Тя се занимава с публична дейност много преди да влезе в политиката. Сред основателите е на родителската мрежа "Майко мила", стои и зад фондацията в подкрепа на майки на деца с увреждания "Оле мале". Никоя наболяла социална кауза не й е чужда.
По професия е юрист. Майка е на три деца.
Сцената също не ѝ е никак чужда. Чувството за хумор - още по-малко. Участва в комедийния проект "Три жени на микрофона", който пълни зали при всяко представление. Неотдавна беше премиерата в София на новия ѝ сценичен проект - моноспектакъла "За свободата и смъртта". Той е повече лична изповед, в която се пита: ”Но то какво значи да успееш в народната работа? То невинаги можеш да я свършиш днес и тук тази народна работа. Понякога работата ти е да останеш в сърцата на хората, защото някой друг може да има нужда от теб, дълго след като си умрял. От историята ти, от лицето ти. От думите...“Разказ без цензура и без излишни задръжки.
Тя е Елисавета Белобрадова. Или Летящата Козила Ерато. С "народната работа" се захваща - буквално - през 2021 г., когато влиза в парламента от листата на "Демократична България". И така няколко кратки мандата до днес, когато отново е кандидат - и за българския, и за Европейския парламент от листите на коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България". Разговаряме с Белобрадова в края на поредната изборна кампания - те напоследък направо се превърнаха неизменна част от живота. И търсим отговор кой е най-важният въпрос, който стои след изборите този път.
Изборите на 9 юни са 2 в 1, а Вие самата сте едновременно кандидат за депутат и за националния, и за Европейския парламент. Макар и двете да са парламент, това са съвсем различни институции и перспективи - защо не си избрахте една?
Първо да кажа, че изобщо не харесвам думата "депутат". Нямам никаква представа защо, но народен представител са любимите ми две думи за това. Въпреки че народен представител не се използва за Европейския парламент, аз го правя. Народните представители, всъщност това сме ние - и в законодателната власт в България, и в Европейския парламент. Защо?
Защото положението в Европа се промени много. Години наред, откакто дойде демокрацията след 10-и ноември, ние се намираме в едно догонващо положение по отношение на европейските страни. Първо успяхме със сетни сили да се озовем бързо и както трябва първо в НАТО, а след това и в ЕС. Уцелихме един период на разширяване на ЕС, след който вратата се затвори. Но в България има неуредици и за причините за тях можем да поговорим по-късно в разговора.
Европа досега винаги е била стабилна. Основният ни проблем винаги е бил националният - да си оправим държавата отвътре, пък отвън ние получаваме подкрепа. Може да сме на последно място в ЕС, но сме вътре в ЕС и това е ключово. Ние сме с правилните съюзници. Откакто избухна войната в Украйна, всичко се промени. Не се на тази дата, но оттогава всички илюзии, които, оказа се, имахме по отношение на Европа, започнаха да се развенчават.
Изведнъж се оказахме - като съюз - изкючително зависими от руските ресурси, изведнъж излезе, че политиката на ЕС бавно, но сигурно, ни е обвързвала с тези интереси. Ние можем да търсим корист в това, разбира се, но според мен най-важното, което трябва да намерим, е собственото ни високомерие.
Високомерието, че сме си въобразявали, че благодарение на нашите пари и нашите свободни пазари ние ще докажем на Русия, че тя също трябва да бъде демократична държава. През цялото това време обаче Русия е работила в изцяло друга посока.
После се оказа, че през всички тези години на богатство, отворени пазари, най-вече Германия, която тогава беше абсолютен властелин на политиката на Европа, пропусна и всички покрай нея пропуснахме да инвестираме ударно в иновации - нещо, което направи Китай.
И така в един момент се озовахме, без дори да сме разбрали как се е случило, с фалирали фирми, които произвеждат слънчеви панели, защото това е абсолютно завзет от други пазар. Едновременно обаче абсолютен фокус на ЕС е Зелената сделка и диверсифициране на източниците за елетроенергия. Но всички източници, на които разчитаме за електрифициране, се държат от Китай. Защото ЕС закъсня. Само се излезе, че Китай и Русия работят заедно...
Това тайна ли е било?
Те открито започнаха да работят заедно, когато избухна войната в Украйна. Ние знаем, че без китайска подкрепа Русия не може да удържи. Ние в момента наблюдаваме война между военните ресурси на НАТО и тези на Китай и Русия. Тази война започна да разкрива икономическата ни слабост, изглеждаме като конструкция в заника си. Извинявам се за този голям завой, който направих, но сега се връщам на вашия въпрос - за моя избор.
Ние сме част от ЕС, вече неизменна част. И да си въобразим, че можем да благоденстваме и да се развиваме в ЕС, докато той се разпада, че можем да изграждаме структури и политики, ако войната бъде загубена от Украйна и тя се разшири към Молдова и държави от ЕС, трябва да сме абсолютно наивни. Разбирам, че хората не искат да слушат за война. Аз съм напълно наясно.
Не знам дали сте забелязали, в центъра на София се вижда една реклама на Френския институт, който прави лекции и дискусии на тема Европа в предвоенно положение. Урсула фон дер Лайен вече каза, че Европа е на ръба на войната. Еманюел Макрон за първи път заяви, че Европа е смъртна и може да умре.
Та, връщайки се на вашия въпрос, допреди година - две ние имахме огромното предизвикателство да оправим собствените си бакии, които не са никак малко. В един момент разбрахме, че европейските бакии задминават нашите. И ако досега сме се чувствали като държава, която не се справя, искам да ви кажа, че в момента наблюдаваме Съюз, който не се справя - бюрократизиран, неспособен да направи елементарни реформи. Наблюдаваме отчаянието дори на Европейската народна партия (ЕНП), към която аз духом и от сърце принадлежа и която идва в България да търси помощта на ГЕРБ. Това ясно трябва да се каже. Защото самата Урсула фон дер Лайен и Манфред Вебер губят покрепа, а те губят подкрепа, защото ЕС се тресе отвътре.
За мен какво ще се случи в Европа, ще бъде ключово за България и за целия свят. И гласовете от България и Източна Европа трябва да бъдат бързи, а представителите ѝ - работливи. На всички официални събития, на които съм присъствала в ЕС, забелязах, че има огромна разлика между представителите от Западна Европа и тези от Източна по отношение на това какви илюзии имаме. Аз съм родена 1977 г. година и си спомням много добре комунистическия режим. Този спомен е моето най-голямо оръжие.
Ако допуснем, че получите доверие и възможност да избирате, кое ще изберете - за Европейския парламент пуснахте и клип с призив за преференции?
Права сте, че привидно има конфликт. Аз съм на последно място в евролистата и има само една възможност да вляза в ЕП. И тя е хората да гласуват достатъчно силно за мен. За целта трябват минимум 20 000 гласа. Това са страшно много гласове за един човек, и то обикновен - това съм аз. Не съм била лидер на партия, не съм била известна. Тоест, ако успея да пренаредя листата, това би означавало абсолютно категоричното мнение на избирателите къде трябва да бъда. Аз, откакто съм в политиката, разчитам изцяло на преференциалния вот на избирателите. Последното ми място в европейската листа и петото ми място в 25 МИР за националния парламент са места, които носят мандат само ако получа персоналната подкрепа на хората. Това е нещо, което просто ще решат избирателите.
Според мен европейската идея е най-важното нещо за България. Всъщност още Васил Левски определя най-точно каква трябва да бъде България - свободна и независима държава, в която всички са равни - българи, турци, евреи. Тогава това са били малцинствата. И второ, да сме заедно с останалите европейски народи. Той не е писал безкрайни фермани. Към този момент ние сме изпълнили този завет и трябва да сме доволни от този факт.
Тоест вие се оставяте гласоподавателите да решат?
Да, като, разбира се, моля за тяхната подкрепа.
Да ви върна на предходния Ви отговор. За какво беше визитата на Урсула фон дер Лайен, която в Пловдив застана редом до Бойко Борисов и Мария Габриел? Знаем, че тя се кандидатира за нов петгодишен мандат начело на ЕК..
Това, за което хората трябва да си дадат сметка, е, че ГЕРБ има солидно представителство в ЕНП като брой хора. Това има значение, това е политиката. Ние като демократично обеднинение - ПП-ДБ - имаме един представител досега в ЕП. В голяма степен ръководството на ЕНП трябва да оцелява и това са напълно нормални политически ходове. Тя идва и му казва "Dear Бойко, ти си супер", а той ѝ отговаря, че тя има подкрепата на ГЕРБ. Много бих искала българските граждани да разберат, че това е, което виждат - нито повече, нито по-малко. Дали им харесва, е съвсем различно. Фон дер Лайен в момента търси подкрепа и я намира. Това, което българите трябва да направят, е да променят представителството в ЕНП по отношение на българите, които са вътре. Няма какво да се лъжем, ЕНП е най-силното политическо семейство в Европа. И в интерес на истината аз бих се присъединила към ЕНП без колебание, защото изповядвам нейните виждания и разбирания. ЕНП е моето политическо семейство, но за да имаме влияние там, трябва да имаме повече хора - така работи политиката навсякъде.
Какво бихте казали на хората, които направиха аналог със срещата на Делян Пеевски и европейските посланици със събитието на ГЕРБ с присъствието на европейски лидери. И в двете партии има хора, санкционирани за корупция - не тръгна ли ЕС срещу своите собствени принципи по отношение на корупцията?
Много е трудно да си казваме истините, но трябва да го правим. Политиката, и не само - всяко нещо по върховете, е огромна битка за оцеляване. Има избори - това е предизборна кампания в цяла Европа, в рамките на която всеки събира подкрепа за всеки, по всяко време и място. После ще видим кой по "Магнитски", кой е в затвора и тн. Сега е много тежко време за Европа. Да, когато е спокойна и процъфтяваща, може вниманието да се хвърли върху нашите корупционните проблеми тук. Но в момента имаме лидери на ЕС, които казват, че Съюзът е заплашен от война. Ако нашите проблеми са светили някъде в червено допреди две години, в момента цяла Европа свети с всички цветове на дъгата заради своите проблеми. Идват крайнодесните с едни заявки, всичко гърми и трещи навсякъде. Ние сме ей тука един проблем, който да, свети, но има още 200 000 други за решаване.
Аз нямам проблем, че Бойко Борисов се е снимал с Урсула фон дер Лайен, защото разбирам целия политически процес. Много по-важният въпрос е дали тази снимка ще важи след 6 месеца, след една година. Дали тази заявка, която те са направили един към друг, и най-вече тази на ГЕРБ към европейските ценности, ще важи. Ние трябва да приоритизираме много сериозно какво ни е най-важно в момента.
Винаги давам следния пример - ако даден човек, който има обрив, се дави, първо ще го извадим от водата, а след това ще му дадем антихистамин. Не може да стане обратното. Европа се дави в момента.
Та не ме притеснява снимката, повече ме притеснява указанието, което Главчев изпраща по руско-сръбската линия на политиката (за промяна на позицията на България за резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница - б.р.). Реално Борисов може да се снима с Урсула фон дер Лайен, но човекът, с когото си има приказката, е Александър Вучич.
ГЕРБ с фон дер Лайен ли са или Вучич - ето този въпрос е ключов за България. Защото може да се събудим в свят, в който отново да падне Желязната завеса. И за нас като българи е важно от коя страна ще са ни поставили нашите политици.
В тази връзка бяха ли грешка промените в Конституцията, що се отнася до промените в начина, по който се сформира служебен кабинет?
Не, не го отчитам като грешка. Първо, това са принципни положения. Вие не може да изключите човешкия фактор в една държава. Но кое е най-близкото до парламентарна демокрация? Ще ви кажа - не президентът да управлява по времето на служебни правителства. Димитър Главчев беше назначен за служебен премиер по предложение на ГЕРБ, но всъщност всички знаехме, че е много симпатичен на ДПС. Тогава обаче се бяхме договорили, че ние ще предложим управител на НЗОК, а те - на Сметната палата. Измененията в Конституцията отчетоха една логика - не може който ще да е от някъде да се появява и да става премиер. Това трябва да е човек, когото Народното събрание е избирало за нещо, парламентът е гласувал доверие и носи отговорност. Независимо дали Главчев ни харесва или не, за него можем да кажем едно - той беше избран от Народното събрание начело на Сметната палата и представлява лице, предложено от голяма политическа сила с народни представители. Колкото и да не ни харесва тази логика., до голяма степен той наистина представлява Народното събрание. Докато президентът, като правеше своите служебни кабинети, си избираше и назначаваше отбор абсолютно еднолично.
Вие бихте могли да ме попитате кое е по-малкото зло? Логиката и идеята на това служебният премиер да е човек от институциите, които все пак са избрани от парламента, отговаря на член първи от Конституцията - България е държава с парламентарно управление. Че на нас не ни харесва, че има човек, който главно изпълнява политически поръчки - ами... то да беше само той...
Каква цена ще плати ПП-ДБ за “сглобката” с ГЕРБ и работата с ДПС? Усещате ли ефекта в кампанията като говорите със своите симпатизанти?
Има разлика и го казвам в най-добрия смисъл на думата - между избирателите на "Продължаваме промяната" и тези на "Демократична България" и оценката им какво се случи. Аз мога да говоря за избирателите на ДБ, а те ни казват следното: Ясно е, че ще трябва да се управлява някак. Ясно е, че няма много варианти.
Да, не им харесва особено това, което се случи, но то човек като седне да помисли, какво ни остава? Управление на ГЕРБ, "Възраждане" и ДПС или само на ГЕРБ и ДПС?
Смятате ли това за възможен вариант?
Вижте, Бойко Борисов се закле, че няма да има управление на ГЕРБ и ДПС, но, разбира се, ние не му повярвахме. Защото когато Борисов каже "добро утро", е добре да се провери къде е Луната. Разбира се, това не е комфортно и за тях. Много трудно мога да ви отговаря на този въпрос, защото международната обстановка в много тежка. Всичко е възможно да се случи. Нашият стремеж категорично е да не сме Тик-ток партия, тоест - да влизаме с идеята, че ще сме опозиция, ще сме "анти" на всичко и ще гледате в Тик-ток нашите изказвания.
Няма друг въпрос, освен следният - как ще се управлява страната? И ние сме поставили много ясен план как според нас трябва да бъде в началото на март. Този план се оказа много тежък за изпълнение за другите политически сили. Ние генерално не сме се отклонявали от нашата програма по време на "сглобката". Всъщност ненавиждам тази дума и я изричам за първи път пред вас. Разбира се, търпим щети, но ако обърнете внимание на документа, който предложихме на колегите на ГЕРБ - и само на тях, ще видите абсолютно същите неща, които "Демократична България" повтаря от години.
Ние може да сме претърпели щети като хора, като политици. Да, хората не ми се усмихват толкова по улиците, колкото преди две години. Но реално нашите принципи не са претърпели щети. От тях не сме отстъпили нито на йота. И нашите избиратели, с които съм разговаряла, го осъзнават, въпреки горчивия вкус в устата.
Наистина ли вярвахте, че цялостна реформа в частта съдебна система може да се направи именно с ГЕРБ и ДПС? Това не беше ли проява на някакво форма на наивност?
Ние работим от 10 години по този въпрос, невинност и наивност в този процес не могат да съществуват. За конституционни промени трябват поне 160 гласа, ние предложихме промените в Конституцията на абсолютно всички парламентарно представи сили. На всички. Имахме цели, за които сме работили денонощно. След години наред настояване, говорене на едно и също, едно и също, съдебната система влезе в дневния ред и се предложи на всички. Когато си говорихме с г-н Христо Иванов на предишните избори и аз го попитах как възнамерява да успее да накара тези хора да гласуват за промените, за които толкова много сме се борили, той каза едно изречение, което няма да забравя: "Трябва да ги сложим в ъгъла на собственото им лицемерие".
И точно това се случи. Освен това ДПС участваше в голяма степен и от користни цели. Беше видимо, че Делян Пеевски очакваше това да ни кротне, да приемем, че всички сме заедно, а той ще се изпере. То констуционна реформа хубаво, но след нея спряха всички реформи. Не сменихме нито един регулатор. И като видяхме месец и половина, че нищо не се случва, казахме ясно: няма как да направим само конституционната реформа. Тя е само началото. Предложихме документ как да продължи управлението оттам нататък. Не го приеха.
Всъщност именно тогава се видя, че Пеевски не прие добре емоционално нещата.
Всъщност май точно тогава започнаха обидните всекидневни реплики по адрес на Христо Иванов.
Да, ние заявихме нашите политически искания, в които ясно пишеше, че няма гарантирано място за ДПС. И тогава от ГЕРБ извадиха контрадокумент, в който пишеше, че ни трябва "евроатлантическото мнозинство". Тоест поискаха изрично място за ДПС.
Може ли да посочите компромиси, които сте направили в 49-ото Народно събрание, но са си стрували за бъдещето на България?
Ако е добро за бъдещето на България, абсолютно не може да бъде наречено компромис. Компромис е нещо, което има негативни последици за някого, за да има положителни последици за някой друг. Аз пак ви казвам - това, че ние вече не изглеждаме толкова умни и красиви, няма значение. Има значение само какво се е случило. В този ред на мисли ние имахме добър законодателен процес преди да се счупи всичко.
За мен лично като народен представител най-голямата ми мъка е Законът за предучилищното и училищното образование, по който се счупихме да работим. Вътре има наистина има много сериозни промени - и за облекчаване на учебната програма, и изобщо за подхода към децата.. И го работихме заедно - половината колеги от образователна комисия, с експертите от МОН. Направихме кръгли маси, работни групи - какво ли не. И наистина бяхме на финала на законопроекта. Планирахме да го представим след 6 март. И това не се случи. Но поне е изработено и готово.
Аз говоря в моята сфера, но и в много други сфери имахме вече започнали проекти. Това е най-голямото нещастие. И това не можем да обясним на хората.
"Добре, какво като е паднало Народното събрание, нали е готово - гласувайте го". Как да обясня на хората, че така не стават нещата. Те стават с мнозинство. За това и нашият слоган тази година е "Мнозинство за една европейска държава". С тези думи ние ясно заявяваме, че за нас как ще се управлява държавата е основен въпрос. Разбира се, най-правилното управление за България е това, което управлява на база демократичните ценности и избори. Трябва да крепим тези ценности. Нека си представим, че това е архиполитическата ни задача в момента. Няма да забравя - бяхме в Народното събрание, когато избухна войната в Украйна. И тогава просто си говорихме с колегите, че светът се е променил. Това беше новата задача - един нов свят, който не знам дали е прекрасен, но е нов.
Бяхте сред основните двигатели за приемането на закона срещу домашното насилие - работи ли той вече и как?
В момента се строят административните структури, които трябва да отговарят за изпълнението. Пишат се наредбите. Законът всъщност е върхът, но оттам нататък започват да текат процеси. Провеждат се обучения. Надяваме се след кампанията да направим една кръгла маса с хората, които работят на терен, за това какво, кой и тн.
При условие, че преди два месеца се гласува, е трудно да обясниш на хората, че нещата стават бавно. Но наистина стават бавно - цялото преконструиране на институцията, новите органи и тн. Не се оправдавам, а по-скоро се обяснявам. Трудно е да се случи, както си го представяме.
Друга актуална все тевма е националната детска болница, но темата е по-широка - проблемите в сферата на здравеопазването въобще?
Детската болница е крайна цел, но и символ. Какво е детската болница, отвъд сграда, с което още не можем да се справим от години. Кой ще работи в нея, къде са сестрите, къде са лекарите? Ето, в неделя имаше парламентарно заседание, на което трябваше да се види защо са замразени доходите на медицинските сестри. Катастрофално е положението по отношение на медицинските сестри. Едновременно с това частният сектор изсмуква всички хора, защото може да им предложи повече пари. Нямаме педиатри, детски лекари. Нищо нямаме. Единственото, което като ходя из български училища, детски градини, места, забелязвам, е катастрофалният, почти необратим проблем с хората. Няма хора, а където има - не са подготвени. Защото проблем има и във висшето образование.
Ние скоро няма да имаме лични лекари, педиатри.. Детската болница ни трябва не само защото ще бъде детска болница, а защото тя трябва да бъде лидер по отношение на политиките в детското здравеопазване. Ние сега не можем да си запазим в детското онкологично отделения на ИСУЛ сестрите. Вие знаете ли какво означава в детското онкологично отделение да си тръгнат сестрите? Това са много специфични сестри, с много специфични умения. И те всичките са на 50-60 години - какво правим после? Хората ще бъдат най-големият проблем и за здравеопазването, и за социалната сфера и за всичко.
Как звучи сценарият ви за стендъп комедия “в обувките на депутата”, за какво ще разкажете?
Аз всяка година го пиша и го играя. Откакто съм народен представител излизам и разказвам на хората какво представлява тази роля. Естествено, спазвам изричното правило никога да не се подигравам на хората, за които говоря. Ако се подигравам на някого, се подигравам на себе си. Политиката е най-абсурдната професия, която съществува на този свят. Животът ми изобилства от изумителни неща, които не са обидни за никого. И когато ги разкажа, хората разбират какво е да си човешко същество вътре в политическия процес. И, разбира се, се смеят, защото то е смешно. По един ведър начин публиката е доволна дц види, че не е като ние, политиците, да сме най-щастливите хора на света. Гледам да отправям основното послание, а именно - всички вътре сме хора - със суетата, с прибързаността, с глупостта, истерията, крясъците, ревовете, понякога и с жестокостта.
Каква смятате, че ще е ролята на ПП-ДБ в 50-ия парламент?
Благодаря Ви за този въпрос. С него се връщаме на най-важния въпрос - как ще се управлява страната. За мен, като Елисавета Белобрадова, нека го подчертая, и като кандидат, и като човек, който е бил част от четири състава на Народното събрание, две от които нямаха управление и се разпаднаха, и други две, част от чието управление ние бяхме - поради простата причина, че ние сме изключително отгoворни хора. За мен лично как ще се управлява тази страна е единственият и най-важен въпрос . И в този смисъл, ние ще се борим до последно тя да се управлява от правилата и от приниципите, които изложихме. Защото сме абсолютно сигурни, че това е единственият възможен смислен начин за страната да се управлява. И до последно ще търсим съмишленици, с които да го направим.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
