Снимка: © Getty Images

59% от българите казват, че пандемията от Covid-19 е повлияла върху личния им живот, като е причинила сериозно заболяване, тежки загуби или икономически трудности.

Само 31% от запитаните хора в страната се смятат за "свободни" година и половина след началото на кризата.

Това показва мащабно социологическо проучване на Европейския съвет за външна политика, проведено в 12 държави-членки на ЕС.

Иван Кръстев и Марк Ленард са авторите на доклада към изследването, като посочват, че 18 месеца след началото на пандемията дълбоки географски и възрастови разделения могат да променят обществените нагласи спрямо ролята на държавата и идеята за свобода в много страни в ЕС, включително и в България.

Вижда се, че съществуват две различни възприятия за преживяването на пандемията. Мнозинството анкетирани в Южна и Източна Европа споделят, че са засегнати лично от събитията, докато в Западна и Северна Европа повечето анкетирани гледат на Covid-19 по-скоро като наблюдатели, отколкото като жертви.

В Дания (72%), Германия (65%), Франция (64%) и Нидерландия (63%) има най-много хора, които казват, че не са пряко пострадали по време на пандемията.

За сметка на това в Унгария (65%), Испания (64%), Португалия (61%), Полша (61%), България (59%) и Италия (51%) повечето респонденти отбелязват, че Covid-19 е повлиял върху личния им живот.

Разликите се виждат не само по териториален, но и по поколенчески признак.

Почти две трети (64%) от тези на възраст 60 и 60+ години не се чувстват лично засегнати от кризата, докато над половината от младите под 30 години съобщават, че са се разболели и са се сблъскали с икономически трудности през последните 18 месеца. Франция и Дания са единствените държави, в които мнозинството от запитаните под 30 години твърдят, че кризата не ги е засегнала. Обратното - в Испания, Португалия, Унгария и Полша повечето хора над 60-годишна възраст се чувстват пряко засегнати.

Въвеждането на противоепидемични мерки се е отразило сериозно и на усещането на хората, че могат да водят живота си спрямо собствените си нужди.

Две години преди кризата 64% от анкетираните европейци казват, че се чувстват "свободни", докато в момента този показател е средно 22%. Авторите на изследването посочват, че делът на чувстващите се „несвободни“ е по-голям (37%) сред тези, които казват, че пандемията им е причинила икономически трудности, но не са боледували.

Ограничението на свободите се усеща сравнително по-малко при тези, които са страдали здравословно от пандемията (26%) или смятат, че не са били засегнати от Covid-19 изобщо (25%).

Най-ограничени се чувстват германците - 49% споделят, че нямат пълна свобода в ежедневието си. Унгария е единствената държава от 12-те, в която този показател е висок - 88% от анкетираните заявяват, че се чувстват „свободни“ или „частично свободни“.

Мнозинството от запитаните в Унгария (71%), Дания (62%), България (56%), Португалия (55%) и Австрия (52%) вярват, че действията на правителствата са правилни, докато в Полша само 38% смятат, че стратегията на правителството има за цел да ограничи разпространението на Covid-19.

Средното ниво на доверие в правителствените мерки сред 12-те държави достига до 64%.

Тук отново се вижда и разминаването между нагласите на най-младите и най-възрастните поколения. 43% от запитаните под 30-годишна възраст вярват, че правителствата налагат локдауни като „оправдание за обществен контрол“ (20%) или за създаване на усещане, че „контролират ситуацията“ (23%). 71% от респондентите над 60-годишна възраст гледат на локдауните като начин за ограничаване на вируса.

Кръстев и Ленард виждат причините за тези разминавания в различния опит на държавите, "напомнящ за разединението между кредитори и длъжници, приемащите бежанци държави и отказващите да го направят".

Те предупреждават, че "различията в личните преживявания на хората могат да се окажат опасни разделителни линии", а "правителствата и ЕС могат да се сблъскат с проблеми по линия на общественото здраве, икономическите възможности и възприятието за свобода".

Докато европейските правителства с право се насочиха към спасяване на по-възрастните, сега е време на обърнат внимание на проблемите на младите, пишат още Иван Кръстев и Марк Ленард.


Представете си: два автобуса катастрофират и 109 български граждани умират

Covid-ваксините: Възрастните българи отново останаха на дъното в ЕС


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Русия ще забрани на мъжете във военна възраст да напускат страната

Мъжете на наборна възраст няма да могат да напускат страната след 28 септември

Надежда Йорданова: Не можем да отлагаме съдебната реформа, докато се събере конституционно мнозинство

Загубеното темпо за промени в антикорупционното законодателство беше грешка, казва бившата министърка на правосъдието от "Демократична България"

Кандидати на ДБ са привикани в полицията по сигнал на ГЕРБ, обучавали хората как се гласува с машини

Всяка партия разполага с по две машини, с които да обучава хората как да гласуват с тях, но изглежда от ГЕРБ виждат това като проблем.

"Нека пее в Москва": Полша не иска Роджър Уотърс заради изказванията му за войната в Украйна

Полша отмени концертите на изпълнителя след коментарите му за войната

Борисов отказа предизборен дебат с Петков и Василев: Бих дебатирал с всеки, но не и с вас

Борисов казва, че не може да участва в дебат с "хората, организирали ареста му"

"Демократична България" внася 25 "разумни" решения за страната още в първия ден на новия парламент

Приоритети на ДБ са в различни сектори, включително енергетика, съдебна реформа, здравеопазване и дигитализация

17-годишен чужденец е обвинен за атаката с нож срещу ученик в центъра на София (Обновена)

Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу извършителя, който е 17-годишен чужд гражданин