Д-р Радина Денкова - различна от малка

Амбициозна, смела, модерна, жена с изключителен дух и присъствие - доктор Радина Денкова е едно от най-успешните лица на добрата естетична дерматология. Международен тренер на фирма Allergan. Мечтата ѝ да стане архитект се проектира в извайването на красиви лица и впечатляващи пространства, в умението ѝ да разполага изящни произведения на изкуството в дома си. Живее със страст, така и готви, подрежда великолепни маси, сервира превъзходни десерти.

Снимаме я в дома ѝ, в село Равно поле. Изключително елегантна къща на един етаж, семпла и в хармония със зеленината наоколо. Радина току-що се е завърнала от Япония и ни посреща с тирамису с матча, авокадо и бял шоколад. Пием просеко, разговаряме за естетика и за граници като влизаме в стила на най-новата кампания на ANSWEAR, която носи посланието, че обикновените ситуации изискват необикновен подход.

"Забавлявайте се във всеки един момент от живота, без напрежение, без скука и рутина. Опознайте себе си и какво може да ви предложи светът. Експериментирайте със собствените си правила, според вашето вътрешно темпо, без задължение." е посланието на модния портал. Д-р Радина Денкова е първата ни гостенка в специалната ни поредица от 3 жени с разпознавем стил.

На хората с характер, често им казват и чешити? Къде се позиционираш по тази скала - ако можем така да я определим?

Не, не съм чешит. Аз съм последователен човек с изключителна самодисциплина.

Каква е връзката между характера ти и модата, като начин на изразяване? Познаваме се отдавна и мисля, че начинът, по който се обличаш, на пръв поглед не е в хармония с твоя изключително силен характер. Като те види човек с чехли с отровно зелени пера едва ли ще предположи каква жена всъщност ги носи...

Права си. Истината е, че аз още от съвсем малка съм искала да бъда различна от останалите. В началото е било неосъзнат стремеж да се отлича. Но сега, вече като зрял човек, осъзнавам, че това е било подсъзнателен сблъсък със земния ми характер.

Когато обсъждахме дрехите за снимки, ти отказа една жълта рокля, която всички много харесахме. Какво против жълтия цвят имаш?

Много отдавна, бяхме вече женени със съпруга ми, имах едно жълто сако, бях си го купила от “Валентина” - това беше почти единственото място, където можеше да се намери някаква модерна дреха. Помня го и досега - двуредно, от жълт кашмир, нечувано просто! Струваше състояние за времето си. Това беше и периодът, когато започнах да се изрусявам. Имахме един семеен приятел, днес професор по право, който ме наричаше на шега “Русата със жълтото сако”. В онези времена жълтото не беше типичен за носене цвят, откроявах се като пъстра птица, харесваше ми това, защото се отличавах. Но все си мислех, че не подхожда на русата ми коса. Сега ми хареса как се получи.

Вече очилата ли вършат тази работа, това ли е твоето ново различно?

Да, очилата ми. Ето, например колегите ми в чужбина, с тях ме описват и ме свързват някак. Питат ме колко чифта имам, 100-200?

Но не бройката е важна, нали, какво е, как ги избираш?

Открила съм формата, която ми отива и оттам експериментирам с цветове. Те допълват тена на кожата, облеклото, но винаги зависи къде ги нося. Когато имам професионална презентация, избирам по-обрани модели, след това ги сменям. Ако ще се забавлявам, или искам да бъда забелязана, залагам на екстравагантни варианти. Макар че основно рамките ми са кръгли.

Имам история за това - когато влязох в школата за тренери, имаше две английски журналистки, които оценяваха поведението ни и отправяха препоръки. Според консервативните британски правила, очилата ми разсейваха възприятието и те ме посъветваха да ги сменя. Не им бях любимка, но намерих моя си начин да се съобразявам, да избирам точното време, място и цвят.

Връщам се повече от 15 години назад. Мисля, че винаги си имала силно индивидуален стил и много умело и смислено го разви, постигна своята екстравагантност, без да си крайна. Винаги ли е било така?

Знаеш ли, в първите години, в които и у нас вече имаше откъде да се пазарува, екстравагантността ми бе подвластна по-скоро на нечий избор или селекция, защото магазините бяха малко. Все още разчитах и се доверявах, докато сега, държа аз да определям границите - дали да е една дреха, дали да е бижу. Вече се съобразявам само с вкуса, който съм развивала в годините. Случва се дрехи, които вече не харесвам особено, да комбинирам по неочакван начин и да продължа да ги нося.

Гардероб ANSWEAR: Велурени чехли Kennel & Schmenger Ira в модния зелен цвят и клъч на Kurt Geiger London.

Не разбирам само как човек с твоята заетост успява да следи тенденции? Очевидно е, че ги следиш обаче, ти си много модерна жена - и като мислене, и като изразяване.

Като се прибера у дома, хапваме нещо малко и идва моето лично време - започвам да чета и да гледам. Сутрин имам стриктна програма - ставам в 6.15 - 20 минути за упражнения, 2 часа за медицинските книги и ако остане време - пак прочитам нещо за разкош. Вече много ценя времето си, всяка свободна минута ми е важна, не я пилея за банални неща.

Дори, когато ще пътуваме, проучвам всичко предварително - хотели на световни имена в дизайна, локални имена, местни забележителности. Или пък решавам, че искам да си купя нещо ново - чета тенденции, проучвам, мисля как и какво мога да приобщя към гардероба си в момента. Понякога изваждам стари дрехи, защото отново са модерни или са просто timeless.

Какво пазиш е интересно?

Дизайнерските си дрехи пазя, те са pieces of art. Съпругът ми беше снимал един пластмасов контейнер, на който пише: “Дизайнерски дрехи, жал ми е да ги изхвърля”. Може някой ден внучките ми да ги носят... Хрумва ми понякога да ги извадя и виждам, че истински добрата дреха просто звъни, това е, винаги може да я облечеш отново. Повечето са просто вечни, няма остаряване.

Какво избираш за този сезон?

Много харесвам комбинирането на големи чанти - кошници или чанти от сурово или по-грубо платно, с малка crossbody bag. Тази година в Сейнт Бартс ми направи впечатление и реших, че ще опитам. Ето например. скоро моята любима архитектка Радина Гешева се появи с две кръстосани чанти - от едната страна Маккуин, от другата Ботега и стоеше толкова добре. Малко хора имат тази фантазия, която е отвъд тенденциите, истинско умение да играеш с детайлите.

Другата ми слабост са вибриращите цветове - цикламено, зелено.

Как се гради стил според теб?

С четене. Мисля си обаче, че има и друго нещо, което е в теб - или го притежаваш, или не. Вътрешното чувство за цветове, за пропорции, дори и да направиш нещо шантаво, то пак трябва да влиза в някаква рамка. Да има мяра. Стилът го развиваш и докато наблюдаваш хората.

Винаги, от много ранните ми години, на мен ми доставя удоволствие да седна някъде и да наблюдавам минаващите хора. Как са облечени - обувки, панталон или пола, риза или топ - всеки един детайл. И всяко едно нещо, което ме е възхитило, ме е зарадвало искрено. Никога не съм била завистлива, ако видя добре облечена жена, аз я поздравявам - ако я познавам, ако не - просто ми става приятно. Съвсем човешки ми се е искало да “взема” нещо, но никога не съм копирала. Отбелязвам за себе си колко всичко е на мястото си, колко добре подхожда стилът на фигурата, на осанката. Всяко тяло е различно и има нужда от своята визия.

Колкото и да харесвам тенденция, ако преценя, че не ми отива, я забравям. Ние сме различни, всеки носи своя си характер и го изразява и чрез стила си.

Разказвала си ми за твоето семейство, аз вярвам безусловно, че формирането на добрия вкус започва оттам, какво мислиш?

О, да. Майка ми беше много елегантна жена. Мечтаеше си за кожено палто от визон, купи си го и когато разбра, че си отива, каза, че иска да я погребем с него. До последно нямаше компромиси. Тя беше пълничка, но много обичаше да се наконти. Тогава всичко се шиеше, и не само дрехи. Имаше си шивач, който от хубавите вълнени платове на костюмите, шиеше чанти. Имаше несметно количество шалчета, за всеки тоалет буквално. Баща ми също беше конте, представяте си какво е имало в онези времена, но имаха отношение.

За стила разбрахме. След толкова години можеш да кажеш и как се гради репутация?

С честност. Става бавно, но няма друг път. Аз съм длъжна да бъда максимално откровена с хората. Докато ти повярват. Нямам избор - истината лъсва. Нагледахме се на какво ли не и разбирам и тези, които са скептични или изобщо не вярват в добрите практики и красотата на нашата професия. Нашата гилдия сама допусна да се случи и тази мисъл ме потиска понякога. Случва се не само в България.

В толкова конкурентна професия като твоята да си просто добър лекар стига ли?

Не. Особено ако имаш клиника и искаш да развиваш собствения си бранд. Не може да да успееш, ако нямаш нюх към хората, което значи да си отличен психолог и много важно - бизнес нюх. Трябва да знаеш как да развиваш бранда, себе си, хората, които работят за теб. От самото начало трябва да знаеш къде искаш да се позиционираш, какви искаш да са клиентите ти, и оттам нататък да надграждаш. Аз познавам отлично вкусовете и желанията на моите пациенти. Не съм искала хората, които идват в клиниката, да са непременно богати, това не е била моята цел. Винаги съм харесвала, жените, които имат усещане за красота, пътуват, знаят какво се случва в света, четат, модерни, интелигентни жени, с които може да се разбереш и има какво да си кажеш. Най-ценното е, че те знаят какво искат от живота, намерили са се.

Така и стана, то е видимо, и те са моята най-добра реклама. За да завърша - познавам много способни лекари, които обаче са вглъбени само в медицината, и ако няма кой да ги менажира, те сами не са способни да се изявят. Не коментираме изобщо медицинската подготовка, ако нямаш ръка, както се казва, веднага отпадаш, като в хирургията. За щастие, мен още от дете ме биваше с всичко, което се прави с ръце, в тези пипкави, типично женски умения.

Но е важно да бъдеш и естет. Ако не поддържаш световно ниво, ако не учиш, ако не си в непрестанно търсене на новото, на тенденции, които да развиваш през призмата на науката, няма как да си успешен.

Гардероб ANSWEAR

Как стана тренер?

Бях един от най-големите клиенти на Алерган в България и, когато се освободи позиция, ми предложиха да стана тренер. Замислих се, защото аз никога не бях преподавала. Аз съм практик, аз чета, за да работя по-добре, но това е друго умение. Отидох в Чехия, където бразилският гуру Маурицио Де Маио провеждаше тренинг. Бяхме няколко човека. Той започна да ни гледа как работим, после имаше много интересен изпит. Когато се върнах в България, разбрах, че са ме харесали.

Влязох в Академията и трябваше да усъвършенствам английския си, за да преподавам, и се заех сериозно с това. Така постепенно разбрах, че на мен ми харесва да споделям опита си с другите, да им показвам кое как се прави. Това си бяха моите води, чувствах се свободна и на мястото си.

Кое е по-лесно за теб - да си практикуващ лекар или да си учител?

Зависи. Ако си започнал пътя си в медицината академично, да преподаваш ще ти е по-лесно, имаш рутина. Ако си тръгнал от нула в професията си - просто продължаваш. За мен беше по-трудно да се науча да обучавам. Но пък след това разбрах, че ми носи удоволствие, защото виждам резултата, виждам, че мога. Казвали са ми, че заради практиката, аз обяснявам просто и лесно ме разбират. Ако си тръгнал от теория, стилът е друг. Имам планове да направя своя школа, ще видим как ще се случи.

Убедена съм, че за твоята професия трябва талант, като да рисуваш - не може всеки да рисува, нали?

Смятам за една от най-силните си страни умението да видя в съзнанието си вече готовото лице. Така и с пространствата - виждам ги направени - коя стена ще падне, как ще се подреди. Ето, гледам сега теб и знам как ще изглеждаш с малки корекции. Нося си го вътре в себе си. Резултатът не ме изненадва, не работя, очaквайки да видя какво ще се случи. Знам и кога ще се получи нещо средно, далеч от съвършеното - и го казвам. Истина е, че има и трудни пациенти.

Аз много исках да стана архитект, бях много добра математичка, но с рисуването не се справях. Тогава нямаше и кой да ме подготви. Започнах да уча медицина - сериозна професия. Като студентка живеех с момиче от Гърция, всеки път като си тръгваше към къщи ѝ казвах да не се прибира без Vogue и хубаво списание за интериор. Не стига, че ги носеше, но ми ги превеждаше от гръцки: от първата до последната страница. След това по двайсет пъти ги разглеждах и потъвах. Това беше моят прозорец към света. През 1982.

Снимахме те преди малко с гумени ботуши, най-любимите ми Hunter. Могат ли да развалят репутацията ти, какво мислиш?

Нищо не се разваля, ако има мярка. Ако ти приляга и го носиш с удоволствие и умееш да му придадеш стойност. Може да облечеш Chanel и той да ти стои като дреха от Илиянци.

Гардероб ANSWEAR: Рокля с коприна Gestuz Floria в комбинация с класически гумени ботуши Hunter в цвят лилав хамелeон.

Кое е по-неловко - да си underdressed, overdressed или да си тотално out of spacе?

Зависи как мерим, каква е гледната ни точка. Ако решим, че underdressed е минимализъм - за мен това е класа. Ако приемем, че това е да се появиш някъде, облечен твърде пестеливо и разголено - може да бъде порнография. Вариантът оverdressed може да изглежда много смешно, но в някой случаи човек така изразява и уважението си към събитие, на което е гост. Във всеки случай най-добре е да знаеш къде отиваш и да имаш информация какъв е дрескодът. Така няма грешки.

За мен ключът за бягство от такива гафове е познаването на контекста, не е ли така?

Именно - къде и с кого, в колко часа... Има и правила - със sweatshirt не се ходи на сватба, на ничия сватба. Ако не си Риана например, но тя е една.

Много се говори за quiet luxury, превръща се в сериозен тренд. Разбира се, както обикновено, тръгва и от екрана - покрай сериала "Наследници", седмицата на Гуинет Полтроу в съда, какво мислиш?

Почитател съм и веднага казвам защо. Никога не съм харесвала демонстрацията на брандове, логата по дрехите, не е моето. Натрупването в стил Balenciaga не ми допада, Fendi, LV… Това, което признавам, е изключителното качество на плата. Само като го докоснеш, вече знаеш, че е скъп. Къде точно Loro Piana си показват марката? Не съм фен на кресливата мода. Освен това, минималистичният стил може да се промени рязко с едно по-екстравагантно бижу и веднага става друга опера.

Аксесоари ANSWEAR: Градинска лейка &k amsterdam Can Loop Yellow от секцията за Дома & Лайфстайл

Радина, как се справяш с три клиники, с непрестанни пътувания - лични и като тренер, с дом, със социални ангажименти?

Харесва ми, това е. И така намирам път към справянето. Разбрала съм за себе си, че ако не съм на 100% натоварена, не се чувствам щастлива. Ето, сега отивам да преподавам два дни в Дубай, два в Кувейт. По цял ден стоя права и гледам всеки в ръцете какво и как прави. След такова плътно натоварване - и на тялото, и на ума, съм много уморена. Останалото е наместено, то си тече. Сутрин ставам много рано, за да имам време и за упражнения, с които поддържам кръст, ръце, крака.

Искам да имам време и просто да се рея, да не мисля за нищо - така си почивам много. Имам си един любим стол, потъвам в него, гледам моравата, пия кафе. Харесвам тишината и спокойствието на дома си. Ние сме двама и вечер имаме нашето си време. Обичам да чета списания, готвя си презентациите - вечер ми е времето за медицина.

Книги чета само, когато пътувам или съм на почивка. Нямам време и за съжаление не мога да освободя съзнанието си за това. Но на път без книга не тръгвам. Два часа летя - два чета. И много обичам да си купувам книги, страст ми е, напоследък предимно на английски.

Ако с една дума трябва да опишеш как се оцелява в такъв график?

Самодисциплина.

Мислила ли си в коя част на света би се родила отново? Имаш ли си място, което усещаш като дом?

Честно - след 86 държави осъзнавам, че искам да съм тук. Но да имам възможност да пътувам. Ако ти харесва Ню Йорк - стой там един месец, или Париж - ето го на два часа път. Рано или късно искаш да се прибереш. Аз обичaм този дом тук. Откъдето и да се приберем, без изключение, лягаме си в леглото и аз си казвам Home Sweet Home.

Гардероб ANSWEAR: Маратонки adidas by Stella McCartney Ultraboost 22

Как решихте да живеете в този край на София? Колкото повече те виждам тук, разбирам, че това място ти помага.

Много, душата ми се намества тук, като видя двора, дърветата. Това си е моето място. Когато започнахме да търсим, обикаляхме Витоша, селата в южната част на Стара планина, все нещо не харесвахме. Бях видяла, че това място се продава, но нищо повече. Не знаех дори къде е селото. Веднъж се връщахме по Околовръстното в София и решихме да го видим.

Озовахме сме пред една камара пръст, но аз казах: Това е! Почувствах си го, може би заради простора, тополите, огромни борове на поне 80 години. Спасение е.

Специален проект на BoulevardBulgaria.bg u ANSWEAR

Интервю и концепция: Мира Лазарова

Фотограф: Мирослава Деременджиева

Грим: Силвия Граховска

Гардероб: Answear

Глория Петкова - модата я обича и тя нея