Годината е 2012, България се готви за първия си национален референдум от началото на демокрацията: за или против развитието на ядрената енергетика в страната.
В този момент Народното събрание и правителството на Бойко Борисов приемат две решения, с които изпреварват изхода от предстоящото допитване. Предложено е изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй" - ход, който слага началото на проекта за дългосрочно развитие на централата като стратегически държавен приоритет.
С около 33% от националното производство АЕЦ "Козлодуй" в момента е гарант за енергийната сигурност на България.
3,5 г. след старта на проекта страната се присъедини и към историческото Парижко споразумение за климата - глобален пакт, който постави началото на пълно преобразяване на енергетиката до 2030 г. Една от основните му задачи е преструктуриране на енергийните носители с цел драстично намаляване на емисиите парникови газове.
През февруари 2017 г. Берлинският институт за анализ на климата публикува доклад по поръчка на ЕС, в който накратко се казва, че най-евтиният начин за постигане целите на Парижкото споразумение е да се изключат въглищните централи от електроенергийния сектор и те да се заместят от нисковъглеродни източници (ВЕИ като вятър, вода, слънчева светлина или ядрена енергия), като се приложат и мерки за енергийна ефективност.
Преходът към чиста икономика, декарбонизацията на енергийния сектор и постигането на неутралност по отношения на климата до 2050 г. бяха задачите, които ЕК заложи и в Европейския зелен пакт.
Делът на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление в България е по-висок от средния за ЕС (20,5% в България спрямо 18% средноевропейско ниво към 2018), и въпреки това държавата остава най-въглеродно интензивната държава в ЕС - факт, който се признава от правителството в Националния план за възстановяване и устойчивост, публикуван за обществено обсъждане само преди месец. От него ще зависи защитата и разпределението на повече от 4 млрд. лв. за България от Фонда за справедлив преход.
Увеличението на субсидиите за навлизането на възобновяеми енергийни източници създава "балон": климатичните цели не се изпълняват, за сметка на това се генерират изкуствени несъразмерни печалби от собствениците на инсталациите.
Ако затварянето на мините и въглищните централи е сериозно политическо изпитание заради предсказуемия риск от съкращението на персонала, ВЕИ секторът няма да може да компенсира последиците дори в минимална степен.
Въпросът пред бъдещото управление е ясен: дали може да си позволи вливането на милиарди с ограничена социална и икономическа ефективност, докато едновременно с това отлага собствените си цели за декарбонизация - или е време да изпълни решението за нова ядрена мощност на "Козлодуй", по което се работи почти цяло десетилетие?
Проектът за 7 блок разполага с одобрена оценка за въздействието на околната среда, разрешение за изработване на подробен устройствен план и има утвърдена площадка с решение на Агенцията за ядрено регулиране.
Алтернативите, по които беше направен технико-икономически анализ за обосноваването на изграждането на новата мощност по договор с „Уестингхаус Електрик”, бяха две: да се използва оборудването, което България получи за проекта "АЕЦ Белене", или да работи с изцяло нови реактори по американската технология АР-1000. Особено внимание е обърнато и на възможните ядрено-горивни цикли и потенциалните доставчици на ядреното гориво.
Съгласно анализа изграждането на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй” е инженерно, технически и екологично допустимо при изпълнението на която и да е от двете алтернативи - максимално използване на оборудването произведено за ядрения остров на АЕЦ Белене или изграждане на ядрени блокове, базирано на нови проекти.
Инвестиционното предложение за 7 блок беше одобрено от министъра на околната среда и водите още през 2015, като взема предвид и двете алтернативи. Обжалването му пред административния съд отне 4 години, но в крайна сметка ВАС потвърди окончателно законосъобразността му.
"Последната дума" на премиера Бойко Борисов по казуса обаче внесе още повече несигурност.
В средата на октомври той обяви, че правителството иска да направи новата ядрена мощност в централата с "коренно различна технология от досегашната".
"100% диверсификация, както направихме с газта. Разработваме система за малки модулни централи, които все още не са лицензирани в ЕС, но се работи по тях. Това ще е някъде 2027 г., живот и здраве", обяви той, докато разхождаше двама министри и ръководителите на профсъюзите на площадката при Козлодуй.
Одобреният и валиден ОВОС за изграждане на 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" не оценява проект с подобна технология. За анализа и одобрението на нова оценка за въздействието на околната среда вероятно ще бъдат необходими още 5-7 години.
Актуален ОВОС за евентуално строителство на блокове за АЕЦ "Белене" няма - последната екологична оценка е изгубила правно действие поради изтичането на петгодишния законов срок за осъществяване на инвестиционното предложение.
Въпросът "С или без ядрена енергетика в България?" не би трябвало да стои.
Според данни на Министерството на енергетиката по проучване на Националния център за парламентарни изследвания - 63% от българите подкрепят развитието на тази индустрия, която в момента дава най-ниската базова цена в България и тя е в пъти по-ниска от тази на ВЕИ.
Въпреки това управлението й изглежда подчинено на всичко друго, но не и на декларираните приоритети за нисковъглеродна, ефективна и устойчива система.
Цената на този компромис ще се плати от всеки - през сметката за ток.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
