Действителна ли ще бъде предизборната забрана на рекламата на хазарт?

Пряката реклама на хазарт и в момента е забранена в България, но това ограничение се заобикаля непрекъснато - с обещания на потенциалните печалби през натрупания джакпот по билбордове, телевизионни клипове, онлайн клипове.

Проблемът съществува от години и досега, въпреки различните работни групи, които търсеха решение, до решение така и не се стигаше. А безразборните реклами на хазарт продължават.

След годините бездействие, в седмицата на последното заседание на 49 Народно събрание, ГЕРБ и ДПС внесоха общ законопроект, който предвижда "пълна" забрана за реклама на хазарт в медиите - вкл. в телевизии, вестници и онлайн медии. Въпреки първоначалното усещане, че решението ще остане за следващия парламент, депутатите все пак се решиха да приемат на първо четене допълнителни ограничения за рекламата на хазартни игри.

• Очаквано - хазартната индустрия и Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО) реагираха с критики на предложението, в което липсва каквато и да е оценка на евентуалните разходи и ползи за компаниите, които са в бизнеса.
• Промяната би влязла в сила месец преди Европейското първенство по футбол, за което телевизиите и спортните сайтове, разчитащи на приходи от хазартни оператори, вече са сключили договори за реклама.
• Предупреждение идва и от Алианса на технологичната индустрия, в който влизат A1, Vivacom, Yettel и Bulsatcom заради част от промените, които вменяват задължение на телеком и интернет операторите сами да спират достъпа до нелицензирани онлайн сайтове за хазарт.

От ПП-ДБ смятат да подкрепят текстовете въпреки определени резерви и ще внесат предложения за поправки преди второ четене.

Срокът за това беше съкратен на три дни, така че проектът ще влезе за окончателно гласуване в пленарна зала на извънредното заседание във вторник.

Какво предвиждат промените на ГЕРБ и ДПС:

• физическите обекти на хазартни оператори се забраняват в населени места под 5000 души, с изключение на национални курорти и градовете покрай границите (но това ще влезе в сила след 3 години, предвижда проектът - б.р.)

• забранява се инсталирането на игрални апарати или приемането на залози от физически или юридически лица без лиценз за хазарт - т.е. не може да има игрален пункт в бар или кафене, например

• забранява се предоставяне на достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по Закона за хазарта

• забранява се на платежни институции да извършват плащане, предназначено за участие в хазартна игра, организирана онлайн, към и от лица, които нямат действащ лиценз

• забранява се поставянето на оборудване или устройства за онлайн хазартни игри в пунктовете за залози, игрални зали и казина

• забранява се рекламата на хазартни игри в "радио и телевизионни програми", на обществени места, включително фасади на сгради, и в печатни произведения и електронни медии, включително електронни сайтове. Това означава, че ще се затвори досегашната "вратичка", с която уж рекламата на хазартни игри беше забранена, но обявяването на бонуси или на брандове се тиражира по националните телевизии и други медии.

  • Не е ясно обаче дали определението "електронни медии, вкл. сайтове" включва социалните мрежи, в които операторите също масово плащат за реклами.

• в проекта не се прави разлика между хазартните оператори, които повече нямат право да рекламират в медиите - т.е. забраната би засегнала и държавния Спортен тотализатор.

Сходно предложение на "Възраждане", но с изключение за Тотото, беше отхвърлено от Народното събрание само преди няколко седмици. Тогава не го подкрепиха и от ГЕРБ и ДПС, които са вносители на настоящите промени.

Няма да се ограничава рекламата на хазартни игри в спортни зали, стадиони, екипировка и др., ако те не са предназначени за ползване от непълнолетни.

Остава и рекламата на билбордове, но само ако са по-далеч от 100 метра от училищата. Допуска се и реклама върху фасадите на хазартните зали.

Само при разрешените случаи ще може да се обявява името, вида, бонуса и допълнителните игри на оператора.

Отваря се възможност на организатори на хазартни игри да "спонсорират мероприятия, подпомагащи спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело".

Пренасочват се и 50% от парите, които се отделят от хазартните приходи за социална отговорност, като те ще се управляват от Министерството на здравеопазването за "лечение на хазартна зависимост, предпазване на младите хора от хазарт и превенция на хазартна зависимост" - т.е. досегашните програми, по които Министерството на спорта раздаваше пари на всевъзможни организации за предполагаема превенция, ще се прехвърлят под нова шапка.

Законопроектът на ГЕРБ и ДПС срещна критика от останалите партии и обвинения, че се предприемат половинчати мерки, след като дълги години са толерирали хазартния бизнес.

Какво казват от Българската асоциация на хазартните дейности

• Естествено - недоволни са, като напомнят, че от няколко месеца се работи по проект за промени в режима за реклама на хазарта в Министерството на финансите, СЕМ, Националния съвет за саморегулация и др.
• Твърдят, че " държавите, в които рекламата беше напълно забранена, или вече са отменили, или са обявили предстоящо отменяне на това ограничение".
• Твърдят, че проектът не отчита потенциалния ефект за "разрастване на сивия сектор" при забрана за реклама на лицензираните оператори
• Обръщат внимание, че предвид Евро 2024 телевизиите вече са планирали своите бюджети и вече има сключени договори и ангажименти за реклама
• Смятат, че забраната за реклама в интернет ще има ефект само върху местни юридически лица и ще има благоприятен ефект върху чуждестранните компании с регистрации извън България, към които ще се пренасочат тези рекламни договори.

Позицията на АБРО

• Най-големите телевизии и радиа в България са твърдо против предложенията и искат "да се подходи внимателно към всяко намерение за "забрана за предоставяне на услуги и съответно забрана за приходи, в условията на силно конкурентна среда на онлайн дигитални платформи, в която се развиват традиционните ни медии".
• "Лишаването на част от медийната индустрия от рекламни приходи ще има пряк резултат върху достъпа на българската аудитория до спортно съдържание и качествено публицистично медийно съдържание".
• Настояват да се даде достатъчен хоризонт, за да може да се прецени ситуацията и евентуално да се потърси друг приходоизточник, ако се прилага забрана на приходи.
• Подобни промени би трябвало да бъдат въвеждани най-рано в началото на определена финансова година, а още по-предвидимо би било те да бъдат планирани поетапно, така че най-малкото медиите да могат да съобразят дейността си с намалените приходи

Какво казват телекомите:

• Нямат критики по въпроса за рекламите, но са против това да носят отговорност за съдържанието на сайтовете или приложенията, до които дават достъп през мрежите си
• Ограничаването на достъпа до нелегалните хазартни сайтове може да се прави по съдебен път с искане от страна на НАП, както и досега, но не да се прехвърля като отговорност на доставчика на електронни мрежи и услуги.

Йордан Цонев от ДПС, който е сред вносителите, оправда внасянето на поправките в последния момент с аргумента, че „добрите намерения, понякога давали лоши резултати„ и даде пример със създаването на регистъра на хазартнозависимите, който според него не давал очаквания резултат, а създавал предпоставки за бум на нелегалния хазарт.

Така и обаче не стана ясно как поправки, приети набързо в последните работни дни на 49-то НС, ще гарантират, че няма да бъдат половинчати или да създадат още предпоставки за нелегален хазрт, каквито опасения бяха изразени и от парламентарната трибуна.

Светът е голям и хазарт дебне отвсякъде. Но кой се грижи за зависимите в България?

Росица Рачева: Младите хора са подвластни на зависимостите, защото не развиват меки умения

Инфлуенсърите на хазарта