Джон Малкович - враг No.1 на Съюза на българските писатели

В Съюза на българските писатели има 1657 писатели. Поне толкова са посочени в секция „Членове на СБП“ в сайта им, когато влизам да видя кои са тези хора, тъй като не знам нищо за тях, освен че са се обявили против работата на единствения в познатата ни вселена Джон Малкович в Народния театър.

Много писатели, наистина. Допускам че е възможно информацията в сайта да не се подновява редовно и те да са даже повече от 1657. Един Бог знае.

Отварям заглавната страница, където има новини от живота на Съюза. Разбирам, че са подкрепени от Национален фонд култура. Няма да е от купувачи на книги, я.

Продължавам да скролирам и продължавам да не разбирам кои са тези хора. Не съм чувала за тях. Оказва се, че организират различни конкурси, имат издания, дейности и активности, за които също разбирам за първи път в живота си, а съм човек, работил 6 години в БНР, завършил Българска филология в СУ и публикувал хиляди страници публицистика и поезия на български език, част от които – на хартия.

Все още основното, което знам за тях обаче е, че не харесват Джон Малкович.

Връщам се на изявлението на УС на СБП. Така де, ако ще сме като в „1984“, нека вкараме малко абревиатури – любима част от речника за всеки уважаващ себе си писател.

Текстът е публикуван в органа на съюза – вестник „Словото днес“, вероятно издаван също с пари от Министерство на културата, нямам идея, честно казано, върху яркочервен фон.

Тръгвам да чета кои са конкретно тия хора, които искат да пъдят Джон Малкович от българската сцена.

Лирическо отклонение:

В съзнанието ми спонтанно изскачат сцени от филма „Да бъдеш Джон Малкович“, който съм гледала преди повече от 20 години, в който героят на

Джон Малкович и хората от неговото обкръжение са хванати в капана на административнa сграда, чиито тавани, стени и помещения са в пъти по-малки от очакваното и усещането за бюрократичен абсурд, който тази визуална метафора създава, буквално затиска зрителя и оставя у него
сякаш завинаги светната една червена лампичка, която напомня, че канцеларията не е място, добре пригодено за хора.

Ти можеш да се напъхаш там, но неминуемо трябва да се смалиш.

Представям си Джон Малкович в сградата на СБП. Всъщност не мога да си го представя. Но пък си представям хиляди, милиони български писатели, възмутени от него и неговата работа, вътре накуп.

После се сещам, че когато баба и дядо, светла им памет, употребяваха думата „Съюза“, винаги, без изключение, имаха предвид Съветския съюз.

Е, СБП също не би бил изключение.

Та, чета кои са писателите в този Управителен съвет, може да съм чувала някого. Не че съм критерий, ама не съм. Впечатление обаче прави името на Тео Буковски. Сигурно е роднина на Чарлз Буковски. Брей.

„Ние, българските писатели, сме наясно, че изборът точно на тази пиеса от пъстрото драматургично творчество на Б. Шоу не е случаен“ се казва в емоционалното изявление. Спирам да чета и отивам да видя дали Георги Господинов – български писател, когото съм чувала и чела – е член, защото това изказване от името на едва ли не всички български писатели ми подсказва, че явно всичките те членуват в СБП.

Не го откривам в списъка от 1657 български писатели. Пиша „Димова“, да видя дали Теодора Димова ще ми излезе – имам няколко нейни книги у дома. Попадам на Весела Димова, Детелина Димова и Христина Димова, но не и на нея.

Може би горното изречение трябва да се редактира по следния начин: „Ние, българските писатели, без тоя, тоя и тоя“, защото явно списъкът с членове на Съюза, макар и внушително обширен, изключва двама-трима поне. Не дочитам изявлението.

Трябваше да се постараят малко повече.

Дали едни пари от любимия на българския творец и артист фонд „Култура“ този път са отишли за истинска култура и това е възмутило мнозина, можем само да гадаем.

Това, което може категорично да се заключи обаче е, че „всички срещу един“ е отколешното житейско мото на сврения в своята бюрократична хралупка тоталитарен човек, който отново се опитва да си проправи път към светлините на прожекторите на историческата сцена в България, където демокрацията, била тя и фасадна, изглежда застрашена повече от всякога в най-новата ни история.

Идват избори и само от нас зависи дали ще бъдем в отбора на Джон Малкович или в отбора на Тео Буковски. Не се залъгвайте, надали са роднини с Чарлз.

Видях му снимка в интернет, не си приличат. И ако днес кой отбор ще предпочетеш е просто въпрос на мнение и вкус, сещате се – едни харесват Бърнард Шоу, други – официалния орган на СБП, то от утре залогът за подобен избор може да се окаже много по-скъп, отколкото си представяме.

И тогава Фондът няма да помогне. Ще си плащаме сами.

Послеслов от редакцията на "Булевард България"

Поводът за изявлението на УС на СБП: на 7 ноември Народният театър ще покаже премиерата на антивоенната сатира на Джордж Бърнард Шоу, в която действието се развива край Драгоман, около края на Сръбско-българската война от 1885 г.

"Оръжията и човекът" не е написана, за да хули България, която защитава своето Съединение на бойното поле.

Написана е, за да се надсмее над романтичното героизиране и възвеличаване на всяка война и да покаже реалната картина на страха, смъртта и човечността през историята на семейство на български офицери и един швейцарски наемник от страната на "врага".

Това, което очевидно вади от нерви УС на Съюза на българските писатели, е иронията на драматурга към героите му. Майор Петков обяснява, че къпането е опасно за човешкото здраве, съпругата му е типична селска жена с претенциите на виенска аристократка, с военна дисциплина за разлика от мъжете.

В секция „Членове на СБП“ в сайта наистина пише, че членуват 1657 души. Актуалността на списъка обаче е условна, меко казано.

Средната възраст (на живите членове) на Управителния съвет е 70 години, а най-познатото име е на Иван Гранитски.

Сред тези 1657 души са още Иван Вазов, Елин Пелин, Ран Босилек, Гео Милев, през Иван Шишманов и Богдан Филов, до Атанас Далчев, Йордан Радичков, Валери Петров и Вера Мутафчиева, за които по обективни причини можем да приемем, че не са гласували за днешното ръководство на СБП.

Няма да видите техните подписи под декларацията на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, която заклейми Джон Малкович и "услужливците, довели го в Народния театър" заради идеята му да режисира пиесата "Оръжията и човекът".

Няма и как да предположим колко от действителните членове на организацията изобщо са разбрали, че от тяхно име се тиражират обвинения в "зъл цинизъм", "срамен и оскърбителен за народа ни акт", и "гавра с хиляди жертви, паднали за свободата и съединението на родината".

Край. Завеса.