Злоупотреби в здравната система по време на пандемия, харчене на милиони за спортни обекти без никакъв социален и икономически ефект, „феодализация“ на ловните стопанства и конфликт на интереси – всичко това е част от „Черната книга на правителственото разхищение“ в България за 2021 г.
За седма поредна година Фондация за свободата „Фридрих Науман“ даде платформа на редица разследващи журналисти, които разказват как се пилеят парите на българския и европейския данъкоплатец. Книгата съдържа 15 емблематични случая на безотговорно харчене и разточителство на публичния ресурс, а някои от тях са видео истории, качени в YouTube. Останалите бяха представени на специално събитие на живо във Facebook.
Редактор на седмото издание е Весислава Антонова – главният редактор на сп. „Мениджър“. Според нея българите са по-нещастни от повечето европейци, защото са загубили доверие в институциите и историите на журналистите в книгата разкриват причините за това.
В изготвянето на „Черната книга“ участват Георги Ангелов (с история за злоупотреби в обществените поръчки на Министерството на отбраната), Георги Филипов (за злоупотребите при спортните обекти), Десислава Николова и Миролюба Бенатова (здравеопазване), Росен Босев, Спас Спасов, Марин Николов и други.
Генка Шикерова е участвала в заснемането на видео историите, сред които е „Скрити работи“ на Спас Спасов – или как 5 милиона евро изплуваха от дъното на Варненското езеро. Той разказва за кораб, скъсал тръбата в езерото, и как аварията и замърсените води правят видима злоупотребата с един повече от скъп проект.
Дияна Желязкова разкрива за „Златния гьол“ – или как за ремонт на язовир се харчат 126 милиона лева, но щетите остават до следващото му изпразване и до поредното обявяване на воден режим.
„Залата със златния пистолет, който чака да гръмне“ на Георги Филипов разкрива как от парите на данъкоплатците са били изхарчени милиони за „Арена Бургас“, която трябваше да е „бижу“, но представлява срутище, глътнало 63 млн. лв. според ММС. Освен това строежът е свързан с „Водстрой-98“ – фирма, близка до Делян Пеевски.
В книгата влиза и историята за „Арена Русе“, за която държавата похарчи 20 милиона за частна инициатива със съмнителен социален и икономически ефект.
Стадионът в община Дряново е поредният пример за изтичане на публичен ресурс без полза. Там вече има поле с изкуствена трева, трибуни с 815 места, съблекални, ВИП ложи, стая за видеонаблюдение и допинг контрол. Всичко това струва 4 милиона лева, но нито един професионален футболист няма как да отиде в този труднодостъпен регион между Габрово и Велико Търново.
Анонимен автор разказва за мавзолея за 60 млн. в Пловдив (зала "Колодрума"), който почти не се използва, а Спас Спасов от Варна показва „пристанището-фантом“ – прояден от ръжда мостик на 30 метра в морето, който няма никаква функция, но е струвал 14 милиона лева обществен ресурс.
В събитието на живо за представяне на книгата участваха няколко журналисти, сред които Десислава Николова от „Капитал“. Тя е автор на историята „Операция „Задлъжнели болници“ за „Александровска“.
„От над 20 г. държавните болници са горе-долу феодални владения на директора, назначен от дадена политическа сила. Ярък беше случая с „Александровска“ – втората най-стара у нас и петата по големина на приходите болница. При идването на служебния кабинет, хората в болницата започнаха да се възмущават от условията, от начина, по който е управлявана, от ниските заплати и лошата хигиена. Тогава започнаха да изскачат договорите за обществени поръчки – най-фрапиращият беше „Тъща на първа линия“. Бившият здравен министър и тогавашен директор на лечебното заведение (б.а. - Костадин Ангелов) е използвал даренията за Covid на болницата, за да поръчва храна от фирмата на тъща си – от май до септември 2020, когато извънредно положение нямаше“, разказва Николова.
По един от останалите случаи, по които тя работи, е сезирана европрокуратурата на Лаура Кьовеши. Става въпрос за обществената поръчка за дефектните китайски маски за българските медици, направена от бившите управляващи от ГЕРБ. Американската CDC е установила, че те са 34% ефикасни, което според журналистката е „престъпление“ срещу хората на първа линия. Въпреки това МЗ е одобрил 2 договора и са били раздадени 2 милиона маски за 3 млн. европейски средства.
Миролюба Бенатова също е част от разследващите автори с материала „Техническа грешка“ за 238 хиляди лева, или „пациенти“ до поискване. Случаят засяга над 200 души. Един от тях е Боян, който отива на рутинен преглед, осигурен му от работодателите заради допълнителното здравно осигуряване. Той обаче не подозира, че ще бъде записан като спешен пациент с емболия и тромбоза на долните крайници, което се повтаря 200 пъти - и това не е забелязано от Здравната каса.
„Голяма част от тези хора през няколко секунди са вписани в системата – тези хора разбраха от мен, че са били използвани, че са „лежали“ в болница с опасна диагноза, а повечето са млади хора“, казва Бенатова. „Касата се задейства след нашия сигнал, две бяха проверките в Правителствена болница. Точно преди проверката тогавашният директор (б.а. – Любомир Спасов) се „сеща“ за грешката и решава да връща пари на касата. Връща 300 хиляди лева, това е една хватка и 65 случая са извадени от проверката. Има още една проверка обаче, резултатът от нея се обжалва, а тези пари може би никога няма да бъдат върнати“, разказва журналистката.
Мария Димитрова от „Зов Нюз – Враца“ разказва за това как кметицата на община Борован Десислава Тодорова е раздала още преди десетина години 1000 декара пасища на мъжа, с когото живее на семейни начала. Въпреки това КПКОНПИ не открива нищо, докато ВАС не се произнася за конфликт на интереси едва през 2021 г. Общинската избирателна комисия не успява да се събере и въпреки че трябва да прекрати правата на кметицата на този пост, Тодорова все още е начело на общината.
Злоупотреби има и в ловните стопанства у нас – държавата е инвестирала над 43 милиона лева в тях през последните години, но това е ресурс, който потъва. Марин Николов от bTV разказва за мащабните схеми и заявява, че „голяма част от ловните стопанства крият в себе си примери за феодализация, те са превърнати в лично баронство на някого“.
„Става дума за публично-частно управление на тези ловни стопанства, 19 от тях са управлявани у нас по този начин. Държавата е от една страна с 43 милиона лева инвестиции, а от другата страна са бизнесмени като Валентин Златев, Фуат Гювен, Тодор Батков, Пламен Дишков-Кела и други. Тези средства не се харчат целесъобразно“, казва Николов.
Икономическата оценка на въздействието от всички тези случаи е дело на икономиста Георги Ганев, който е депутат в 47-ото Народно събрание от „Демократична България“.
„Имаме случаи със стотици милиони, които са изчезнали или отишли за невидим обществен ефект, имаме и случаи с по-малко похарчени средства, но пак нагло изхарчени. Като извод можем да кажем, че с годините става въпрос за възникнала и вече установила се система на злоупотреба с обществени средства. Нерядко тя минава през нарочно унищожаване, кастриране на способността на замесените държавни органи всъщност да си вършат работата, заради която съществуват. Всичко това води до неприятни дългосрочни последици“, казва Ганев.
„Проблемът се оказва там, основният виновник сигурно са хората, които са пленили държавата. Групи с лични интереси, които искат да овладеят нейните структури и да ги командват отвън, без да влизат във властта, но да продължат да подтикват държавата да извлича ресурс от другите българи. Обслужват се тесни интереси и има огромна загуба на пропуснати възможности за българското общество“, констатира икономистът.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
