"Всеки днешен българин знае, че бяха ликвидирани не само пряко свързани с религията празници като Коледа, Великден, Богоявление, Гергьовден и други, но и празници, свързани пряко с националното самосъзнание и във висша степен “надрелигиозни” като Деня на Кирил и Методий.
Вместо тези празници, които българите бяха зачитали от около хиляда години, бяха въведени празници на режима като Първи май и Девети септември. Но ако човек може да разбере желанието на една диктатура да има свои празници, то как би могло да се квалифицира изхвърлянето на Деня на Кирил и Методий и заменянето му с официалното празнуване на Деня на съветската конституция."
- Георги Марков, "Посегателство срещу вековете", от "Задочни репортажи за България"
Историята на нова България може да се разкаже само с хронологията на честванията на един официален празник - Деня на будителите.
Денят в памет на възрожденските просветители и будителите на национално самосъзнание е отбелязан за първи път през 1909 г. в Пловдив, в особен политически контекст.
Само три десетилетия по-рано България се връща на картата на Европа като самостоятелна, макар и васална държава. Съединението с Източна Румелия е извоювано със собствени сили и с цената на Сръбско-българската война, а независимостта е постигната с дипломатически триумф през 1908 г. Мисията за събирането на българската нация в единно царство обаче остава недовършена.
Последният опит за обединение с македонските и тракийските българи е Илинденско-Преображенското въстание, което приключва с погром и голяма бежанска вълна. България е на крачка от нова война - преговорите с балканските правителства за обща атака срещу Османската империя вече са започнали (Яворов издава своите македонски "Хайдушки копнения" в годината, в която Денят на будителите се чества за първи път).
Каузата за "събуждане на народната памет" не е нова. Внушението, че свободата на България е била "дар" по чужда воля или че приносът на българите към собствената им държавност е пренебрежим заради смазаните бунтове срещу Османската империя, среща съпротива още в края на 19 век, включително от хора като Иван Вазов и Захарий Стоянов - живи свидетели и участници в организираното освободително движение.
Прекъснатият исторически спомен за постиженията на книжовниците и духовниците от периода между Второто българско царство и възстановяването на държавността започва да се възстановява.
Денят на будителите става официален празник 13 години след първото си отбелязване. За този период България е преминала през две национални катастрофи - провала на Балканския съюз с разгрома в Междусъюзническата война и загубата в Първата световна война. Цар Фердинанд абдикира, престолът е наследен от 22-годишния му син Борис. В края на 1919 г. правителството на Александър Стамболийски подписва мирния договор от Ньой, чиито условия спрямо победените предвещават неизбежния опит за реванш.
Стоян Омарчевски - министър на просвещението в земеделския кабинет - е човекът, който внася предложението Деня на будителите да стане официален празник през есента на 1922 г. (близо една година след смъртта на Иван Вазов). Идеята за този празник е на група от интелектуалци, сред които Любомир Милетич, Михаил Арнаудов и др.
Няколко месеца по-късно цар Борис III подписва промяната в Закона за празниците и неделнат апочивка и прокламира: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
В този период започва голяма образователна реформа - въвежда се задължителното основно образование, разкриват се нови училища, правописът се опростява и систематизира. Празникът на българските будители се приема като част от приемствеността на "големите българи, далечни и близки строители на съвременна България". Следвоенната криза има нужда от решение и то отново се търси в спомена за успехите на българското Просвещение.
Празникът остава в официалния календар само 23 години - отменен е след поредната национална катастрофа, държавен преврат и преход към тоталитарно управление по съветски модел. Почитта към хората, допринесли за националното самосъзнание, трябва да бъде "ликвидирана" от новата власт, както пише Георги Марков в своите "Задочни репортажи".
Нужни са почти пет десетилетия за преосмислянето на Деня на будителите. Три комисии в 36 Народно събрание предлагат включването на 1 ноември в списъка на официалните празници през 1992г.
Депутатът Йордан Ганев (1926-2004) мотивира предложението по време на парламентарното заседание със следните думи:
"Аз съм от по-възрастното поколение в този парламент. За нас тогава, когато бяхме деца, денят 1 ноември беше един ден от огромно значение, огромна радост за нас. Но не само радостта от празника беше, много по-важно за нас беше, и това си давам сметка сега вече, когато снегът посипа косите ми, колко огромно възпитателно значение - патриотично и национално - имаше този празник.
В този празник ние си спомняхме за всички тези будители, не само големите имена, но и някои по-малки, които днес положително са забравени. Достатъчно е да ви спомена например името на Методи Кусев, на Нешо Бончев и на още цяла плеяда от по-нисък ранг, но все пак с огромно значение за нашето духовно развитие. Хора, чийто празник се отбелязваше на 1 ноември.
Това беше ден, в който всички български училища излизаха на манифестация. Не беше празник за всички. Хората си гледаха работата редовно, но фактът, че по улиците минаваха манифестиращи ученици със своите музики, строени, облечени добре, докарани за този си празник, това остава незабравими впечатления както за тези, които ги гледат, толкова повече за тези, които участвуват.
И трябва да ви кажа, че култът към Българското възраждане и към българските будители беше възбуден именно от 1 ноември, от спомените ни за 1 ноември".
На снимката: ученици празнуват Деня на будителите през 1939 г.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
