- ГЕРБ и "Обединени патриоти" искат задължителна регистрация на всички стаи или апартаменти, които се отдават за краткосрочен наем през платформи от типа на Airbnb.
- Мотивите на промяната в Закона за туризма: "да се осигури равнопоставеност на различните доставчици на туристическите услуги; да е налице възможност за проследимост на икономическите резултати; да има гаранция за удовлетвореност на потребителите".
- Оригиналното предложение за категоризация (с 1, 2 или 3 звезди) на стаите и апартаментите за туристи отпадна заради критиките в свръхконтрол на сектора.
Идеята на Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов (НФСБ, Обединени патриоти) за "изсветляване" на сектора с наеми на имоти през онлайн-платформи като Airbnb предизвика напрежение и критики в туристическия бранш.
Аргументът за промяната в закона беше свързан с това, че отдаването на стаи или апартаменти под наем за туристи е услуга, която подлежи на специален административен режим и данъчно облагане. НАП обаче не разполага със системна информация за това кой и колко често приема гости по оферти, публикувани в сайтове или социални мрежи. Съответно - няма как да засича приходите, които на теория би трябвало да обложи.
Първоначалното предложение на депутатите (внесено на 20 ноември 2019 г.) предвиждаше отдаването на имоти под наем през услуги като Airbnb да се санкционира, ако собствениците на тези имоти не са преминали през режима на регистрация и категоризация. Това означаваше, че всеки домакин щеше да се принуди да подаде заявление пред общината, да плати тарифа от 10 лева за всяко отдавано за нощувки легло, да приведе стаите в адекватен за съответната категория вид и да осигури писмено съгласие от повече от 50% от съсобствениците в сградата, за да може да извършва туристическа дейност.
Седмица по-късно ГЕРБ и "Патриотите" ревизираха идеята си заради критиките, че ще се стигне до задушаване на бизнеса и принудително изгонване от България на някои от най-популярните услуги за чуждестранни туристи.
Новото предложение на партиите от мнозинството вече предвижда само задължително вписване на собствениците на имоти за краткосрочен наем като "места за настаняване" в Националния туристически регистър - без описаните по-горе условия за категоризиране. На практика, регистрирането на стаята или апартамента ще задължи наемодателите да внасят туристически данък в съответната община, който се начислява за всяка осъществена нощувка.
Всички лица, които предлагат нощувки, подлежат на облагане с туристически данък. Според Наредбата за местните данъци в Столична община например, размерите на туристическия данък за всяка нощувка в стая или апартамент за гости са следните:
1. категория 1 звезда - 0.40 лв. за нощувка;
2. категория 2 звезди - 0.60 лв. за нощувка;
3. категория 3 звезди - 0.80 лв. за нощувка;
Тарифите в София не са променяни от 2012 г. насам.
Според Закона за ДДС - "данъчната ставка при настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто".
Какви ще са санциите, ако не се регистрирате?
Срокът за привеждане в съответствие с новите изисквания на закона ще е 3-месечен. Оттам нататък следват глоби.
При системни нарушения министърът на туризма ще може да поиска съдебно разрешение за прекратяване на достъпа до съответните интернет страници. Решението ще се взема от председателя на Софийския районен съд до 72 часа от постъпилото искане. Спирането на достъпа до платформите, които са уличени в нарушение, ще трябва да се случва до 24 часа след разпореждането на съда.
В оригиналния текст на законопроекта се предвиждаше още глобата за лица, които предлагат на нерегистриран туристически обект в електронна платформа, да е между 500 до 5000 лева; при повторно нарушение - от 5000 до 8000 лв. Санкцията за ЕТ или юридически лица за същото нарушение ще е между 1000 и 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 15 000 лв.
Вносителите на проекта отчитат повишеното търсене и предлагане на апартаменти за краткосрочен наем през платформи като Booking, Airbnb, Expedia, Homeaway, Rentbyowner, Facebook-групи и др.
"По същество (тази дейност) е предоставяне на настаняване в смисъла на туристическа услуга, която обаче в повечето случаи протича без спазване на Закона за туризма, в който е предвиден ред за регулиране на този вид дейност", се казва в мотивите.
"Целта на предложените изменения и допълнения не е да се ограничат продажбите чрез електронните платформи. Напротив, многообразието в туристическото предлагане е важно условие за атрактивността на туристическата дестинация, но е безусловно необходимо да се създадат условия и предпоставки за задължително спазване на законодателството в икономическата дейност, в частност в сферата на туризма; да се осигури равнопоставеност на различните доставчици на туристическите услуги; да е налице възможност за проследимост на икономическите резултати; да има гаранция за удовлетвореност на потребителите", се пише още в мотивите към проекта.
Критиките срещу проекта "стая в Airbnb с 1 звезда"
Първоначалният проект, който предвиждаше и задължение за получаване на "категория" на имотите под наем, беше остро критикуван заради несъразмерните изисквания към наемодателите - повечето от които са хора, чийто основен източник на средства не е свръзан с хотелиерство.
"Безспорно е, че всеки, който генерира доходи, трябва да плаща данъци за това и да издава съответните финансови документи. Но това не означава, че трябва да се влиза в най-строгата форма на регулация", казва председателят на сдружението Даниела Стоева пред Медиапул. От Асоциацията на българските туроператори и турситически агенти критикуват предложението заради поставянето на пазара в положение на "свръхконтрол".
Предупреждения бяха отправени и заради опасността от ограничаване на свободното предлагане, което може да доведе до загуба на възможности за туристическия пазар в България извън традиционните опции - хотелите.
Проблемите на Airbnb в Европа
Платформата, създадена през 2010 г., беше един от факторите, които ефективно допринесоха за ръста на туристическата индустрия в критичен период след финансовата криза. Проблемите обаче започнаха да възникват в някои от най-големите градове и популярните туристически дестинации на Европа, чиито местни жители усетиха промяната на свой гръб.
Популярността на Airbnb и сходните услуги доведе до изваждането на множество жилищни имоти от пазара на продажбите и дългосрочните наеми, което увеличи разходите за градското население. Цели квартали се трансформираха в зони за обслужване на туристи, което също се отразява на икономиката на най-базово локално ниво (от поскъпването на стоките и услугите до самия тип на търговските обекти, които остават в близост до дома).
Някои градове въвеждат забрана за краткосрочни наеми в определени зони, други налагат лимит за броя дни, в които имотът може да се отдава за туристически цели (60, 90 или 120 дни на година, в зависимост от решението на общината), други местни власти въвеждат задължителна регистрация и събират специални такси.
В законодателния проект на ГЕРБ и ОП обаче липсва икономически анализ за мащаба и ефектите - както позитивни, така и негативни - от присъствието на Airbnb в България.
Приносът на туристическата индустрия към брутния вътрешен продукт на България е около 13 процента, според данни на БНБ и Министерството на туризма, обявени миналата година.
В периода януари-август 2019 г. приходите от международен туризъм са достигнали над 2,8 милиарда евро.
За 9-те месеца между януари и септември 2019 г. само приходите от нощувки са били около 1,4 милиарда лева (около 715 млн. евро). В този период са регистрирани над 7,8 милиона туристически посещения на чужденци в България, като над 5,1 милиона са посещенията с цел "почивка и ваканция". Извън гостите от съседни страни като Румъния и Гърция, най-висока е групата на посетителите от Германия, следвана от Украйна, Русия, Великобритания, Полша, Молдова, Израел и др.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
