичната картина на войната. В голяма част от времето позицията на камерата прави зрителя пряк участник в действието и го поставя на мястото на събитието, в друга – кара го да прогледне през очите на Блейк и Ско.

Роджър Дийкинс бе номиниран за „Оскар“ за кинематография за първи път преди 25 години, когато застана зад камерата на „Изкуплението Шоушенк“. Оттогава насам получи още 13 такива номинации, преди да вземе приза през 2018 за „Брейд Рънър 2049“. През 2020 обаче 70-годишният британец може съвсем спокойно да се окичи с още слава заради това, което е постигнал с визуалните ефекти на „1917“.

Още когато получава поканата от Мендес и се запознава с идеята, тя изглежда доста трудна и предизвикателна. Не обаче и непостижима – снимките в Англия и Шотландия преминават неусетно, а Дийкинс разкрива, че най-дългият кадър е сниман в продължение на 7 минути. Ако обаче не сме запознати с този факт, веднага може да си помислим, че цялото действие е снимано наведнъж. Динамиката е толкова постоянна и събитията се развиват само напред в бързи темпове, а музиката и визуалните ефекти водят до постоянна градация на напрежението. За това заслуга имат и останалите актьори – Колин Фърт, Бенедикт Къмбърбач, Ричард Мадън, Андрю Скот, Макс Стронг. Те играят строги генерали в униформи, за които човекът вече е останал на заден план, войната е погълнала живота им, състраданието не е опция, а единственият изход е смъртта.

„1917“ проследява пътя на двама британски войници по време на Първата световна война, намиращи се на френска територия и опитващи да отблъснат части от немската войска. Враговете обаче са отстъпили назад и британците са готови да нанесат решителен удар, преди да се появи заповед, че германците готвят капан, чрез който целят да убият десетки хиляди души. Тогава идва ред на мисията на Блейк и Ско, които трябва да прекосят „ничията земя“ и да достигнат фронтовата линия, където се сражава братът на един от тях. Така в мащабната картина фокуса поема личната история в сходство със „Спасяването на редник Райън“, която тласка събитията в посока само напред и те никога не се връщат назад. А мащабът и човешкият капацитет на трагедията напомнят на излезлия през 2017 г. "Дюнкерк" на Кристофър Нолан.

В това отношение продукцията се превръща повече в трилър, отколкото в драма за войната. Думите отстъпват място на продължителните паузи, но силата на сценария в „1917“ идва именно оттам – мълчанието казва всичко, което словата не могат да изразят. Смелост, терор, лоялност, решителност, страх и отчаяние – зрителят разбира чувствата на героите само чрез тяхното изражение. От друга страна филмът може да се разгледа дори като екшън - с мисия, необикновено стечение на обстоятелствата, специални ефекти, обрати в сюжета.

Във фокуса на събитията обаче остава човекът с всички негови недостатъци, спомени, мечти, правилни и грешни решения. Огромната пропаст между личностите на Блейк и Ско е заличена по време на опасната им мисия, двамата преглъщат егото си в името на живота и спасението. Медалите за героизъм са „само тенекии“, по-важно е дали десетки хиляди британски войници ще продължат да живеят. Времето за действие на двамата герои обаче е ограничено, врагът е там и е по-силен от всякога, куршумите прелитат между двамата, нощта разкрива изоставени градове, снимани така, сякаш са преддверие на пъкъла, а убийствата са част от това да оцелееш и да продължиш към следващото препятствие. 

Липсата на исторически факти в „1917“ е по-скоро добро решение на сър Сам Мендес, с което режисьорът не обременява зрителя. Оставя го да се пусне по течението, така както главният герой плава по гръб в реката секунди преди да е достигнал целта си. Провокира го да мисли за човешкото, така както Ско прави, когато намира изоставено бебе на фронта. Кара го да не се предава пред трагичните обстоятелства, както британските герои на фронта.

„1917“ е най-добрият филм на наградите БАФТА. И макар през последните пет години победителят на британската филмова академия да не стига до „Оскар“ непосредствено след това, сър Сам Мендес, Роджър Дийкинс и останалите от екипа разполагат с всички аргументи, за да променят това.