Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Намирам повод на Международния ден на котките, за да разкажа историята на един много специален котарак, който напусна Украйна през 2022 година и намери дом в София.
Заедно със своята стопанка Лидия Роки се спасява като по чудо в битката за Ирпин, а днес обитава уютен апартамент край Сточна гара.
Лидия живее в Ирпин до 4 март 2022 г. Малко повече от седмица след руската инвазия в Украйна тя напуска градчето заедно със съседите си.
Сутринта разбират, че руските военни са стреляли по коли с цивилни. Хората решават, че повече не могат да останат по домовете си. Тръгват за Киев, където се надяват, че ще е по-безопасно, а роднини и близки ще ги приютят.
Битката при Ирпин е част от офанзивата на Киев, докато руснаците опитват да поемат контрол над града. Бойните действия продължават между 27 февруари 2022 г. и 28 март 2022 г. и завършват с освобождаването на града от украинските сили.
Лидия и нейните съседи грабват домашните си любимци и в рамките на един час са готови да се качат в колите. По пътя към Киев са спрени от украински военен, който не иска да ги пусне, понеже районът е пробит от руските военни и е опасно.
“След като видя, че е еднакво опасно да се върнем там, откъдето бяхме тръгнали, той ни прекръсти, пожела ни късмет и ни пусна,” споделя Лидия две години и половина след като напуска дома си. “Страхувахме се, защото имаше руснаци навсякъде, можеха да ни отстрелят, без да им мигне окото. Бог ни опази.”
На 10 март Лидия се качва заедно с котарака Роки на влак за Черневци - край границата на Украйна с Румъния.
От канал в Telegram предния ден тя научава, че от Киев ще тръгне голяма композиция: “Не вярвахме, че ще се случи. Отидохме само с надежда, без очаквания.”
Влак все пак има и той пътува до граничния град няколко часа.
“Беше много тясно, пълно с хора от Буча и Ирпин - майки с деца и домашни любимци.”
В Черневци Лидия и Роки хващат автобус в посока Истанбул и слизат в Стара Загора, решени да стигнат до София.
“Усещах България по-близка до нашата култура от съседна Румъния и някак вярвах, че тук по-лесно ще намеря своето място.” По пътя се регистрира във временна платформа за търсене на убежище и така съдбата ни свърза.
Аз получих съобщение около 4 сутринта на 12 март в Telegram от Румен Игнатов - доброволец в платформата. Бях се регистрирала няколко дни по-рано с предложение да приема вкъщи жена или жена с деца, но без домашни любимци.
Имам здрав сън обикновено, но тази нощ не можах да спя добре. Видях съобщението, в което Румен пишеше, че жена пътува от Киев към София и търси подслон, но води със себе си и котка. Питаше дали ще е проблем да ги подслоня. В този момент си казах: Жената бяга от война, мен една котка ли ще ме събори?
Посрещнах ги на централна автогара в София привечер на 12 март. Лидия видимо беше дете, или поне за мен - на 21 години, много слабичка и светла. Беше цялата в косми от Роки, изморена, но усмихната и убедена, че ще остане вкъщи само 3-4 дни, докато се ориентира. Окей, помислих си, така се ориентира бягащо от война хлапе в чужда държава, което още не е осъзнало какво му се е случило.
Беше облечена в черни тесни дънки, пуловер и бомбер яке. Носеше на гърба си малка раница като дамска чанта.
В едната ръка държеше платнена торба, в която имаше лаптоп, клин, тениска, малко козметика и храна за котката. В другата носеше клетка за път, в която беше котаракът.
По-късно същата вечер във фийда ми попадна следното изображение. За съжаление нямам никакъв спомен за източника му, но го запазих, защото приликата с Лиди и Роки беше удивителна.
Двамата живяха вкъщи около два месеца, през които Лидия направи опит да се премести заедно с компанията, за която работеше онлайн, в Тунис. Голяма грешка, върна си се вкъщи в София и малко по-късно намери по-добър вариант - в Букурещ.
Убедих я да остави Роки в София, защото смятах, че има достатъчно тревоги и неясноти около собственото си оцеляване и задържане някъде. Не беше разумно да ѝ се налага да мисли и за котето. За него също щеше да е най-добре да си има по-постоянен дом.
След руската атака над Ирпин, Роки преживя и едно наводнение, за което обаче няма как да виним Путин.
Котаракът сам пусна водата в тоалетната и предизвика бедствие за няколко етажа на невинните хора в блока на сестра ми. Дори не му се караха след това. “Единственото, за което се молех, когато се обадиха съседите да ми кажат за наводнението, беше той да е жив и здрав, да не го ударил ток, например,” казва стопанката му.
Днес Лидия живее в Киев и е щастлива, че е близо до майка си и заобиколена от близки хора.
Не се страхува, макар че наскоро ми разказа за ракети, които са минали на 500 м от терасата ѝ.
Нейният любим Роки е далеч от Киев и ще празнува световния си празник със стопанките си в София.
Сестра ми и дъщеря ѝ отдавна искаха да си вземат коте и малко ни завиждаха, че си имаме Роки. Когато стана ясно, че Лидия си заминава за постоянно, настояха да го приемат вкъщи. За мен също беше облекчение и така всички останахме доволни.
За онези читатели, на които им се е приискало да се погрижат за любимец с тежко минало, оставям контакт на Purrs - платформа, която събира осиновители с котки, които си търсят дом.
През 2023 година 27% от домакинствата в Европа отглеждат котка, а броят на домашните котки е близо 130 млн. Като имаме предвид, че това е официална статистика, броят им вероятно е дори още по-голям.
Данните са от statista.com, които показват още един интересен факт - че в Северна Европа котките, които търсят дом са по-малко, докато на Юг нуждата от осиновители е по-голяма.
