България прие Национален план за готовност при пандемия около 8-9 месеца след началото на разпространението на Covid-19. Той обаче не важи само за епидемията от коронавирус, а за всяка друга пандемия, срещу която може да се изправи страната в бъдеще.
На извънредния брифинг, на който обяви новината, здравният министър Костадин Ангелов не даде конкретни детайли относно плана, нито обяви нови мерки и подходи срещу Covid-19. Основните цели на новоприетата програма са ограничаване на заболеваемостта и смъртността, поддържане на функционирането на важните сектори като здравеопазване, предоставяне на актуална информация за обществото относно хода на пандемията и предприетите мерки.
„На редовно заседание на МС приехме Националния план на България за готовност при пандемия. При изготвянето на проекта са използвани ръководства и насоки на СЗО и Европейския център за контрол и превенция на заболяванията, съществуващи научни познания в областта и предходния опит на страната с пандемии“, обяви здравният министър Костадин Ангелов.
„Държа да подчертая, че планът има общ характер. Това е един програмен документ, основополагащ за справянето на държавата с определена пандемия“.
„Този план е основата, на която се изготвят конкретни пандемични планове за конкретно заболяване. Имаме такъв национален план за грипа. В НС представих плана на държавата за Covid-пандемията. Такива планове ще бъдат разработени, ако нашето общество се изправи пред друга пандемия. Този план е програмният документ, върху който ние ще стъпим“, обяви Ангелов.
В момента България е първа в Европа по смъртност от Covid-19 на 100 хиляди души в последните две седмици. Данните на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC), последно обновени на 1 декември, сочат, че през предходните 14 дни у нас с коронавирус са починали 25 души на 100 хиляди от населението. След нас са Лихтенщайн с 20,8 и Словения с 20.
Епидемичната картина в България не изглежда добра - над 91 хиляди души са активни носители на вируса, а за два дни броят на пациентите в интензивни отделения се е увеличил от 430 до 493. В болници се лекуват 6635 пациенти с коронавирус, а жертвите от началото на пандемията са 4188.
Страната ни е в частичен локдаун от 27 ноември до 21 декември. „В момента наблюдаваме лека тенденция за ефект от мерките“, каза здравният министър. Според него обаче трябва да мине още поне седмица, за да се видят истинските резултати. Той добави, че ако има ефект от затварянето, първо ще се отворят детските градини и яслите.
Повече подробности за новия план за готовност даде държавният здравен инспектор Ангел Кунчев. "Това не е план за някаква болест, а за пандемия, която може да бъде предизвикана от дадена болест".
По думите му – това е генеричен план, касаещ всички възможни пандемии. Ако се появи конкретен агент – бактерия, вирус – вече ще се предприемат конкретни мерки.
Защо е полезен планът? „Защото той дава основните насоки, основните точки. Като се започне с най-важното – как да прекъснем епидемичния процес, да осигурим нормалното функциониране на държавата и на ключовата инфраструктура, функционирането на държавните органи. И да стигнем до чисто комуникационната стратегия, защото се оказва, че ключово значение имат посланията към хората, правдивата информация, това на какъв език я казваме", каза здравният инспектор.
"В последните години обществото се сблъска със зика, с ебола. Няма гаранция с какво ще се сблъскаме отново. Така че политиката на една страна е да създава такава генерична готовност, за да може да реагира при всяка пандемия", обяви Кунчев.
Прочетете още:
Микробиолог от БАН: Масовата ваксинация ще доведе до "стаден имунитет", а не преболедуването
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
