Има два вида публика за "Домът на дракона": хората, които вече са гледали "Игра на тронове", и хората, които не са.

Ако сте изгледали адаптацията на "Огън и кръв", без да имате идея от света на Джордж Р.Р. Мартин, е възможно сериалът да ви е допаднал значително: история, борба за власт, брутални кадри, красиви хора, интриги, инцест, смели сексуални сцени и летящи дракони.

Ако сте от ранните фенове на "Игра на тронове" обаче, вие вече познавате всичко това и навярно очаквате то да бъде надградено.

От GOT знаем, че освен гореизброените качества, един сериал може да се гордее и с талантлив каст, и завидно операторско майсторство, и разкошен саундтрак. Иначе казано: "Игра на тронове" доказа, че можем да имаме всичко. Е, може би освен достоен финал.

Големият въпрос, който стои след финалния епизод на първи сезон на "Домът на дракона", е "Задмина ли сагата на Таргериен култовия си предшественик?". И въпреки че данните показват, че определено го направи по гледаемост, по критерия "зрителско удоволствие" отговорът е по-скоро "не".

"Домът на дракона" се оказа сериал с много по-бавно темпо, много по-умозрителен, много по-вгледан в характерите на героите, отколкото в действието. По принцип в това няма нищо лошо. Стига накрая да има някакво по-бурно развитие, което да не позволява на никой да заспива пред екрана, независимо колко е уморен и колко е часът.

В последния епизод обаче не видяхме такова нещо. Усещането, което остави епизод 10 у зрителите си, беше за едно неясно, дифузно очакване, което е незадоволително чувство, когато говорим за финал на сезон.

"Домът на дракона" проследява легендарната гражданска война, известна като "Танцът на драконите", която почти унищожава Вестерос. Тя се споменава както в сериала "Игра на тронове", така и в книгите на Мартин. И тъй като сериалът беше обявен като адаптация на "Огън и кръв", очакванията бяха да гледаме на екран епична война със зрелищни ефекти, мръсни ходове, интригуващи стратегии и драматични обрати.

Оказа се обаче, че "Домът на дракона" 1 е предистория на предисторията. Действително, запознахме се с някои от бъдещите фигури, които вероятно ще видим в следващия сезон, видяхме ги като деца и като тийнейджъри, разбрахме дали действията им се задвижват от алчност, от желание за отмъщение, от родителска обич или от фетиш към стъпала.

Очевидно обаче скоро няма да разберем дали това щателно изграждане на света на Таргериен си е струвало няколкогодишната работа.

СПОЙЛЕРИ

Все пак, в края на 10 епизод имаше раздвижване. Ренира и Деймън разбраха, че крал Визерис е починал и Железният трон е узурпиран от Ото и Алисънт Хайтауър: новина, която предизвика преждевременно раждане при принцесата (това не би следвало да е толкова шокираща, имайки предвид, че в предходните епизоди виждахме героя на Пади Консидайн като едва говорещ скелет).

Темата за драматизма на раждането беше застъпена отново. Сезонът започна и завърши с по едно мъртвородено дете, но така и не стана ясно дали в потресаващите сцени има някакъв втори план. Може би той се крие в догадката за силата, която задвижва Алисънт и Ренира, в майчината любов, която лесно се превръща в агресия и насилие към онези, които застрашават децата на една майка, може би... Но това са само предположения. А и дори да е така, този мотив също ни е познат от образа на Церсей Ланистър.

Друг аспект, който подразни сериозните почитатели на "Игра на тронове", е известната праволинейност на героите. Докато в GOT много от персонажите претърпяха голямо развитие и от мразени се превърнаха в обичани (Джейми Ланистър, Сандор Клегейн-Хрътката, лейди Мелисандра), то в "Домът на дракона" героите стоят някак по-схематични.

Синовете и бащата на Алисънт Хайтауър са лоши. Синовете на Ренира и самата тя са добри. Разбира се, има и персонажи като Деймън, които не са никак едноцветни, както и такива като Мизария, чиято загадъчност бе имплицитно подсказана, но към момента образът ѝ остана недоразвит.

Още една забележка към 10-те серии, които изгледахме, която няма как да бъде пропусната, е липсата на последователност по отношение на възрастта на героите. Неслучайно интернет се напълни с meme-та по повода. Докато крал Визерис на Пади Консидайн се разпадаше от серия на серия като злодей от филмите за Индиана Джоунс, отворил прокълната гробница, брат му, изигран от Мат Смит, изглеждаше непокътнат като някакъв зъл Пол Ръд от Вестерос.

Ренира бе изиграна първо от Мили Алкок, а след това от Емма д'Арси: две актриси на очевидно различна възраст. В ролята на Алисънт също влязоха две актриси: Емили Кери и Оливия Кук. Деймиън Таргериен обаче не мръдна и е резонно да се запитаме дали между сериите не прескача до филмите за Хари Потър, за да консумира отвара от философски камък, която да го поддържа млад. Или не крие някъде по себе си огърлицата на Мелисандра.

Все пак, не всичко е загубено. В края на епизода враждуващите лагери се очертаха ясно и въпреки опитите на Ренира и Алисънт да решат спора за корона по мирен път, войната изглежда неизбежна.

Най-вероятно вторият сезон на "Домът на дракона" ще е по-експлозивен, с повече екшън и по-бърза ескалация на конфликта. А ако някъде там се появи и герой като Тирион Ланистър с неговото остро и горчиво чувство за хумор или персонаж, който претърпява дълбока личностна трансформация като Джейми, ще бъде чудесно.

Ако не - поне има дракони.