Еврозоната пак се отлага след отказ на Теменужка Петкова да поиска доклад от ЕК Снимка: © Булевард България

Членството на България в еврозоната отново се отлага, въпреки че държавата стигна на 0.1% от изискването за таван на инфлацията.

Причината е, че новият министър на финансите Теменужка Петкова е отказала да поиска т.нар. конвергентен доклад от Европейската комисия.

От оценката в него щеше да зависи дали България може да приеме еврото още от 1 януари 2026 г.

Докладът се публикува най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка на ЕС, желаеща да се присъедини към еврозоната.

Ако до юни 2025 г. не се получи положителен отговор, България не може да влезе в еврозоната от Нова година 2026.

Новият кабинет "Желязков" сам е взел решение, че държавата не отговаря на критерия за инфлацията и затова няма да иска извънреден доклад.

Решението беше обявено малко след като Теменужка Петкова отиде да се срещне лично с председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, председателя на еврогрупата (министрите на финансите от еврозоната) Паскал Донахю и еврокомисаря Валдис Домбровскис.

На 20 януари - само преди три дни - Министерството на финансите обяви, че институциите в ЕС са приветствали формирането на новия кабинет и са се съгласили, че "България прави необходимия напредък към приемане на еврото".

"Това ще даде възможност на България в кратки срокове да подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади", се казваше в съобщението на МФ.

Изведнъж три дни по-късно беше обявен отказ от задействането на процедурата.

Забавянето поставя под сериозно съмнение дали България наистина ще успее да спази собствените си срокове.

Самата оценка на готовността на държавата да влезе в еврозоната отнема около 3 месеца, а дори тя да е положителна, ще има нужда от още 6 месеца преходен период, в който населението и бизнесът ще ползват двете валути - лев и евро - паралелно.

Опасенията за ново дълго отлагане са свързани с това, че от януари 2025 г. инфлацията ще започне да се увеличава отново заради решението на КЕВР да вдигне цените на тока с 9% и заради отпадането на преференциалния ДДС за хляба и заведенията.

Политическите реакции

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов побърза да прехвърли вината за неуспеха върху ПП и ДБ и протестите срещу кабинета му през 2020. Според него, още тогава можело държавата да получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната.

Николай Денков (ПП-ДБ) му отговори: "България е приета в чакалнята през 2020 г., но от 2018 г. до днес за първи път сега България изпълнява критерия за инфрацията, който е необходим. Така че през 2019 г., 2020 г., 2021 г., когато отгаваряше Борисов за бюджета, с неговите бюджети ние не отговаряхме на критерия за инфлацията".

Бившият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков оправда решенито на Теменужка Петкова: "Да, ама не. Все още не изпълняваме ценовия критерий за влизане в еврозоната. С малко, но сме над нормата. Денков заблуждава.“

Каква е хронологията?

Януари 2021: Министърът на финансите Кирил Ананиев твърдеше, че еврото може да бъде въведено най-рано след три години, през 2024 г.

Няколко месеца по-късно инфлацията в цяла Европа тръгна нагоре, след като Русия започна да ограничава доставките на природен газ в подготовката си за нападението срещу Украйна.

Инфлацията дори не беше единственият критерий, който държавата не изпълняваше. През януари 2023 г. членството беше отложено за пореден път заради отказа на ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход" да подкрепят промени в Кодекса за застраховането - едно от предварителните условия за синхронизиране на законодателството на България.

През февруари 2023 служебният финансов министър на Гълъб Донев Росица Велкова отказа да поиска конвергентен доклад, "след като не отговаряме както на критериите за законодателните ангажименти и няма съответствие в критерия за инфлацията". По това време инфлацията в България за февруари 2023 спрямо февруари 2022 беше 16%.

През декември 2023 г. Асен Василев като финансов министър твърдеше, че България може да покрие и последния критерий (инфлацията) до средата на 2024 г.

Правителството обаче се разпадна само 3-4 месеца по-късно, последваха и два поредни предсрочни избора за Народно събрание и удължаване на безвластието.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Българските служби провеждат спасителна операция край Ахтопол за поразения от украински дрон танкер „Kairos“

Поразеният танкер е част от руския „сенчест флот“,

19:37 - 05.12.2025
Спорт

Жребият за Мондиал 2026 стана шоу. Доналд Тръмп получи награда за мир

Христо Стоичков също бе сред гостите във Вашингтон

19:02 - 05.12.2025
Важно днес

СДВР извади "досие" на Николай от протеста, без да каже, че всички преписки са прекратени

Прокуратурата е прекратила всяко от изброените производства и той няма присъди

18:16 - 05.12.2025
Важно днес

ЕК глоби X на Мъск със 120 млн. евро, Ванс реагира остро

Комисията е установила три сериозни нарушения

18:14 - 05.12.2025
Важно днес

Европрокуратурата разследва ДДС измама за над 13 млн. евро, свързана с България

Шестима българи са арестувани

17:20 - 05.12.2025
Култура

Suede превземат Пловдив с първо шоу у нас през 2026

Органзиаторите на PhilGood 2026 съобщиха още седем участници на феста идното лято

16:07 - 05.12.2025
Важно днес

bTV смени Господин Йовчев като главен оперативен директор

Решението влиза в сила от 1 януари 2026

15:31 - 05.12.2025
Живот

Self-help подкастите оглавиха Spotify Wrapped

Функцията Wrapped става все по-влиятелна

15:14 - 05.12.2025
Важно днес

Какво ще пише в новия Бюджет 2026, който влиза в Народното събрание в понеделник

Най-спорните точки отпадат, но все още няма публикуван проект

14:57 - 05.12.2025