"Нищо ти няма", "ще ти мине" - това са някои от честите реплики, които имаме навика да разменяме, когато някой сподели, че се чувства зле или самотен. Страхът от самота обаче е нещо повече от лошо чувство, като експерти посочват, че той може да повлияе на здравето, мислите и социалните умения на хората.
Самотата се превръща в криза на обществата в целия свят, като през 2023 г. беше официално призната от Световната здравна организация (СЗО) за нова епидемия. Срещу нея няма ваксина, но някои държави от Европа вече взимат мерки, за да се справят с този проблем, докато в други тази тема дори не съществува.
Тя не прави изключения, а засяга всички - в това число и младите хора в България. Над 30% от младите българи споделят, че са самотни, като някои (28%) казват, че изпитват това чувство понякога. Това показва анализът на данните в национално представителното изследване "Млада България 2", проведено от агенция "Насока" за "Булевард България".
Най-самотни се оказват тийнейджърите - тези между 16 и 19 г., като 36% от тях споделят това усещане.
Резултатите от проучването все пак дават повод за оптимизъм, доколкото над две трети (67%) от всички интервюирани младежи посочват, че не се чувстват самотни.
Това обаче е по-сериозен проблем сред хората, които живеят в столицата. Въпреки че София е най-големият и шумен град в България и разполага с цял жилищен комплекс само за студенти - младежите, които живеят там, се чувстват най-самотни (36%). За сравнения най-свързани са младежите от по-малките градове - места, които не са областни центрове, но не са и толкова малки като селата. Такива са Панагюрище, Карлово, Банско, Монтана.
В селата обаче ситуацията е различна - 26% от младите жителите там казват, че се чувстват самотни от време на време.
Обяснението на тези чувства може да се крие в нещата, които все още не са се случили. Американският психотерапевт Никол ДеМоя посочва, че много от пациентите ѝ в тийнейджърска и студентска възраст често изразяват загриженост за бъдещата си кариера, финансовата сигурност, климатичните промени и обществените вълнения. Те са "много притеснени за това, което идва, защото нещата за тях са нестабилни в настоящето", казва тя.
Данните за младите българи отговарят и на по-общата европейската картина. През 2022 г. излезе първото по рода си общоевропейско проучване за самотата EU-LS 2022 на Съвместния изследователски център (СИЦ) в сътрудничество с Европейския парламент и Европейската комисия.
То установи, че в рамките на четири седмици 13% от европейските граждани са изпитвали чувство на самота през повечето или през цялото време, докато 35% съобщават, че са се чувствали по този начин през част от времето.
Самотата няма граници, но нейното разпространение е различно в отделните държави членки. Тя е най-сериозен проблем в Ирландия (20%), следвана от Люксембург, България и Гърция (и трите с между 17 и 18%).
Най-ниски нива по този показател се наблюдават в Нидерландия, Чехия, Хърватия и Австрия (навсякъде под 10%). Голям фактор оказват културните различия. Когато отговарящите в подобни изследвания сами определят нивата си на свързаност и самота, те базират отговорите си на културни възприятия и на моментно състояние. Например младеж в Швеция може да има по-малко контакти от младеж в България, но да не се определя като самотен, защото възприема нивото на свързаност различно.
Да си сам и да си самотен са две напълно различни неща. 20% от живеещите в брак млади у нас също изпитват това чувство. Процентът е дори малко по-висок при тези, които живеят с половинката си, макар и да нямат сключен брак - 22%.
Все пак животът с партньор възпира и противодейства на усещането за самота. Мнозинството от младежите в брак и тези в постоянно съжителство с партньор заявяват, че не са самотни - съответно 80 и 78%.
Чувствата на самота сред българското Gen Z поколение могат да бъдат обяснени с няколко предположения, като водещото е липсата на жив контакт за сметка на виртуалния. Именно тя е главната причина за глобализирането на самотата. Времето пред екрана расте, а с него пасивното потребление измества истинския социален контакт, което са все предпоставки за увеличаване на самотата.
Това е поколението, което прекара част от средното и висшето си образование в условия на социална изолираност заради пандемията от COVID-19. Всъщност времето, в което едно поколението израства, може да се окаже изключително важно при формирането на подобни проблеми, посочват експерти.
В изследванията си Световната здравна организация и Европейската комисия очертават проблема, но не дават ясни и конкретни решения. За да се противодейства ефективно на самотата трябва да се постави основен акцент върху социалните връзки сред младите хора и поддържането на редовни контакти с приятели и семейство.
Младите българи посочват, че човек не се нуждае от толкова много приятели. Мнозинството (65,6%) смята, че му трябват само един-двама, но добри. Много малко са на мнение, че на човек изобщо не му трябват приятели - тази позиция е разпространена само сред 3% от младите хора.
В същото време при тях липсва силна по-висока социална структура, която да ги обединява в общи активности, да ги мотивира и да насърчава именно тези социални контакти. Най-честите занимания в свободното време на младите българи се свеждат до телефона - социални мрежи, чат, слушане на музика.
Над 90% казват, че почти никога не ходят на театър, изложби и музеи, а 68,8% от младежите не се занимават с изкуства - рисуване, пеене, свирене на музикален инструмент или писане. Почти 50% от младежите признават, че рядко или никога не отделят време за четене на книги, извън учебниците, а само 19,1% казват, че спортуват всеки ден.
Това са все интереси, които са пряко свързани със социалните връзки, общуването с другите и дори могат да се разглеждат като инструмент срещу чувството на самота.
Друг фактор в справянето със самотата според психолози е семейството - родителите могат да изслушват младите и да оказва подкрепа, когато видят признаци на самота или стрес сред децата си.
Младежите в България най-често споделят проблемите си именно със семейство и приятели. Когато са в затруднение почти половината (47%) се обръщат за помощ и търсят подкрепа от родителите (по-често от майката, отколкото от бащата), а 43% споделят тревогите си с приятели.
Проблемът със самотата намира решения и извън близкия кръг - на местно ниво. Общинският съвет на Барселона например има местна стратегия за борба със самотата, която да насърчава различни проекти и дейности в тази посока.
В град По в Южна Франция също има въведен подобен план, който включва местни инициативи за организиране на клубове по интереси, групови дейности и събития, предназначени да обединяват хората по различни теми.
В България обаче самотата не е толкова голяма обществена тема, не е в полезрението на местната политика, но както при всяка друга епидемия стои въпросът - какви биха били последиците?
Подкрепата за проекта "Млада България" е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на "Булевард България" и авторите на медията, и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.