Какво не е наред в социологията, щом като предварителните проучвания на общественото мнение се отклоняват от финалните резултати на няколко поредни избора? Как професионалните агенции могат да се борят със злоупотребата на данните за целите на политическата пропаганда?
Необходимо ли е да има толкова чести изследвания на настроенията в държавата, в която "всяко чудо е за три дни, a след три дни идва ново чудо"?
Защо агенциите не измерват активността на българите в чужбина? Съществуват ли все пак алтернативни - по-точни - методи за засичане на обществените настроения? И за кои "грехове" на политическата култура в България (не) са виновни социолозите?
Това са част от въпросите, които станаха фокус на доста интересен дебат след последните три парламентарни вота, при които понякога 1% правеше разликата между победителя и победения. Изговарянето на честните им отговори става все по-важно заради вероятността за свикването на нови предсрочни избори през 2022 г.
Разговаряме с Добромир Живков, управителят на "Маркет Линкс" - една от водещите социологически агенции, която измерва както предварителните политически нагласи, така и резултатите в изборния ден през екзитпол.
Интерпретацията на данните от тези изследвания, които са доста различни по своя характер, е една от причините, поради които се натрупват въпросите "защо социолозите не познават".
Обяснението? Защото предварителните изследвания не са прогноза, а "моментна снимка", която често се запечатва поне 14 дни преди самия ден на изборите.
Ограниченията? "Първо - ние разчитаме хората да отговорят откровено. Второ - разчитаме да не променят мнението си до изборите".
И още от Добромир Живков:
"Може би ние сме задължени да обясняваме малко повече, но това не може да се случи без партньорството на медиите. Важно е да се обясняват базисните ограничения, които имат демоскопските проучвания.
Трябва да тълкуваме винаги, че е напълно възможно да има разминаване между декларираните нагласи и реалното електорално поведение в изборния ден.
От друга страна, ние забелязваме, че когато има много силно натрупване на фактори и силно динамична политическа среда непосредствено преди изборите, се случват такъв ситуации, в които не можем да достигнем до достатъчно приближаване до резултата в деня на изборите чрез инструментите, които използваме понастоящем.
Когато си представяме идеалния вариант с точни резултати в деня на изборите, би следвало да имаме изпълнение на няколко условия.
Първо - ситуацията да е относително стабилна 10-14 дни преди изборите. Второ, хората да гласуват така, както са декларирали в проучванията преди изборния ден.
Тогава се случва да се приближим до изборните резултати. Има немалко такива примери - не само в изследванията, които правим в България, но и много колеги по света се сблъскват със съответните проблеми.
Сибина Григорова: Има ли разлика между това как се прави социологията във Франция, Германия, САЩ и в България? Едно към едно ли е всичко, което правите?
- Да, бих казал, че методологически нещата са издържани по идентичен начин.
Разликите не варират от държава на държава и от пазар в пазар. Методът на регистрация е въпрос на избор на самата агенция и зависи от това, което е задал възложителят.
- Когато се извадят данните за моментната картина, те много често се използват от самите политически сили като част от политическите аргументи. След като ГЕРБ вече се появява като първа политическа сила в моментната снимка, партията започва да се държат по различен начин. Има различни претенции - включително към медиите. А след това резултатите ги опровергават. Как трябва да се компенсира този дефицит?
- Според мен ще е трудно. Трябва да имаме предвид, че отговорността за представянето на данните обикновено е на медиите. Не всяко, но почти всяко проучване, което се публикува в предизборна ситуация, се извършва в някакъв вид партньорство с медия.
Аз лично не съм бил винаги щастлив от интерпретациите, които колегите журналисти правят на резултатите, въпреки, че ние работим заедно по такива проекти.
- Но вие бихте могли да ги представите в сайта си така, както искате да изглеждат.
Точно така. Ние публикуваме по-задълбочен анализ, просто защото жанрът на текста/анализа е различен от този, при който изследването се представя в интервю.
Но, опитвайки се да отговоря на въпроса - отговорността е и на политическите сили как ще представят и как ще тълкуват резултатите.
- Да, обаче се знае, че политическите сили си плащат, за да имат по-висок процент в някои изследвания. Има агенции, които предлагат и такива "услуги" и това оказва въздействие върху възприятията. Това пречи на цялата ви гилдия.
- Така е, абсолютно съм съгласен. Тук трябва да кажа, че според мен трябва да се работи за повишаване на културата на аудиторията, така че тя да знае как да тълкува и как да разглежда такъв тип данни.
Отново казвам, първото ограничение е, че това не е прогноза. А за съжаление данните ни се тълкуват точно така.
Няма как да не признаем, че когато резултатите от изборите са близо до резултатите, които публикуваме в предизборни ситуации, ние се чувстваме удовлетворени, защото се вижда, че демоскопският метод работи.
За съжаление, в по-редките случаи се случват по-сериозни разминавания - тук не говоря за изследванията в деня на изборите, където резултатите, бих казал, са доста близки.
- Там пък нямате право да обявявате другите...
- Така е, това е съвсем друга картина. Ако трябва да обобщим - ние, агенциите, имаме аудиторията, имаме медиите като посредник, имаме и партиите, които естествено използват резултатите от проучванията с пропагандна цел. И това няма как да не влияе.
От друга страна, трябва да си дадем сметка, че резултатите ни са относително близки до обективното. Те би следвало да се тълкуват като относително представителни, относително коректни за обществените настроения в определен момент. Ние не можем да се лишим от този поглед.
- А защо да не можем да се лишим? Кому е нужно всъщност да има толкова често измервания на електорални нагласи, при положение че в същото време обществото ни е силно динамично и всеки ден се появяват нови теми? Всяко чудо е за три дни. Не е като в Германия, например, където могат да дебатират по една тема с години...
- Точно така е. При нас има много голяма волатилност на общественото мнение. Общественото мнение се променя изключително бързо, а динамиката на процесите е много сериозна.
Въпреки това, според мен, по важните обществени теми ние имаме пълното право и - до някаква степен и отговорност - да осведомяваме обществото, правейки проучвания за моментните нагласи.
Оттам насетне е въпрос на интерпретация как информацията, която ние сме събрали, достига до самите реципиенти.
- Но защо смятате, че е полезна тази информация? Какво печели човек от това, че вижда една временна картина, която не се запазва до изборите? Това не играе ли лоша услуга за имиджа на цялата социология?
- Аз не мога да приема директно уговорката, че резултатите от проучванията никога не съвпадат с тези от изборния ден...
- ...ако се върнем в изборния ден на миналата година?
- Да, връщаме се веднага. Аз се постарах да направя тогава анализ с резултатите, с които разполагахме.
Трябва да кажа, че в предварителните си проучвания за парламентарния вот определено не получихме коректен или близък резултат до този, който "Продължаваме промяната" постигна.
Там беше изненада, която се регистрира на изборите през ноември.
От друга страна - в същото проучване отчитахме и регистрирахме нагласите на хората, които ще гласуват на президентския вот.
Той се възпроизведе изключително близко до реалния изборен резултат. Тоест, с един и същи инструмент ние успяхме да отчетем коректно настроенията на българското общество по отношение на президентския вот, но се стигна до много голямо разминаване по отношение на парламентарния вот.
Това, според мен, е базата, на която трябва да правим анализите. В президентската и в парламентарната надпревара имаше много различната ситуация от гледна точка на динамиката.
Въпреки всичко, според мен е важно да се правят тези проучвания, защото това е част от процеса на опознаването на обществото.
- Всъщност е и част от манипулирането. Тогава хората знаеха, че ПП ще са първа политическа сила, а социолозите - образно казано - "откраднаха" вот. Има хората, които гласуват, като вървят след победителите, т.е. следят първата политическа сила, защото биха искали да имат успешен вот, искат да гласуват за партията, която ще управлява. Сега когато сме пред падане на правителството на "цената" на пет депутатски гласа, които не достигат, дали не може да се каже, че и медиите, и социолозите носят вина за това, което се случва? Разбира се, някой може да се радва от събитията...
- Буквален релативизъм може да търсим в различни посоки. Но искам да кажа, че въпреки тези разминавания, според мен е важно да имаме тези изследвания.
Защото - каква е алтернативата? Тя е да няма публикации, да няма проучвания, да няма измеримост на усилията, които полагат отделните политически играчи. Да няма възможност тази информация да бъде достояние на аудиторията.
Тогава ще се получи следната ситуация - партиите ще работят с данните, но тези данни ще са скрити за общетвото. То няма да може да се ориентира за това в каква посока се движат нагласите.
Мисля, че за да имаме здрав политически процес, все пак е по-добре обществото също да бъде информирано, а не да оставяме данните само за политическите сили.
- Когато Волен Сидеров се появяваше на политическата сцена с "Атака", социолозите имахте гласна договорка да не го мерите и да не показвате такова “помпане“ на първите фашистки прояви в нашето общество. Тогава взехте решението с цялата отговорност, че публичността възпроизвежда дефекти. Сега с "Възраждане" сякаш се получава обратно. Дори те сами си пускат изследвания, които казват, че са втора политическа сила.
- Това е много сериозен проблем. Но от друга страна мисля, че обществото реагира много бързо. Стана ясно, че това не може да бъде формация, на която може да се има доверие.
- Когато вие правите пул от хора, които интервюирате, ги подбирате по критерии като възраст, населено място, доходи и т.н. Имате ли друг тип критерии, които са свързани с ценностни настроения - национализъм, либерализъм, русофилия/русофобия - така че да формирате извадката и по някои от най-големите и крайни разделителни линии?
- Като цяло звучи добре, но трябва да кажа, че това са нагласи, които все пак са динамични.
- Тоест, може днес да обичаш Русия, а утре да не я обичаш?
- Да. Точно така, колкото и преувеличено да звучи. Все пак тези нагласи се променят и те не са стабилна основа, на която да може обществото да бъде структурирано.
- Доходите също не са.
- В случая не говорим за доходи, говорим за други базисни демографски характеристики от типа на пол, възраст, тип населено място, образование.
- Те са константни. Но това не важи ли и за ориентацията – прогресивен, консервативен, русофили, русофоби? Според мен са достатъчно големи разделителни линии. Не мисля, че можеш да се промениш внезапно и да станеш еврофанатик, ако си фен на Путин.
- Не. Това е така. Но все пак виждаме как относително рязко те могат да се променят.
Дори обществото да не е толкова динамично, ние не можем да формираме извадка, като стъпим на такъв тип признаци, защото те наистина не са устойчиви във времето.
Правилото е, че в идеалния вариант извадката ни трябва да бъде абсолютно случайна. Статистиката и теорията на извадките се доближава с различни подходи до идеята как това да се постигне.
Ако ние успеем да направим близка до идеалната извадка, то ние наистина имаме добри представителни резултати. Въпреки всичко остава ограничението на демоскопския метод в това, че ние питаме хората за тяхното мнение днес, проектирайки го към един бъдещ момент.
Ние питаме минимум 2 седмици преди изборите „Как бихте гласували и защо?“ и разчитаме на две неща за идеалния резултат.
Първо - разчитаме те да отговорят откровено. Второ - разчитаме да не променят мнението си до изборите.
- Нека не говорим за изборите, а за нещо, което мен също ме учуди до степен, в която не му повярвах - степента на русофилия в България. Този показател не е свързан с избори, а с геополитически контекст. Как се измерват фактори, когато те не са свързани с прогноза, а с моментно състояние? Какво правите, ако проведете едновременно количествени и качествени изследвания, които се разминават много?
- Първо да кача, че качественото изследване само регистрира структурата на нагласите и мотивацията им. Това е целта му.
Количественото изследване измерва в количествени показатели как се развиват определени типове нагласи в обществото.
Но говорейки за русофилството - нека да кажем, че когато имаме феномен като отношението към Русия, той може да бъде измерван по много, много начини. И тук е въпрос на изследователски опит и експертиза да бъде подбран най-точният модел, по който това отношение да бъде изследвано.
Евробарометър: Какво мислят българите за войната в Украйна?
Не приемам, че е достатъчно професионално да се мерят дадени обществени настроения само с един индикатор - например с въпроса "До каква степен одобрявате или имате доверие на президента Путин". Или "Кой смятате за най-близък и защитаващ интересите на България - Русия, ЕС или САЩ?".
Трябва да имаме предвид, че толкова сложни конструкти би следвало да бъдат изследвани с по-комплексни индикатори и измерители.
Когато обаче ние измерваме ежемесечно нагласите за референдум, за оставане в ЕС и НАТО, тук попадаме в казуса, който имаме и при измерване на избирателните нагласи.
Това е опит за възпроизвеждане на настроенията през въпроси за начина, по който биха гласували хората в дадена ситуация.
- Но защо мерите тези въпроси, след като няма такава тема "за или против напускане на ЕС и НАТО"?
- Мерим я, защото това е един от индикаторите, по които наблюдаваме как се движим по тази ос. Не я мерим само ние. Мери се почти непрекъснато и това е част от важните настроения на обществото.
- Дали Германия си мери? Там също има партия като "Алтернатива за Германия", но никога не съм чувала Германия да прави изследване за това дали гражданите искат да останат в ЕС. Искам да кажа, че има една граница на приличието и обществен консенсус. Поставянето му под съмнение е въпрос на избор - сами избираме дали ще падаме под него или не. За съжаление ние много често падаме, когато вадим несъществуващи теми в обществото и от каузи на маргинални групи и периферии ние ги превръщаме, едва ли, не в централни проблеми.
- Този ефект понякога е неизбежен. Но когато говорим за тези настроения в страната, ние регистрираме години наред наличието на евроскептицизъм и особено негативно отношение към НАТО, докато сега забелязваме качествена, не само количествена промяна.
Ние не сме виждали такива резултати в подкрепа на НАТО, членките на НАТО и ЕС може би от самото ни приемане - поне не и в последните десет-петнадесет години.
От една страна, ясно е, че това е ситуационно обособено следствие от войната в Украйна и действията на Руската федерация. От друга страна обаче е важно да се има предвид, че промяната в тези разбирания може да обясни обществените настроения, които са все по-силно подкрепят нашия геополитически избор.
Тоест - колкото и да е ситуационно обусловена, тази промяна започва да се превръща в органично приемане на геополитическия избор. Той вече не се възприема като одобрение, което може да е продиктувано от липса на алтернатива, или от финансов интерес към еврофондовете, или интерес към предоставяната сигурност от НАТО.
Понастоящем ние отчитаме промяна в тези настроения, която е по-скоро качествена. Все повече хора започват реално да приемат ЕС и НАТО, а не само да го декларират в проучвания. Това е нещо важно, което обществото ни трябва да знае, да има предвид и да осъзнава.
В случая не мога да приема обвинения, че това повдига маловажна тема и я прави център на общественото внимание, без тя да има смисъл. Промяната тук е съществена.
- Слушах интервю в национален ефир с един социолог, който казва, че България "в никакъв случай не трябва да вдига ветото" срещу началото на преговорите на Северна Македония с ЕС. Професионално социологическо ли е това изказване или е друг тип?
- Зависи от аргументацията. Много зависи от мотивацията и от перспективата, с която такъв тип твърдения биват отправяни в публичното пространство.
Очевидно това вече не е интерпретация на реални резултати от изследване на общественото мнение. Говорим за нещо по-различно.
Ако говорим за социологията като наука, в нея също могат да бъдат търсени аргументи за това да дали ветото да се вдигне или не. Но като цяло този тип аргументи не са в полето на демоскопските проучвания, които може да бъдат интерпретирани. Тук вече говорим за съвсем друг тип анализ.
- Как се формира общественото мнение? То се формира от това, че политиците и лидерите на мнение защитават определени позиции по телевизията или не ги защитават. Според някои от тези хора - 80% от българите били русофили. Тези изследвания трябва ли да се използват - вече съвсем професионално - за да се правят национално отговорни решения на тяхната база, или обратното - национално отговорните решения трябва да се комуникират към хората, за да може да се оформи мнението им?
- Мисля, че тук отговорът е ясен и той е - и двете. От една страна, трябва да бъдат вземани предвид настроенията - особено когато те са крайни, особено в ситуации когато обществото преживява субективно няколко на брой кризи.
Макар да виждаме, че икономическа криза всъщност няма в такива измерения, в каквито има инфлационна криза, субективното усещане на хората е за много тежко преживяване на няколко кризи едновременно.
Това според мен би следвало да се взима предвид от хората, които се занимават с формиране на политики. Тяхна отговорност е как точно ще представят политиките си и ще убеждават гражданите за една или друга политическа мярка.
В този смисъл отговорността пак не е на тези, които публикуват и изследват общественото мнение. Тя е в ръцете на хората, които използват тези данни и структурират политиката си.
- Това, което се нарича "тихо мнозинство" (silent majority), възможно ли е да се заглушава в данните от едно по-кресливо малцинство, което бива регистрирано? Има ли хипотеза, че хората не искат да си казват мнението по някои въпроси?
- Има чувствителни въпроси, по които хората по-трудно изразяват мнение и дори според мен в някои ситуации може да не изразят мнението си.
Аз имам хипотезата, че респондентите може да изкривят отговора си по въпроси, свързани с изразяване на позиция, срещу която има много силен обществен натиск. Тогава се засича само т.нар. "социално желателно поведение".
Това е естествено явление, което се надяваме да не е твърде масово изразено. Освен това ние имаме инструментите да следим за такива отклонения, като изследваме вътрешно-логически несъответствия и противоречия в отговорите на респондентите по отделни въпроси. Защото ние не измерваме един феномен само с един въпрос.
И тук отново професионализмът би следвало да бъде преграда срещу такъв тип поведение.
- Това, което забелязваме отдавна е, че междинните изследвания на отделните агенции много често съвпадат. Оттам нататък прави впечатление разминаването в интерпретациите. Можете ли да го обясните?
- Наистина е въпрос на интерпретация. Едни данни могат да бъдат погледнати поне по няколко начина.
В резултите от едно проучване имаше случай, при който според мен беше пропусната възможността общественият фокус да бъде насочен към важните неща. Вместо това дискусията се принизи до това, видите ли, че еди-кой си политически лидер вече е с по-висок рейтинг от друг политически лидер.
Такъв тип принизяване и сваляне на нивото на анализа до елементарно сравняване на някакви числови стойности не носи позитиви за никой - освен само за политическата пропаганда.
Като цяло анализът на социологическите изследвания трябва да бъде значително по-задълбочен, да разкрива по-дълбоки процеси в обществото, да се опитва да ги обяснява.
- А вие променихте ли нещо в извадката на респондентите, които ползвате? Националното преброяване май не даде краен резултат.
- Чакаме да излязат финалните данни, за да актуализираме своите, но ние наблюдаваме и междинните данни на НСИ. Фрапантно е намаляването на населението на страната.
Но трябва да се каже, че има методи, които са достатъчно чувствителни и могат да уловят дори динамиката на политическия процес, на електоралните нагласи, непосредствено преди изборите. Ние сме експериментирали с такива методи - успешно, бих казал - на предишни избори, специално за Европейския парламент.
- Защо не ги ползвахте за парламентарните избори?
- Вижте, тук говорим за съчетаване на няколко методики, които чисто финансово вече отиват в един друг сегмент и става доста скъпо да се използват. Медиите не могат да приемат това условие, съответно - ние не можем да го самофинансираме изцяло, за да се постигне много по-висока степен на точност.
При европейските избори направихме експериментално изследване в по-малък мащаб. Оказа се, че работи. Това беше т.нар. "проследяваща извадка" - или ежедневно допитване на по-малка група, която възпроизвежда обществените настроения.
Респондентите не са 1000, а са доста по-малко - това е панел, а не извадката, която всеки път е с различни участници. Целта тук е да се проследи динамиката на нагласите по отношение на отделните политически сили. Тогава виждаме как протича по-голяма подкрепа за една партия за сметка на друга.
За да се обработят данните и да се публикуват резултати, технологичният процес тук е по-дълъг - за да сме точни в "последния момент". Това няма да е денят преди изборите, когато не е позволено да се изнасят резултатите, но може да се публикуват в четвъртък или петък.
- Какво ще се промени, ако падне забраната за обявяване на резултати?
- Честно казано, тогава се опасявам, че политическите манипулации биха били още по-сериозни. От друга страна, контрааргумент е, че в онлайн пространството така или иначе се появяват анонимизирани резултати, които са достъпни до всички.
Този тип ограничение очевидно не изпълнява зададената си функция. По-коректно е не да се публикуват анонимно данни онлайн, а ние, агенциите, публично да ги съобщаваме и да си носим отговорността за резултатите.
- Връщам се на панелното изследване – има ли в тази връзка населено място, квартал, избирателна секция в България, която познава резултатите от изборите?
- По принцип винаги може да бъде намерена такава, но в ситуацията в България, при която имаме волатилност на много секции (рязка и необяснима промяна в предпочитанията на мнозинството гласували в една секция на последователни избори, която може да се отдаде на купуване на гласове, б.р.), това ми се струва доста рисково. Тази волатилност намаля едва на последните избори през ноември 2021.
При нас изборният процес страда като качество най-вече заради контролирания и купения вот.
И ние сме правили изследвания на отделните секции. Колеги са публикували проучвания, в които се вижда, че има изключително много места в страната, в които се увеличава феноменът на контролиран и купен вот на последните няколко избора - изключвайки ноемврийските.
- А с машинното гласуване има ли такива отклонения?
- С него вече нещата изглеждаха доста добре. Според мен, машинното гласуване доста силно ограничи това негативно явление с контрола върху вота. Въпросът е дали ще се запази.
Аз съм категоричен привърженик на машинния вот и изключването на хартиения. Но трябва да кажем също, че е вероятно вече да има разработени методи за контрол дори в ситуация само на машинно гласуване.
Когато има система, която се опитва да преодолее тези негативи, отсрещната страна прави постъпки за разработване на нови подходи, които да върнат резултата за определени политически играчи.
- Друг проблем, за който ние ви критикуваме, е че в моментните снимки липсва извадка за избирателите в чужбина. Има ли начин да я добавите?
Това е един по-сложен модел, за който ще са нужни няколко източника на събиране на информация.
- Пак е въпрос на пари, така ли?
- Не само на пари, но и на усилие, и на експертиза да се структурира далеч по-сложен модел.
Един такъв модел би следвало да отчита тенденциите от последните избори и демоскопските проучвания, би следвало да включва проследяващо проучване, но също и доста по-дълбок на анализ на поведението в секциите през последните избори.
Специално трябва да се внимава с волатилните секции, които показват рязка промяна на предпочитанията за една или друга политическа сила.
За съжаление, когато се увеличава процентът на купен вот, той влияе върху качеството, на която и да било опция.
- Колко е процентът на "last minute" гласоподавателите?
- Трудно е да се определи, но до последно ние отчитаме между 8-10% или около 12% от всички имащи право на глас. Дори и от тези, които казват, че твърдо възнамеряват да гласуват - около 8% отговарят, че не са решили за коя партия ще гласуват.
Това също е един сериозен дял, който до последните 2 дни преди вота може да промени посоката, в която да поеме..
- В абсолютни стойности колко хора са това?
- Да приемем, че ако имаме 3 милиона гласа, това са около 250-300 хиляди души, които решават за кого да гласуват в последните два дни.
- Един добър изборен резултат.
- Ако някой успее да го конфигурира... Но ние сме ставали свидетели и на този феномен - да се насочват хората в последния момент. Нерядко това е следствие от много умела PR политика на някои политически сили.
Да се върнем още към наставлението за порциите на г-н Ахмед Доган, което доведе до повишаване на резултата на ГЕРБ на изборите през 2009. Нека да си припомним аферата "Костинброд", която доста сериозно повлия на изборния резултат.
Това са политически акции, които целят да мобилизират в последния момент голяма част от избирателите в една или друга посока.
- Прогноза за политическите настроения при едни избори? Кога може да има избори най-рано?
- Най-рано през октомври-ноември, средата на есента. Не може да се каже нищо. Дори сега сме в много интересна ситуация, че измерваме някакви резултати, анализираме ги и след два дни се случва събитие, което очакваме да промени коренно картината.
Да се публикуват изследвания в момента е доста рисково. Да се надяваме, че ще има период от около 2 седмици, в които да няма резки движения, за да можем да приемем, че сме засекли относително устойчиви нагласи.
Не се наемам да правя прогнози. Единственото, което ми се струва най-вероятно като тенденция, е още по-сериозна фрагментация на вота на избирателите.
- Има ли потенциал за нов субект, има ли търсене?
Нишите и пазарите в българския политически сектор се позапълниха. В някаква степен, новото е проектът "Български възход", защото според мен той се позиционира доста умело в националистическата ниша между крайните "Възраждане" и БСП, които са доста застрашени от изтичане на електорат.
Да, но това е теоритично предположение. Хората няма как да знаят какво прави Стефан Янев. Той няма реално присъствие.
Да, чакаме да видим най-накрая документ, излязъл от тази партия, който да очертава нейните стратегически цели.
- Аз не знам дали хората четат документи. Те гледат поведението на лидерите. Костадин Костадинов го гледат в социалните медии, Слави Трифонов го гледат по "Седем осми". Костадинов също няма публично присъствие, за мен неговото мерене в момента е спорно.
То е спорно, но само ще кажа, че има динамика, която сама по себе си налага включването на тази политическа сила в списъка с партии, които тестваме.
Причината е, че Янев започна да се появява спонтанно в отговорите.
Ние имаме списък с партии, които симулират бюлетината от изборния ден. В нея включваме основните политически сили - парламентарно представените плюс други.
И все пак още преди 3 месеца "Български възход" се появи като изричен отговор на въпроса „За кого бихте гласували?“. Когато имаме такива натрупвания, това означава, че вече е необходимо да го включим.
Това е нашият индикатор за това, че дадена партия започва да набира известна популярност.
Ако изборите бяха утре, или какво (не) казват социолозите с последните си данни
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
