Едно от най-големите ми ежедневни предизвикателства продължава да бъде изборът на това с какво да се храня. Въпреки че храната в 21 век е нещо тривиално, което би трябвало да е лесно и да носи удоволствие, често се оказва много по-сложно от нeобходимото.
Основната причина е в сблъсъка на две мои желания, които се оказват трудно съвместими. Първото, естествено, е да ям здравословно. Това означава да консумирам разнообразна храна, която е богата на полезни вещества, не е отглеждана с изкуствени торове, пестициди, антибиотици и т.н. Също така да е храна, която съдържа достатъчно протеин, което само по себе си се оказва тема за размисъл.
Второто ми желание е да намалявам влиянието си/отпечатъка си върху околната среда, което има неочаквано дълбока връзка с храната. Желанието ми да консумирам повече протеини води до това, че често избирам да ям месо и други животински продукти. В своите чисти форми изцяло растителните продукти рядко са толкова богати на белтъчини, а и приготвянето им със сигурност е по-времеемко и сложно. За човек, който не разполага с прекалено много свободно време и не е най-големият фен на готвенето, това е сериозен фактор.
Затова съм щастлив, че в последните години се случва главоломно развитие на цяла индустрия, която се занимава с развитието на растителни алтернативи на месото. Тяхната цел е да предоставят продукти, които звучат леко невероятно и предлагат хранителните качества на месото, но без холестерола, жестокостта и въглеродния отпечатък.
Българските g burgers са част от тази тенденция и представляват протеинов бургер, който обаче по-скоро е собствена категория продукт. Още с името му става ясно, че основната идея е да се сервира като част от сандвич, но вкусът му, всъщност, не се опитва да имитира месо. Донякъде носи преживяването от яденето на месо, но определено не е месо. Все пак може да замести не само кюфтето в сандвича, но и каймата в други ястия като паста болонезе, мусака или руло “Стефани”.
Мотото на g burgers е “остани любопитен” и е почти толкова смислено, колкото самия продукт.
Предполагам, че не съм единственият човек, който има желанието да намали месото, но няма намерение да го премахва от менюто си. Това прави алтернативните меса приятен начин да опитам нещо ново и различно. В случая става дума и за български продукт, което означава, че няма да се храня с нещо прелетяло половината планета.
Това е важно, защото транспортът е един от основните замърсители на околната среда.
Популярен факт е, че месото и млечните продукти са виновни за основния дял на въглеродните емисии от хранителната индустрия и общо близо 15% от всички емисии на вредни газове на планетата. Цялата хранителна индустрия е отговорна за една четвърт от вредните газове, но растителната храна има между 10 и 50 пъти по-малък отпечатък върху природата, отколкото месото.
За мен всичко това предхожда моралните въпроси около убийството на животни, бруталните методи в индустрията и вътрешния ми дисонанс между любовта ми към живите същества и вкуса им. На фона на всичко това купуването на растителни храни, произведени на другия край на континента или планетата бледнеят като нещо лошо за околната среда. Бледнее и всичката пластмаса, в която се опаковат някои от любимите ми продукти в супермаркета.
С тези размисли наум се оказва, че би трябвало да спра месото и да премина изцяло на растителна храна, която е произведена наблизо. Тъй като съм практичен човек знам, че това клони към невъзможно, особено в дългосрочен план. Затова и съм приел, че някои малки промени са по-смислени от това да се откажа, защото никога не мога да съм перфектен в избора си на храна. Една от тези промени е понякога да използвам алтернативи на месото.
В глобален мащаб тези алтернативи изглежда ще ни помогнат да се справим с някои наболели проблеми, като влиянието на хранителната индустрия върху климатичната криза, но и самото изхранване на милиардите хора на планетата. Могат да доведат и до промени в мисленето ни за храната и нейното влияние върху индивида и обществата ни, макар и това да е по-амбициозно.
Едно от нещата, които са ме дразнили в алтернативите на месото е, че се опитват всячески да са месо. Въпреки че в последните години има доста голям напредък в тази сфера, продължавам да си задавам въпроса дали въобще това е нужно.
Когато Apple изкара първата версия на умния си часовник много хора реагираха остро на дизайна му. Apple Watch и до днес е квадратна джаджа, която дори не се опитва да се прави на Rolex или друг класически часовник. Повечето конкурентни продукти обаче не подхождат така и умните им джаджи са кръгли, с дизайн решения, които би направил класически производител на часовници.
Днес Apple Watch не е просто най-популярният умен часовник, а най-популярният часовник въобще, като се продава в повече бройки от всички швейцарски часовници взети заедно. Вероятно част от причината е, че не се опитва да живее в миналото, а приема бъдещето напълно.
Не знам дали g burgers ще са най-продаваните бургери на планетата, въпреки че това не би било толкова лошо. Все пак ако трябва да заложа на растителен бургер, който ще постигне този успех, по-скоро ще е продукт, който не се опитва да е месо, а приема ролята си на модерна и екологична алтернатива.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
