Едно време пробиотиците често се свързваха с „онези моменти“ след антибиотик, след вирус, след нещо, което не е трябвало да ядем. Но все по-отчетливо се доказва, че мястото им не е само в моментите без отлагане. Балансът на чревната микрофлора е деликатен и участва не само в храносмилането, но и в това как се чувстваме, как реагираме на стрес и дали имунната ни система ще издържи поредната вълна от компрометиращи я обстоятелства.
В нашето тяло живеят близо 40 трилиона бактерии. Повече, отколкото собствените ни човешки клетки. Ние, хората, сме техният хабитат. Тяхната Вселена. И нямат абсолютно никаква представа, че има такова нещо като „извън нас“. Но нямат и необходимост, защото бактериите обитават червата, кожата, устата, дори белите дробове. Работата им е в тези органи и системи и благодарение на тях усвояваме хранителни вещества, синтезираме витамини, произвеждаме невротрансмитери като серотонин, поддържаме здрава чревна бариера, имунната система се обучава да различава приятел от враг и дори се защитаваме от патогени чрез бактериална конкуренция.
Нашите бактерии участват в метаболизма, в контрола на възпаленията и имат роля дори в състояния като тревожност, автоимунни заболявания или кожни проблеми. Тези своенравни микроорганизми са достатъчно важни, за да бъдат пренебрегвани. Но за да изпълнят „мисията“ си, те трябва да са в баланс – онова тънко равновесие, в което доброто и лошото си съжителстват.
Като споменаваме „лошото“ трябва да назовем и онези, другите бактерии, които балансът държи дисциплинирани.
Истината е, че патогенните бактерии не винаги идват отвън. Понякога си ги носим, при това буквално. Те са пасивните на полезните бактерии съседи, които при смут започват да се държат зле. Наричаме ги опортюнистични патогени, защото при удобен момент и подходящи условия стават агресивни и предизвикат инфекции. Когато преживеем стрес, приемаме антибиотици, преминаваме през хормонални промени или просто сме имали тежка и безсънна нощ, имунната система спада и те получават своя шанс да се размножат и да превземат властта.
Други патогени попадат в тялото ни отвън чрез замърсена храна, вода, контакт със заразени повърхности или с животни. Слабият имунитет или отсъствието на достатъчно полезни бактерии създава идеални условия за тяхното развитие.
Накратко, в тялото ни винаги има и добри, и лоши бактерии, но в правилното съотношение добрите не просто съществуват редом с лошите, а ги държат под контрол. Това е ключът към микробния баланс и причината да избираме внимателно
Kога, как и какъв пробиотик приемаме.
Въпреки че често говорим за „пробиотик“ в единствено число, пробиотиците всъщност са разнообразна група живи микроорганизми с различна функция и области на влияние. Литературата посочва, че приемът на различни щамове оказва въздействие там, където има нужда от възстановяване на микробното равновесие, било чрез повторно заселване на временно изтласкани полезни бактерии, или чрез стимулиране на растежа на собствени, но намалели популации. Някои от тях дори не се срещат естествено в човешкото тяло, но въпреки това подпомагат създаването на благоприятна среда, в която местните „добри“ бактерии могат да се укрепят и да си върнат статуквото.
Затова и ролята на добре формулираните пробиотици е да съдържат внимателно подбрана комбинация от щамове, съобразена с конкретна нужда.
Но кое от всичко от препълнените рафтове в аптеките е добро за мен конкретно?
Ако се чудите с какво да започнете, щамовете от семействата Lactobacillus и Bifidobacterium са винаги добър избор. Те са перфектният тандем. Имат различен характер, но са съвършено сработени.
Lactobacillus се настаняват обикновено в тънките черва и произвеждат млечна киселина като така създават среда, в която на патогенните бактерии просто не им се живее. Освен това помагат за храносмилането и поддържат чревната бариера в добра форма.
Bifidobacterium, от своя страна, предпочитат да работят по-надолу, в дебелото черво. Там се захващат с фибрите, които сме пропуснали по пътя, и ги преработват така, че да извлечем максимума от тях. В процеса произвеждат вещества, които хранят клетките на чревната лигавица и имат противовъзпалително действие. А бонусът? Помагат за синтеза на витамини от група B, които са ни нужни за енергия, кожа, нерви и какво ли още не. И тук идва един умен ход в някои по-добре обмислени формули – добавят не просто пробиотици, а и витамини, които подхранват самата система отвътре.
Например Витамин B2 (рибофлавин) е нещо като клетъчен координатор – грижи се за енергията, лигавиците и антиоксидантната защита. Помага на чревната бариера да остане стегната, на кожата да не страда, и дори подкрепя самите добри бактерии, особено Bifidobacterium, които могат да го използват за собственото си развитие.
Витамин C, от своя страна, е класическата подкрепа, която действа навсякъде: пази клетките от оксидативен стрес, подкрепя белите кръвни телца и помага на организма да се справи с ежедневния стрес. А междувременно се грижи и чревната лигавица да не се пропуква – буквално и метафорично.
Въпросът не е дали да приемаме пробиотик. А кой?
Добрата формула не само трябва да отговаря на нуждите ни в дадения момент, но и да покрива няколко ключови условия – да има достатъчен брой живи бактерии (в милиарди), доказани щамове с ясни свойства, устойчивост на стомашната киселина и гарантирана жизнеспособност след колонизацията.
Ако питате за щамовете, винаги залагайте на познати лица! Не търсете пробиотика-еднорог от Хималаите! Заложете на комбинации, които си знаят работата – скромни, но стабилни. А ако са подсигурени и с витамини, значи не просто сте си взели пробиотик, а сте си дали и малко вътрешен ъпгрейд.
Когато формулата, за която говорим, не е просто идея, а съществува в реалността, тогава балансът вече има конкретно име.
Допелхерц Омни Про 10 е точно такава симбиотична формула. Внимателна комбинация от пробиотици и витамини, създадена не просто да възстанови, а да поддържа равновесието там, където то е най-уязвимо – в червата, в лигавиците и в имунната защита. В основата ѝ стоят познатите ни Lactobacillus и Bifidobacterium, но тук не става дума просто за две бактерии с добри намерения, а за цели десет техни разновидности – десет щама, всеки с конкретна роля и място в храносмилателната екосистема. И ви уверявам, че това разнообразие не е просто списък, а стратегия – тиха, но прецизна работа по възстановяването на вътрешния ред.
А вътрешният ред се подпомага и отвън чрез витамини C и B2, добавени не просто за престиж, а защото имат смисъл в контекста на чревното здраве.
За да бъде тази работа по-ефективна, немския остър ум е добавил и пребиотик – онова, което полезните бактерии най-много обичат. Без него и най-добрият щам може да се почувства недохранен, защото с негова помощ бактериите не просто се заселват, а си поръчват обяд и остават.
Какво по-добро от директно разтворими сашета с нежен вкус на ванилия. Старите аптекари казват – „Няма капсули – няма драма“. Няма нужда от хладилник. Няма нужда от специален режим. Просто от присъствие.
А за да не се изгуби никой от тези живи агенти по пътя, криопротективната технология запазва бактериите цели, активни и готови за действие. Не само в деня на производството, а до последното саше.
За хората на нежна диета трябва да споменем и че в продукта отсъства глутен. Липсва дори лактоза. Направо формула без компромис. А това е важно, защото в един свят, в който всичко се променя, вътрешният баланс си струва да бъде запазен.
А когато се налага – и върнат.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
