Борис Енев е архитект по професия, но освен властелин на линиите и пропорциите, отскоро е и собственик на бар Schroedinger's - да, точно като онази и жива, и умряла котка - където често можете да го видите да забърква невероятни коктейли.
Той е вторият ни гост в поредицата с LG, в която хора от различни професии получават за тест монитора UltraWide™ QHD Ergo, с който да върши работата си в продължение на седмица. Видя ни се подходящо този ултраширок монитор на дизайнерска стойка да приюти прoeкти със също толкова голямо отношение към визията, детайла и функционалността.
Борис Енев е основател и част от архитектурно бюро Fordewind Architecture, в което работят заедно с Евгения Ходкевич. Компанията е основана във Виена, където и двамата са учили, и след това започват работа. Връщат се преди около 15 години в България, когато, по думите на Борис, "атмосферата и настроението изглеждаха много приповдигнати".
"Тогава имаше развитие на градската среда, развитие на архитектурата. Имахме голямото желание да бъдем част от това ново движение в разбирането за градска среда. И така, към 2005-2006 г. окончателно се върнахме в България и основахме българския филиал, който в момента е основният. Продължаваме да работим и по някои проекти в Австрия, но основно сме тук", разказва Борис.
Срещаме се в дома му, но това е случайност, защото Боби не обича особено работата от вкъщи, което не означава обаче, че често не му се налага. Жилището е тип лофт, в което пространствата са отделни функционални зони, преливащи една в друга.
"Нашето разбиране за архитектура е повлияно от един от нашите учители Ханс Холейн. Той казва "Всичко е архитектура" (Alles ist Architektur). За нас архитектура е всичко от дизайн на маса, през цялостен интериор, проектиране на сграда, градска среда, влияния и мерки, които променят усещането за град", споделя Борис Енев.
Асен Григоров: Каква част от тези очаквания при завръщането ви се припокриха с това, което се случи в крайна сметка в България? От професионална гледна точка, разбира се.
Борис Енев: Две неща - едното е свързано с дизайна на сгради, отношение към материали и към начина на проектиране. Действително в последните 15-20 години архитектурата се промени много, стана по-европейска, по-интернационална. По-адекватно се използват всички материали на разположение. Съвсем определено има много добра (макар и не авангардна), доста висока архитектура в България.
От гледна точка на градската среда и разбирането, че общественото пространство принадлежи на всеки и трябва да бъде достъпно, интересно, да дава възможности както на културата, така и на бизнеса да се развиват - за съжаление, останаха неоправдани тези очаквания. Поне моето усещане е такова. Тя продължава да е ориентирана към бизнеса, и то към малкия бизнес, без някаква държавна или градска стратегия. С може би малки изключения.
В централната градска част имаше няколко конкурса, които според мен също не бяха добре организирани. Няма интервенции, които да са замислени, така че да се развива бизнес, култура и усещане за град.
Асен Григоров: Кои са вашите проекти, с които се гордеете?
Борис Енев: Гордеем се горе-долу с всяко нещо, което сме направили. Първо, за нас няма значение какъв е мащабът - т.е. дали правим интериор или сграда, всеки път влагаме всичко, което знаем и можем. Влагаме цялата наша визия, независимо от големината на проекта. В момента, в който го завършим, за малко се гордеем с него, защото знаем, че сме вложили всичко. След това много бързо преставаме... защото ако човек вечно се гордее с нещата, които е направил, няма ново развитие.
Смятаме, че това е един процес, който трябва да продължава. Човек трябва да се развива. Ако много се гордееш с нещата, които си направил, си в застой.
Асен Григоров: Как може да ви познае някой?
Борис Енев: Определено имаме една дизайн-линия или усещане за пространство, което развиваме и продължаваме да го развиваме. Работим с повърхности, от които - сгъвайки ги - създаваме пространство. В голям и в малък мащаб.
В голям мащаб имаме една сграда на Панчаревското езеро, която се състои от три основни обема, "кацнали" върху цокъл. Фасадите са сгънати по такъв начин, че създават много интересно напрежение (в добрия смисъл на думата) в пространствата, които са оставени между основните корпуси.
Това го играем и в малък мащаб, където сгъваме плоскости, за да оформим пространство.
Асен Григоров: Аз си спомням за фоайето в централата на " БНП Париба"...
Борис Енев: Да, във фоайето на "БНП Париба" се вижда този подход. Когато имаме интервенция, особено в заварено пространство, пробваме да го изчистим максимално, така че да извадим скелета или същността му. Така нашата намеса става съвсем ясно разпознаваема като нещо добавено и ново.
Подходът е малко театрален - в една голяма кутия, представляваща сцената, слагаш декори, за които е съвсем ясно, че са част от постановката, от играта, от разказваната история. Това правим в архитектурата. Чистим пространствата и слагаме нещо, което да разказва история или да предполага развитие на пространството.
Питаше за проектите, с които се гордеем и сме запомнили. Интересното е, че една част от нещата са именно проектите, които сме правили с теб, защото означаваха много голяма промяна.
Поводът да се върнем в България беше студио в БНТ, което беше с правилния партньор в твое лице (смее се). Това винаги е било много важно. Ние сме толкова силни, колкото нашият възложител или инвеститор е силен или интересен. Когато видиш, че говориш един език с него и твоят инвеститор ти гласува доверие да доразвиеш нещата на базата на това, което очаква, се получават нови неща, които често правят промяна. Такъв беше случаят със студиото на БНТ, където успяхме да сменим цветовете и да създадем ново разбиране за това как трябва да изглежда едно студио.
Тези "черупки", които сгъваме и с които създаваме пространство, също забелязвам, че се появяват и на други места в градската среда - не направени от нас. Заразно е... Съвсем ясно по този начин влияеш, вдъхновяваш други хора да работят в тази посока. С това човек наистина може да бъде щастлив и доволен. Не го възприемаме като плагиатство, а по-скоро като вдъхновение за разчупване (в пряк и преносен смисъл) на мисленето.
Асен Григоров: Каква роля играят технологиите във вашата работа?
Борис Енев: Много ме впечатли едно изказване на Норман Фостър, който през 90-те години беше един от най-големите и влиятелни архитекти. Тогава се говореше, че английските архитекти правят high-tech архитектура. В едно интервю го питаха "Какво е high-tech архитектурата?" и всички очакваха той да обясни някакви много сложни неща. Фостър каза, че за него high-tech е от материала, който е даден, да изкараш максимума, който е възможен.
За нас материалите не са толкова важни. За нас е важно пространството. В момента, в който успеем на макет, оформяйки с ръце, да сгънем и да създадем пространство, търсим адекватния материал, с който да се направи. От този материал опитваме да извадим максимума.
Тъй като при нас става дума не за декорация, а за строителни мерки, материалите, които обикновено ползваме, са много архаични. Обичаме да работим с бетон, метални структури, които да оформят пространство. Финишът е секундарен, няма чак толкова голямо значение. Но винаги ползваме качествени материали, защото... се усеща.
Асен Григоров: Да, качествените материали се усещат... Как чертаеш, помогна ли ти този монитор, който дава изключително широко поле за работа?
Борис Енев: Аз съм започнал да чертая на ръка от млади години. Хванах прехода от аналоговото в дигиталното проектиране. Продължавам да чертая на компютър подобно на начина, по който съм чертал на ръка. Навремето се разполагаше с един чертеж с разпределение или план. На масата си залепваш чертежа с плана, над него или отстрани слагаш съответната фасада и гледаш как всяка линия, която правиш на план, ще попадне на фасадата или на разрез и т.н. Това нещо, което се прехвърля от оризовата хартия с дългите линеали, съм го прехвърлил върху начина ми на проектиране в компютъра - въпреки че не е нужно. Има други начини да се гледат и прехвърлят отделни етажи един върху друг. Те са лейъри, които можеш да наложиш един върху друг. Включвайки и изключвайки различни слоеве на едно и също място, във файла на чертежа можеш да сменяш етажите като "сандвич".
Тъй като аз все още съм аналогово-мислещ човек, не ги слагам едно върху друго, а едно над друго или едно до друго. Например, подреждам етажите отляво надясно или отгоре надолу. Това ни води към монитора, който използваме.
Асен Григоров: Как точно?
Борис Енев: Нещото, с което този монитор ми помага, е, че мога да подредя първи, втори, трети, четвърти етаж и ги виждам един до друг. Когато застана на едно място, виждам много ясно къде ми се отразяват нещата по другите етажи. По някакъв странен начин 20-25 години след като съм започнал да проектирам, този монитор някак си отговаря на моя начин на работене, когато нанасям технически промени.
Асен Григоров: Той е хитър монитор, има огромни възможности да се мести...
Борис Енев: Много е красив като обект от гледна точка на дизайна. По някакъв начин е въздържан, което на мен ми допада и ми харесва. Особено с оглед на това, че ставаме все по-мобилни.
Аз работя на лаптоп, защото работя на различни места, но има случаи, в които неговият монитор действително ми е неудобен. Тогава получавам разширени възможности. Ставам по-ефективен.
Този монитор - дори да е сам на масата или на стената, без нищо друго - изглежда много красив като обект
Нещото, на което ние с Евгения се смеем винаги, е, че ако правим жилищна сграда, тя обикновено казва: "Къщата прилича на къща, и това не е добре". Трябва да прилича на нещо друго.
Този монитор не прилича на монитор. Заради странната пропорция и заради това, че е толкова издължен, той е много красив сам по себе си.
Аз харесвам още нещо в него, което е специфично. Моите очи са свикнали на много матови монитори, а LG e такъв и за мен е много приятен.
Този текст е в партньорство с UltraWide QHD Ergo на LG.
Повече пространство за работа е концепцията зад новия UltraWide QHD eкран с резолюция 3440x1440 и 21:9 съотношение на екрана. Позволява наблюдаване на големи обеми видеоматериали за редактиране и множество аудио добавки и ефекти, които могат да се показват моментално.
Стойката на Ergo е с увеличена гъвкавост, така че да предлага разширена ергономична настройка за разгъване, свиване, завъртане, промяна на височината и накланяне, като осигурява също така перфектна позиция на екрана за по-удобна и устойчива работа на потребителя.
UltraWide Ergo отговаря на промишления стандарт HDR10 за висок динамичен обхват, на база на цветова гама sRGB 99%, като поддържа специфични нива на цветовете и яркостта.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
