ЕК критикува България за нулевия резултат в борбата с корупцията

В България липсва напредък в "постигането на по-солидни резултати" по делата за корупция по високите етажи на властта.

Конституционният съд обезсмисли усилията за реформи, които трябваше да укрепят върховенството на закона.

Равнището на усещането за независимост на съдебната власт в България продължава да бъде много ниско.

Липсва напредък по въвеждането на гаранции за назначаване на независими членове на Висшия прокурорски съвет.

Има значително пропуски в правилата относно почтеността на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт.

Накратко: държавата е занулила почти всички опити да се бори с политическите и икономически зависимости на съд, прокуратура и полиция.

Това е изводът от сериозните критики, които Европейската комисия отправя към България в годишния си доклад за върховенството на закона.

Докладът излезе точно в деня, в който правителството "заглуши" всички други теми с похвалите за присъединяването към еврозоната.

В него се обхващат множество различни данни за състоянието на правото и публичната среда в България - от казуса с отстранената българска представителка в Европейската прокуратура Теодора Георгиева, до наблюдението върху медийния плурализъм и свободата на медиите.

В доклада се предупреждава за проблема с това кой всъщност има право да разследва магистрати и как употребява тези правомощия.

"В България има десет прокурора, които отговарят за дела, свързани с престъпления, които могат да бъдат извършени от магистрати. Тези прокурори се избират от административния ръководител на Софийска градска прокуратура — градския прокурор, който е пряко подчинен на главния прокурор, и се специализира единствено по дела, свързани с магистрати. Това продължава да поражда опасения относно автономността на прокуратурата и възможни опасения по отношение на независимостта на съдебната власт, тъй като всеки прокурор, следовател или съдия може да бъде обект на наказателно разследване. Скорошен пример за това бе проверка, започната срещу съдия от първоинстанционен съд за съдържанието на неговите съдебни актове, и разследвания срещу прокурори", пише в отчета

Специално внимание е обърнато на опасенията за политизирането на Съвета за електронни медии и продължаващото забавяне на избора на нов генерален директор на БНТ на мястото на Емил Кошлуков.

"Заинтересованите страни продължават да посочват, че това положение създава несигурност и потенциално накърнява независимостта на телевизионния оператор", се казва в доклада на ЕК по тази тема.

Ето какво се казва в резюмето на документа:

Решението на Конституционния съд, което отмени голяма част от конституционни изменения в частта за съдебната власт, поражда "предишните опасения, които реформата целеше да преодолее".
Ефективността на механизма за разследване на главния прокурор е "ограничена от някои процедурни въпроси".
Дългосрочното командироване на съдии и функционирането на Инспектората към ВСС "продължават да будят безпокойство".
Равнището на усещането за независимост на съдебната власт в България продължава да бъде много ниско.
Изпълнението на националната Стратегия за противодействие на корупцията остава ограничено.
Все още предстои да бъдат констатирани солидни резултати по отношение на случаите на корупция по високите етажи на властта, тъй като броят на присъдите остава ограничен, а данните за наказателните преследвания "не са достатъчно категорични".
Продължават да съществуват значителни пропуски в правилата относно почтеността на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт.
Имотните декларации на държавните служители се представят, но "липсват действия по правоприлагане".
Мерките за намаляване на високия риск от корупция в областта на обществените поръчки все още са недостатъчни.
Продължават да съществуват опасения относно финансирането и политизирането на медийния регулатор.
Законопроектът, насочен към укрепване на независимостта на обществените медии, все още не е приет, а назначаването на нов генерален директор на Българска национална телевизия продължава да се бави
Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.
Журналистите са изправени пред все по-големи предизвикателства в своята дейност.
Практическото прилагане на правилата за законодателната дейност продължава да е изправено пред предизвикателства и все още съществуват опасения по отношение на качеството на законодателния процес.