През юли 1995 г., в последните месеци на гражданската война в Босна и Херцеговина, сръбските сили под командването на генерал Ратко Младич извършват систематичното избиване на над 8 000 босненски мюсюлмани – мъже и момчета – в и около Сребреница.
Масовото убийство започва след падането на града на 11 юли – въпреки че той е обявен от ООН за „зона за сигурност“ и се намира под охраната на холандски миротворчески контингент. Днес, 30 години по-късно, светът отбелязва годишнината от това престъпление, признато от два международни съда за геноцид – първият геноцид в Европа след Втората световна война.
Корпусът „Дрина“ на армията на Република Сръбска превзема анклава Сребреница след дългогодишна обсада, която довежда до остър недостиг на храна, вода и лекарства.
Жителите на града се разделят: около 15 000 мъже и момчета тръгват пеша през горите към територии, контролирани от босненската армия, но повечето са заловени или убити; друга група – около 25 000 жени, деца и възрастни – остава блокирана и е изтласкана под надзор от сръбските сили.
Мъжете са отделени, отведени с камиони и екзекутирани на различни места. Телата им са погребвани и препогребвани, за да се заличат следите. Днес са идентифицирани над 6 700 жертви, а масовите гробове са поне 39. Почти 2 000 от убитите са били на възраст между 13 и 24 години.
След депортацията хиляди жени, деца и възрастни са откарани с автобуси към територии, контролирани от босненското правителство. Много от тях намират подслон в бежанския лагер край Тузла – град в североизточна Босна, който се превръща в първа спирка на оцелелите.
Именно там международни организации започват да събират свидетелства за масовите екзекуции, сексуалното насилие и изчезналите близки.
В лагера жените разпознават дрехи, часовници, обувки – последните следи от съпрузи и синове, които са били отведени от сръбските сили и впоследствие убити.
Престъплението в Сребреница е част от по-широк план, формулиран още през 1992 г. под името „Шест стратегически цели“ на сръбския народ в Босна. Една от тях е изчистването на Източна Босна от мюсюлманското ѝ население и създаването на етнически хомогенна сръбска територия, която да бъде обединена със Сърбия.
Планът се реализира чрез системни депортации, изнасилвания, убийства и разрушения, финансирани и подпомагани от Белград, тогава столица на Югославия. По време на войната в Босна загиват над 100 000 души, а над 2,2 милиона са разселени.
Двамата основни виновници – Радован Караджич и Ратко Младич – са арестувани след години на укриване. Караджич, заловен през 2008 г. в Белград, първоначално е осъден на 40 години затвор, но през 2019 г. наказанието е увеличено на доживотен затвор.
Младич е арестуван през 2011 г., а през 2021 г. последната съдебна инстанция в Хага потвърждава доживотната му присъда. Делото срещу него продължава девет години – в хода му са изслушани 377 свидетели и са представени близо 10 000 доказателства.
Радован Караджич (вляво) и Ратко Младич (вдясно)
Прокуратурата се опитва да докаже, че геноцид е извършван не само в Сребреница, но и в други части на Източна Босна още от 1992 г. – но съдът отхвърля тези обвинения. Така геноцидът остава съдебно признат единствено за събитията в Сребреница от юли 1995 г.
Днес, три десетилетия по-късно, възпоменателните събития продължават. В Мемориалния център в Поточари ще бъдат погребани останките на седем новоидентифицирани жертви. Паметта е жива, но така и не е универсално призната. В Република Сръбска, където управлява просръбският и проруски Милорад Додик, отричането на геноцида остава част от официалната политика. Младич и Караджич продължават да се възприемат от мнозина като герои, а опитите за историческа ревизия се засилват.
Мирела Османович, която работи в Мемориалния център и е родена след клането, но е загубила двама братя, казва пред BBC: „Риториката на лидерите в Република Сръбска ни тревожи. Родителите ми разпознават атмосферата от 1992 година. Не се чувстваме защитени.“
По повод годишнината в Сараево беше представена пиесата Flowers of Srebrenica – сценично възпоменание, в което актьори изваждат от почвата часовници и сандали – предмети, с които семействата разпознават убитите си близки. „Хората се умориха да доказват очевидното – отричането служи само на онези, които продължават да печелят от миналото“, казва актрисата Селма Алисапахич – самата тя бежанка от войната.
През 2024 г. ООН прие резолюция, с която обяви официално 11 юли за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница. Документът беше внесен от Германия и Руанда и получи подкрепа. 19 държави бяха "против" - сред тях, разбира се, Сърбия, както и Русия, която го нарече "едностранен" и "политически обременен". Зад Додик и Вучич застава и техният общ приятел - премиерът на Унгария Виктор Орбан. Друго общо между тримата е близостта им с Москва и режима на Владимир Путин.
Резолюцията доведе до политически трус и в България, след като изтекоха дипломатически документи, че служебният премиер тогава Димитър Главчев (бивш депутат от ГЕРБ) е поискал представителят на България на Общото събрание на ООН да не подкрепи документа. В крайна сметка България гласува с цивилизованата част на света, която помни и няма да забрави Сребреница.
Коя е Лъчезара Стоева и как българският глас в ООН не допусна отвод от решението за Сребреница
След натиск: Главчев поискал България да не подкрепи резолюцията за геноцида в Сребреница
"Живата рана на Балканите" - Сребреница, отново вещае конфликт
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: