България ще може да разчита на почти 29 милиарда евро финансиране под формата на субсидии, преки плащания, грантове и кредити от общия бюджет на ЕС. Победа ли е това за страната? Надвишава ли очакванията ни или обратното?
Решението беше взето след второто най-дълго заседание на Европейския съвет в историята му, а премиерът Бойко Борисов обяви крайния резултат като свое политическо наследство въпреки протестите и исканията за оставката на кабинета:
"За хората, които ми искат оставката, им оставям 29 млрд. евро за следващите години. Това са близо 60 милиарда лева и е повече, отколкото при социалистическите правителства беше всичко, което изкарваше България", каза той след края на "маратонните" срещи.
Много или малко са парите за България в сравнение със съседите?
12,4 млрд. евро от 29-те милиарда, договорени за България, ще са за възстановяване и преструктуриране на икономиката след Covid-кризата. От тях - 7,7 млрд. евро ще бъдат достъпни под формата на безвъзмездни грантове, което е малко над 62% от цялата сума на възстановителния фонд за страната.
Съотношението "грантове/заеми" по тази линия в целия ЕС е 52% спрямо 48% в общата сума от 750 млрд. евро, която ще се разпредели върху 27-те страни.
За сравнение: по данни на премиера Кирякос Мицотакис Гърция ще получи общо 31,5 млрд. евро от възстановителния фонд, от които 19 млрд. евро са грантове и 12,5 млрд. евро - заеми. Съотношението при тях е 60,3% за безвъзмездните средства.
Общият бюджет за Гърция през следващите 7 години е около 72 млрд. евро, но прякото сравнение с България (с 29 млрд. евро) е трудно. Дори след тежката финансова криза в южната съседка техният годишен БВП е почти три пъти по-голям от този на България.
Румъния също ще получи общо 79,9 млрд. евро (от многогодишната рамка + възстановителния фонд). Все още няма информация за разпределенето на грантовете и заемите от Covid-програмата при тях. На графиката: БВП на България, Румъния и Гърция в последните 30 години.
Какво точно поиска България и какво получи?
Правителството влезе в преговорите с позиция, базирана на предварителното предложение на Европейската комисия за двата главни елемента от Европейския план за възстановяване - Многогодишната финансова рамка (2021-2027) и "ЕС от ново поколение" (т.нар. фонд за справяне с последствията от коронакризата).
По плана на ЕК основният бюджет трябваше да е близо 1,1 трилиона евро, а кризисният пакет - 750 млрд. евро, от които 500 млрд. евро - грантове и 250 млрд. евро - заеми.
След края на преговорите: Многогодишната финансова рамка стана 1,074 трилиона евро, "ЕС от ново поколение" остава на 750 млрд. евро, но ресурсът за безвъзмездните помощи беше снижен до 390 млрд. евро по настояване на четирите северни "пестеливи" държави. 360 млрд. евро ще бъдат достъпни под формата на кредити, като по този начин общият размер на пакета не се промени.
Планът на България беше да получи 16,7 млрд. евро от Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. и допълнително 12,3 млрд. евро по програмата "ЕС от ново поколение". От тях правителството очакваше 9,2 млрд. евро грантове и 3,1 млрд. евро заеми.
От бързата справка, която Борисов представи, се вижда, че общата сума на очакваните и договорените средства съвпада. Разлики има в разпределението на средствата по конкретните програми. 
Предварителният проект за парите, на които България разчиташе от бюджета на ЕС - общият размер е относително непроменен, разлики има в разпределението на парите по направления и съотношението грантове/кредити
Многогодишната финансова рамка 2021-2027
България ще получи 9 млрд. евро за Кохезионна политика, което е увеличение с 800 млн. евро спрямо досегашната 7-годишна бюджетна рамка на съюза.
Кохезионната политика обхваща средствата, които всяка държава може да спечели чрез кандидатстване с проекти по определени фондове. Това не са пари на заем, а се изплащат срещу изпълнението на одобрени проекти, в които може да се включва и национално съфинансиране (доплащане със средства от държавния бюджет).
В следващите 7 години страната ще получи 200 млн. евро в подкрепа на по-слабо развитите региони - пари, които са договорени извънредно по време на преговорите на 21 юли. Борисов обяви, че лично той е блокирал преговорите през нощта, за да се стигне до споразумение за отпускането на целевите средства, като даде пример, че с тях ще може да се финансира инфраструктурното развитие на Северозападна България. Страните от ЕС са приели за дефиниция на "по-слабо развити" регионите, чийто БВП на глава от населението е по-нисък от 75% от средното БВП за 27-те страни от съюза.
България не е единственият получател на средства за слабо развити национални региони - пълната стойност на това перо е малко над 202 млрд. евро и то е част от ресурсите за постигането на общата цел "Инвестиции за растеж и работни места" (общо 322,2 млрд. евро).
От сравнението между очакваните и декларираните средства за България се вижда, че има известно намаление на парите за т.нар. "Фонд за справедлив преход" (500 млн. евро вместо очакваните 668 млн. евро) в Многогодишната финансова рамка. Фондът беше създаден, за да подкрепи икономическата трансформация на регионите, които ще бъдат най-сериозно засегнати от Зелената сделка и прехода към нулева въглеродна икономика - например районите в страната, които ще трябва да прекратят добива на въглища и производството на електроенергия от изкопаеми горива. АЕЦ "Козлодуй" ще получи 57, вместо 56 млн. евро в рамките на следващите 7 години.
Време е АЕЦ "Козлодуй" да си върне строителство на нова ядрена мощност
Парите за възстановяване след Covid-кризата
Намаляването на общата сума в ЕС на парите за безвъзмездни помощи се е отразило върху крайния резултат за България. Грантовете за страната ще са в размер на 7,7 млрд. евро (вместо 9,2 млрд.), от които 6,23 млрд. евро са за т.нар. Инструмент за възстановяване и устойчивост. Той представлява нов тип подкрепа за структурните реформи в страната, като цели икономическо възстановяване, преход към климатично-неутрална икономика и дигитализация.
Според презентацията на Министерски съвет от юни 2020 г. - Инструментът изисква разработването и одобрението от ЕК на национален план за възстановяване като част от Националната програма за реформи, като изпълнението му е със срок до 31 декември 2024.
Страната ще може да разчита на над 650 млн. евро по линия на REACT-EU - допълнително финансиране по текущата Кохезионна политика в отговор на Covid-19. Борисов обяви и над 600 млн. евро допълнителна подкрепа по Фонда за справедлив преход (по линия на "ЕС от ново поколение") - предполага се, че това е само стойността на грантовете за България от общата заявена сума от около 2 млрд. евро за страната.
Предварителната заявка на ЕК за вноските, които България трябва да направи в бюджета на ЕС за целия период 2021-2027 г., се изчислява на 3,3 млрд. евро..
Важно е да се има предвид, че финансирането на България по оперативните програми на ЕС за следващите 7 години не е 100% покрито с външни субсидии, а включва и дял на национално съфинансиране. Според предварителния план за споразумение за партньорство за програмния период 2021-2027 - общата сума на всички фондове за България (по които може да се кандидатства за съфинансиране с проекти) е изчислена на 13 654 750 000 евро, от която 4 млрд. евро е планираното съфинансиране.
От Министерството на финансите посочват, че е договорен по-висок размер на компенсацията на националните разходи за събиране на мита, които държавите членки да задържат – приоритет, които системно е отстояван от България.
"По отношение на изменените настоящи и нови собствени ресурси бе постигнато съгласие, което представлява балансиран и справедлив компромис. Конкретно, като положително развитие за страната ни следва да се отбележи включването на корекционен механизъм, отчитащ благосъстоянието на държавите членки, и гарантиращ намаляване на вноските на България по новия собствен ресурс от вноски на база нерециклирани пластмасови опаковки", се казва в съобщението на МФ по повод приходната част на бюджета на ЕС, която ще трябва да покрие заема на ЕК за възстановяването на икономиките след Covid. Средствата по този заем ще се връщат до 2058 година.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
