Допинг скандалите в Русия се разразиха още преди няколко години, когато мащабно разследване показа как държавата стои в основата на фалшифицираните проби и документи на своите спортисти. Тази седмица обаче бе разкрита още една измама, която може да бъде поставена в собствена категория.
Целият борд на Руската федерация по лека атлетика е участвал в огромна конспирация, за да прикрие един от най-обещаващите млади състезатели във високия скок. Историята на Данил Лисенко започва още през 2018 и включва оставки на ръководни позиции, лъжи, дълги разследвания, фалшификации и една болница „фантом“.
Лисенко е роден през 1997 в Бирск и от малък навлиза в света на леката атлетика. Печели сребърен медал на Световното първенство едва на 20 години, взима злато от Младежките олимпийски игри и става европейски шампион в зала. От септември 2017 до юни 2018 обаче не може да бъде открит от допинг-контрола за вземане на проба – грубо нарушение на правилника на Международната асоциация IAAF.
Подобно провинение се наказва със спиране на правата до две години, което в случая на Лисенко означава, че няма да му попречи да участва на Олимпийските игри в Токио. Вместо обаче да се признае за виновен, той заплита историята по много сложен начин – с любезното съдействие на местната федерация, която не иска да загуби обещаващия си талант.
След като властите, вземащи допинг пробите, не успяват да локализират младия спортист чрез специално създадената компютърна система, Лисенко казва че в един от случаите е бил в лошо здравословно състояние, а друг път не го открили, защото се лекувал в болница след пътен инцидент. Разследващите отговарят, че не му вярват.
Треньорът му Евгени Загорулко решава да вкара в действие връзките си с Руската федерация по лека атлетика и се обажда на нейния член Артур Карамян. Иска от него да изработят фалшив медицински протокол, който да подкрепи версията на Лисенко. Документът пристига още на следващия ден.
Разследващите изискват от спортиста пълно медицинско досие с най-малките детайли – включително телефонните номера на лекарите. След серия от телефонни обаждания, съобщения и имейли, от федерацията му заръчват да си направи снимки на скенер и да ги изпрати до Москва. Той го прави в Бирск през август 2018 и под натиска на президента на леката атлетика в Русия Дмитри Шляхтин, те са транспортирани в столицата. Тогава от федерацията им слагат задна дата и фалшификацията е готова – това са снимките, които Лисенко „си е направил“ в болница SD Clinic.
Лекоатлетът обаче дори не знае къде се намира лечебното заведение и няма как да го опише, ако властите го притиснат. Затова пуска мейл до Карамян: „Изпратете ми снимки на клиниката, за да знам поне как изглежда“.
Три седмици по-късно, придружаван от члена на федерацията, Данил спира автомобила си пред SD Clinic и не може да повярва на очите си – на адреса има само порутена сграда. Някога там се е намирала болницата, но както сочи разследването – тя била съборена през 2017, месеци преди Лисенко да информира, че след пътния инцидент е бил приет именно там. Имената на лекарите и телефонните им номера също били една голяма измама.
Разследващите установяват, че спортистът им е предоставил фалшиви документи като извинение и за първото провинение. Тогава обявил, че бил опериран от апендицит.
Версията на Лисенко се пропуква и той споделя всичко пред американския си адвокат Пол Грийн. Юристът го съветва да каже цялата истина пред Athletics Integrity Unit – ръководното тяло, борещо се срещу допинга в спорта. Спортистът отказва, но година след това признава нарушенията си.
„Господин Лисенко обяви, че документите, които е предоставил на AIU, свързани с лечението му в SD Clinic, са фалшиви и изфабрикувани“, гласи докладът, цитиран от The New York Times. „Хора от федерацията са му помогнали да създаде тази история“.
Тази седмица Athletics Integrity Unit публикува пълните детайли по разследването. То е финансирано с 8 млн. долара от Международната асоциация и е определено като един от най-големите успехи в историята на контролния орган. След 22 интервюта на свидетели, превод на повече от 7000 документа, преглед на шест терабайта база данни, както и след възстановяване на редица изтрити мейли, от AIU разкриват колко далеч може да стигне Русия, за да прикрие нередностите на спортистите си.
Още през 2018 Лисенко получи наказание, а сега се изправя срещу опасността да загуби състезателните си права за цели осем години. Преди три години скандалът доведе до оставката на целия борд на Руската федерация по лека атлетика и е една от причините страната да остава извън IAAF. Леката атлетика е единственият спорт, който продължава да наказва руснаците за техните допинг схеми – максимум 10 спортисти от страната ще могат да се състезават на Олимпийските игри в Токио през 2021 г.
Бившият президент на местната федерация Дмитри Шляхтин, изпълнителният директор Александър Паркин и още трима души получиха официални наказания – спиране на правата им от 4 до 6 години, заради участието им в случая с Лисенко.
„Оказва се, че повечето, ако не и всички, висши представители на RusAF са замесени в измамата. Това е шокиращо“, констатират разследващите. Федерацията вече призна вината си и трябва да плати 10 млн. долара глоба.
Това е поредната глава в допинг скандалите в Русия. Системното погазване на правилата доведе до отнемане на десетки спечелени медали от руски спортисти на Олимпийските игри. Нито една държава няма повече нарушители на допинг правилата в историята на Игрите – руснаците са повече от 200.
Огромното разследване на Световната антидопингова агенция преди години показа, че държавата е участвала дейно в прикриване на положителни проби на свои спортисти, заради което Русия бе наказана от участие в най-големите събития за период от 4 години. По-късно санкцията бе намалена до 2 години след обжалване. Сега руските спортисти могат да се състезават на международни първенства, но само под неутрален флаг.
Футболът се бори срещу расизма, но сам създава средата, в която той живее
"Барселона" стана жертва на собствения си успех и плаща висока цена
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
