Бележка към читателите: Текстът описва част от събитията и обратите в истинския случай с изчезването Емануела Орланди, или "спойлери" от документалния сериал.
Времето е спряло в дома на семейство Орланди във Ватикана - всеки ден е 22 юни 1983 г. през последните четири десетилетия.
Това е денят, в който 15-годишната Емануела изчезва безследно - тя е едно от петте деца на потомствен служител в администрацията на Светия престол, част от малкото и дискретно население на държавата Ватикана.
Почти 40 години нишките около разследването на отвличането на Емануела Орланди са толкова заплетени и хаотични, че не дават спокойствие на нейния брат, трите ѝ сестри и 92-годишната майка.
Бащата умира в тревога и разочарование от това, че "хората, на които служих, ме предадоха". Всички пътища водят до ядрото на Ватикана, но църквата пази пълно мълчание по случая.
Историята на тийнейджърката, която излиза за урок в Музикалното училище през горещия юнски ден на 1983 г. и никога повече не се връща, е темата на най-новия документален сериал на Netflix "Момичето от Ватикана: Изчезването на Емануела Орланди".
Главната героиня живее само в спомените на непокътнатия апартамент във Ватикана и в старите фамилни снимки.
Единствените хора, които могат да дадат отговор на най-важните въпроси, също отсъстват от лентата. Някои от тях са покойници, други пазят тайните си с такава упоритост, че стават виновни до доказване на противното - и провокират зараждането на фантастични конспиративни теории.
Истинските герои на "Момичето от Ватикана" обаче са журналистите - това е сериал, който може да се превърне в учебник за репортерския рефлекс, смелост, изобретателност, неотстъпчивост, стремеж към разкриване на истината.
За съжаление, сериалът е показателен и за пороците на медийната истерия. Може би най-интересният епизод за хората, които се занимават професионално с журналистика, е този, който разкрива най-малко факти от реалната история на отвличането на Орланди.
Вместо това показва как търсенето на сензация може да премине последната граница на приличието, а потърпевшите да бъдат подложени на повторна травма, унижение и безпомощност - докато цяла Италия наблюдава "шоуто" по телевизията.
Мистерията с Емануела Орланди заслужава внимание дори само поради факта, че и до днес тя е единствената безследно изчезнала гражданка на Папската държава.
Скандалът избухва в разгара на сложен геополитически контекст. Само две години по-рано се случва атентатът срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. Осъденият за стрелбата турски националист Мехмед Али Агджа свидетелства, че е действал по поръчка на съветското разузнаване КГБ и замесва българина Сергей Антонов в международната афера.
На 22 юни 1983, когато папата посещава своята родна Полша в "Поклонението на надеждата" - насред военното положение, наложено от комунистическия режим заради съпротивата на "Солидарност" - Емануела е отвлечена.
Една година по-рано, през юни 1982 г., в центъра на Лондон е открит трупът на Роберто Калви - "банкерът на Господ" - директор на фалиралата Banco Ambrosiano, чийто основен акционер е Ватиканската банка.
Калви е осъден по разследване за пране на пари на мафията, но съмненията зад схемата отново водят към политическа следа, свързана със скрито финансиране на опозиционните движения в Полша. Обстоятелствата около смъртта му под моста Блекфрайърс също говорят за демонстративна екзекуция, прикрита като самоубийство. Посланието на убийците отново е насочено към Ватикана.
< Спойлерите започват оттук >
Въпреки цялото напрежение в последното десетилетие на Студената война - първоначално нищо не предвещава, че Емануела може да е свързана с това. Италианската полиция омаловажава случая, като дори уверява роднините ѝ, че момичето "не е чак толкова хубаво", за да е жертва на отвличане и вероятно е избягало от католическия си дом заради моментна прищявка.
Случаят с Емануела вероятно нямаше да излезе извън криминалната хроника, ако няколко дни след изчезването ѝ папа Йоан Павел II не решава да спомене нейното име по време на молитва на площад Свети Петър. Точно тогава близките ѝ, които безуспешно търсят помощ от свидетели и са облепили Рим с плакати с нейното лице, получават обаждане от "Американеца".
Мъж с чуждестранен акцент заявява, че детето ще бъде убито, ако Али Агджа не бъде освободен от затвора, като дава на семейството да разбере, че наистина е бил в контакт с нея в деня на изчезването.
Изведнъж криминалното досие се превръща в разследване за международен тероризъм. Медиите в Италия не спират да пишат за Орланди. Митомани преследват роднините на Емануела, като ги лъжат, че знаят какво се е случило с нея.
Още преди това службите за сигурност влизат в дома на семейството и следят цялата комуникация с потенциални източници на информация.
По-късно преговорите с предполагаемите похитители са изцяло поверени в ръцете на посредник - адвокат, отново по съвет на тайните служби. Всички разговори се записват, правят се и опити за проследяването им, но с изключение на един инфарктен случай, никой не успява да стигне до реалните извършители.
Никой не отговаря и на по-очевидния въпрос - защо терористите биха посегнали точно на Емануела?
Репортер от Corriere della sera, който е един от главните герои в документалния сериал по Netflix, тръгва по различна следа - и получава потвърждение на съмненията си, че нещо в сценария с Али Агджа издиша, а по-вероятната причина за отвличането може да се окаже опит за изнудване на високо ниво в йерархията на Ватикана.
Сериозна улика в тази посока идва, но с 20-годишно закъснение и с още повече въпросителни. Бившата любовница на екзекутиран римски престъпен бос (погребан в криптата на базилика във Ватикана) решава да разкаже, че му е помагала да крие Емануела Орланди в продължение на няколко седмици, преди да я предаде под опеката на неизвестен католически свещеник. Твърденията ѝ се вписват в обяснението за предполагаемо отмъщение заради милионите на мафията, потънали при фалита на Banco Ambrosiano, но така и не дават следа или успокоение на близките ѝ.
През 2017 г., когато папа Франциск е атакуван от вътрешната консервативна опозиция в католическата църква, избухва нов скандал, който отново осветява делото за Емануела.
Изтичана голям масив с конфиденциални документи от архива на Ватикана, а журналистът, който е съден и оправдан за публикуването им, получава от свой източник папка с отчет на кардинал, описващ основанията за доста големи разходи на Ватикана в 15-годишен период на името на Емануела Орланди.
Отново въпросите са повече от отговорите - защо елитът на църквата би допуснал да причини подобно престъпление на ватикански служител?
Дали момичето е станало жертва на друго посегателство, заради което е трябвало да се гарантира мълчанието ѝ?
От Ватикана отказват да потвърдят достоверността на този документ, а без съдействието на църквата догадките остават единственото, на което роднините ѝ могат да разчитат. Папа Йоан Павел II е изненадващо ангажиран със случая, като лично посещава семейството на Коледа 1983 г., но оттогава досега институцията блокира всеки призив за сътрудничество по разследването. "Емануела е в Рая", е единственото, което папа Франциск има да каже на близките ѝ.
Самият сериал е заснет като един непрекъснато повтарящ се кошмар - всяко отваряне на делото връща часовника назад, касетите със записите се превъртат и превъртат, вратата се затваря зад Емануела.
Майката на Орланди още живее в апартамента си във Ватикана към момента на създаване на сериала и иска само да знае къде се намира дъщеря ѝ - дори само за да може да оставя цветя на гроба ѝ. А братът Пиетро още не може да си прости, че преди 40 години е отказал да я заведе на училище в горещия 22 юни, както тя го е помолила, преди да изчезне завинаги.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
